Решение № 14271 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6328/2010 г.

Решение № 14271 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6328/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Милка Емилова Инджова против решение № 49/11.03.2010 г., постановено по адм. д. № 325/2009 г., на Административен съд - гр. Смолян. С доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се претендира отмяната му. Ответните страни не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение като взе предвид, че жалбата е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Милка Емилова Инджова срещу Заповед № РД-18-58/28.08.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър гр. София, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Буката, област Смолян в частта и, касаеща границите на поземлен имот № 06923.1.347 и в частта, касаеща записването в кадастралните регистри. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният акт е законосъобразен - издаден е от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон от страна на административния орган и в съответствие с целта на закона. Съдът е стигнал до горния извод, съобразявайки се със заключението на вещото лице, съгласно което, имотът на наследодателя на жалбоподателката с № ПИ 06923.1.347 е нанесен в кадастралната карта по същия начин и при същите граници, както е бил нанесен в Картата на възстановената собственост /КВС/ на с. Буката. Съдът е приел, че записването на имота на името на наследодателя е законосъобразно, тъй като неговото име е записано в регистъра към КВС, а и поради обстоятелството, че жалбоподателката не е представила документ, легитимиращ я като собственик на имота. Решението е правилно. Съгласно чл. 41, ал. 1 ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данните, съдържащи се по т. 1 в карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на ЗЕК на НРБ, отменения ЗТСУ, ЗСПЗЗ и пр. и имат характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на наредбата по чл. 31, а съгласно ал. 2 Данните за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, се набират от: 1. регистрите към картите и плановете; 2. представените актове по чл. 38, ал. 1, т. 3; 3. регистрите на общинската и областната администрация. В случая, при одобряване на кадастралната карта в обжалваната й част, тези изисквания са спазени. От една страна административният орган е ползвал картата на възстановената собственост, одобрена по реда на ЗСПЗЗ, а от друга - регистъра към тази карта. Цитираният законов текст, ползвайки израза "обединяване" на данни има предвид случаите, в които за конкретен имот са налице данни за имота в документация, одобрена по реда и при действието на различни закони. В процесния случай данни за имота се намират единствено в картата на възстановената собственост (КВС), одобрена по реда на ЗСПЗЗ, поради което като са ползвани тези данни не е допуснато нарушение на материалния закон. Жалбоподателката не е представила други документи, които да я легитимират като собственик на нанесения имот с пл. № ПИ 06923.1.347, поради което правилно същият е записан на името на наследодателя и. Същата не е представила и документи, /съгласно изискванията на ЗКИР/ които да я легитимират като собственик на овчарника и прилежащия му терен. А също така овчарникът и прилежащия му терен не са били нанесени в Картата на възстановената собственост. На следващо място жалбоподателката не е направила възражение срещу приетата кадастрална карта в законоустановения срок. А съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗКИР писмени възражения за частите от кадастралната карта и кадастралните регистри, създадени по реда на чл. 41, ал. 1, т. 1,/ какъвто е настоящия случай/ могат да се правят само относно несъответствие с данните от плановете и картите, ползвани при създаването им. По силата на чл. 41, ал. 4 от Наредба № 3/2005 г. В неурбанизираните територии кадастралната карта се създава въз основа на плановете и картите по ал. 1, т. 2, 4, 5 и 7. В случая за процесния имот е налице единствено карта на възстановената собственост. По делото е установено, че процесният имот е нанесен в кадастралната карта в съответствие с границите на имота по одобрената КВС, при спазване на изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "г" във вр. с чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, както и че жалбоподателката не разполага с актове за собственост за овчарника и прилежащия му терен, а така също и че същите не са били нанесени в КВС. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от цитираната по-горе наредба, собствениците, съответно носителите на други вещни права, са длъжни да представят актовете, удостоверяващи правата им върху имотите в урбанизираните територии, както и да означат с трайни знаци за своя сметка или да посочат на място границите на поземлените си имоти, в случай че такива не съществуват или се различават от съществуващите на място. В случай, че собствениците, респ. носителите на ограничени вещни права не изпълнят задълженията си по ал. 3 се прилага санкцията на ал. 6 на същия текст, съгласно която, разходите за отстраняване на непълнотите и грешките по имотите след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри са за тяхна сметка, т. е. непълнотите или грешките в кадастралната карта следва да се преодолеят по пътя на изменението и. Първостепенният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Ето защо като е приел, че заповедта, в обжалваната част е законосъобразна и като е отхвърлил жалбата, Административен съд - гр. Смолян е постановил акта си в съответствие с материалния закон. Решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,