Решение № 10931 от 5.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6385/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 чрез юрисконсулт Велинова срещу решение 14302/25.04.2025 година на Административен съд София-град по адм.д. 9989/2024 година. С последното е отменено негово решение РД-02-14-1605/03.09.2024 година, с което на Министерството на образованието и науката (МОН) не се извършва верификация и плащане на разходи в общ размер на 946 658,01 лева по искане за окончателно плащане по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) BG16 RFOP001-3.002-0007-C08 от 17.01.2017 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съдът неправилно позовал решението си на изслушаната съдебно-техническа експертиза, тъй като поставените към вещото лице въпроси били изцяло неотносими към предмета на спора. Спорът по делото бил за допустимостта на средствата по искане за окончателно плащане на МОН по посочения АДБФП по пет самостоятелни пункта, по всеки от които сумата била отказана да бъде верифицирана на различно фактическо и правно основание. Съдът с едно изречение по всички пунктове, позовавайки се на неотносимото заключение на изслушаната експертиза, приел, че споделя мнението на жалбоподателя, че така сторените разходи отговарят на изискванията по АДБФП BG16RFOP001-3.002-0007-C08 и са изцяло в рамките на БФП, както и че съотношението между предвидените в АДБФП BG16RFOP001-3.002-0007-C08 средства и собствен принос не са били нарушени. Този извод бил необоснован, не се базирал на анализ на фактите и правото по всеки пункт на ИАА. УО на ОПРР отказал да верифицира авансово плащане за СМР върху частта на собствения принос само по някой точки от акта, тъй като всички средства за разходи, независимо от начина им на разплащане (авансово, междинно и окончателно) по дейности или части от тях, които са заложени за финансиране в АДБФП като собствен принос на бенефициера, следвало да бъдат осигурени със собствени средства. По никакъв начин не било договаряно покриването на собствения принос на бенефициера с безвъзмездна финансова помощ (БФП). Анализ на този спор от страна на АССГ не бил извършван. От друга страна, този спор не покривал изцяло предмета на ИАА, предмет на съдебен контрол пред АССГ. В частта по т.4 от ИАА например бенефициерът не оспорил съществуващата разлика между изплатените средства и реално изпълнените и отчетени дейности. Съдът обаче не се произнесъл по законосъобразността на отказа на всяко едно от основанията и по пунктовете на акта. Съдът не обсъдил всички доказателства по делото във връзка със становищата на страните, а едностранно и с едно изречение напълно необосновано възприел тезата на МОН за правилна, без реален анализ по фактите и правото. Оспореният административен акт не страдал от порока неясни и неизчерпателни мотиви, както необосновано приел АССГ. Фактите и правото изложени в ИАА всъщност не били обсъдени от първоинстанционния съд. Неправилно съдът се позовал на нормата на чл. 64, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Същата била неотносима към процедурата по верификация в случая, започнала по искане за окончателно плащане. Като се позовава на чл.2, ал.1 и ал.2 от Наредба Н-3 от 22 май 2018 година за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество; както и на чл.82, ал.1, т.1 от Общите условия към сключения АДБФП от 17.01.2017 г. касаторът твърди, че управляващият орган изплаща финансова подкрепа при спазване на съответствието по източници на финансиране определено в административния договор, както и при съблюдаване на съответствието на разходите с планираното в проекта. Въз основа на подробен анализ на фактите във връзка с приложената правна квалификация по всеки пункт от ИАА, РУО на ОПРР 2014-2020 година прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на МОН срещу негово решение РД-02-14-1605/03.09.2024 година/ или делото се върне на друг състав на АССГ за ново разглеждане. И не на последно място, касаторът твърди, че при верификация по искане за междинно плащане 3/12.04.2021 година по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) BG16 RFOP001-3.002-0007-C08 от 17.01.2017 г. РУО на ОПРР е издал Решение РД 02-36-1214/17.11.2021 година за отказ от верификация и плащане на разходи за авансово плащане на СМР върху частта от собствения принос на бенефициера, което не било обжалвано и е стабилен административен акт. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното от МОН юрисконсултско/адвокатско възнаграждение. Ответникът, Министерството на образованието и науката (МОН), чрез служител с юридическо образование Йовчев оспорва жалбата като неоснователна. В представени по делото писмени бележки излага съображения за правилност на обжалваното решение на АССГ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира, че съдебният акт следва да бъде отменен, а делото върнато на друг състав на АССГ за ново разглеждане, при следните изводи от фактическа и правна страна: 1.Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е решение РД-02-14-1605/03.09.2024 година на РУО на ОПРР 2014-2020 година, с което на Министерството на образованието и науката (МОН) не се извършва верификация и плащане на разходи в общ размер на 946 658,01 лева по искане за окончателно плащане по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) BG16 RFOP001-3.002-0007-C08 от 17.01.2017 г. Отказът е обективиран в пет пункта: По т.1 не се извършва верификация и плащане на сумата от 819 702 лева на основание чл. 57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ при приложение на пар.70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ. В мотивите за отказа по този пункт е изписан влязъл в сила акт: Решение РД 02-36-1214/17.11.2021 година. Изложени са и мотиви за стойности на авансово плащане по обекти, и приложение на чл.2, ал.1 и ал.2 от Наредба Н-3 от 22 май 2018 година за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество; както и на чл.82, ал.1, т.1 от Общите условия към сключения АДБФП от 17.01.2017 г. към отразените по този пункт факти. По т.2 не се извършва верификация и плащане на сумата от 22 349,78 лева на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ при приложение на пар.70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ. В мотивите на отказа по този пункт са изписани проверки за съответствие между актувани и реално изпълнени СМР, и разлики между актувани количества в подписани протоколи по обекти. Изложени са мотиви за неизпълнение на ДБФП, и приложение на чл. 84 във връзка с чл.82, ал.1, т.5 от Общите условия към сключения АДБФП от 17.01.2017 г. към отразените по този пункт факти. По т.3 не се извършва верификация и плащане на сумата от 21 894,67 лева на основание чл. 57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ при приложение на пар.70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ. Направени са констатации за включени разходи върху частта от собствения принос на бенефициера по обекти, за които е постановен отказ да бъдат възстановени. Изложени са мотиви за приложение на чл.2, ал.1 и ал.2 от Наредба Н-3 от 22 май 2018 година за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество; както и на чл.82, ал.1, т.1 от Общите условия към сключения АДБФП от 17.01.2017 г. към отразените по този пункт факти. По т.4 не се извършва верификация и плащане на сумата от 35 635,75 лева на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ при приложение на пар.70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ. Изложени са факти за документални проверки и констатации за недовършени дейности по обекти. Изложени са мотиви за приложение на чл. 84 във връзка с чл.82, ал.1, т. 3 и т.5 от Общите условия към сключения АДБФП от 17.01.2017 г. към отразените по този пункт факти. По т.5 не се извършва верификация и плащане на сумата от 47 075, 81 лева на основание чл. 57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ при приложение на пар.70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ. Изложени са мотиви за надвишаване на разходите за организация и управление спрямо процента допустими преки разходи по фактури. За да отмени оспорения ИАА съставът на АССГ е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, но при неясни и неизчерпателни мотиви. Приемайки заключението на изслушаната експертиза, съдът е заключил, че от страна на МОН са установени реално извършените разходи по АДБФП BG16RFOP001-3.002-0007-C08, като споделя мнението на жалбоподателя, че така сторените разходи отговарят на изискванията по АДБФП BG16RFOP001-3.002-0007-C08 и са изцяло в рамките на БФП, както и че съотношението между предвидените в АДБФП BG16RFOP001-3.002-0007-C08 средства и собствен принос не са били нарушени. Съобразно нормата на чл. 172а, ал. 2 АПК, решението следва да бъде мотивирано. Мотивите са писмени съображения на съдебния състав, обосноваващи акта. Те обхващат преценката на доказателствата, фактическите установявания и правните изводи на съда, въз основа на които съдебният състав е постановил решението. Въз основа на изложените мотиви се извършва преценка за правилността на постановеното решение и затова писмените съображения на съда следва да бъдат ясни, непротиворечиви и да обосноват становището по съществото на правния спор. Безспорно мотивите на съдебния акт отразяват правораздавателната дейност на решаващия съд и трябва да съдържа негови собствени фактически и правни изводи (виж мотивите към т. 19 от Тълкувателно решение 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. 1/2000 г., ОСГК). Такива мотиви в обжалваното съдебно решение не са изложени. Съставът на АССГ няма установявания по фактите по изписаните пет пункта на ИАА, нито има изводи за правилното приложение на материалния закон от страна на РУО по всеки пункт спрямо установените факти. Общото и лаконично изречение за споделяне на становището на МОН при липсата на конкретни съображения относно установеността на фактическото основание за издаване на административния акт по всеки пункт и връзката на фактите с изписаната от РУО правна квалификация по всеки от тези пунктове, правят съдебното решение постановено в разрез с предписанията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. В касационната жалба са формулирани оплаквания както за допуснати съществени процесуални нарушения, така и за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост на съдебния акт. Съгласно чл. 12 ГПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона (Арг.: чл. 235, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК). Вместо да се съобрази с посочените принципни правила, съставът на АССГ е направил бланкетен извод, че разходите претендирани от МОН са извършени и е отменил ИАА на РУО на ОПРР. Заключението му е формирано изолирано от доказателствения материал, без връзка с фактическите установявания на РУО на ОПРР и правната квалификация на акта по всеки пункт. Постановената отмяна на решението на РУО на ОПРР, при липса на собствени фактически установявания и правни изводи на съда досежно материалната законосъобразност на оспорения акт, препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респ. ще ги лиши от същинска касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по обжалване на административния акт. Това налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, който да се произнесе по оспорването, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти по всеки пункт от оспорения акт. При този изход на делото разноските за настоящото касационно производство следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал.3 АПК. Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал.2, т.1 от АПК съставът на ВАС