Решение № 15847 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9045/2009 г.

Решение № 15847 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9045/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Лиляна Иванова Диханова, чрез пълномощника й адв. Стойкова, против решение № 418 от 18.03.2009 г., постановено от Административен съд - Варна, трето отделение, ХХVI по адм. дело № 3334 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата й против отказ на кмета на община Варна, да завери молба-декларация и издаде удостоверение за обстоятелствена проверка по отношение имот с ПИ 126 по ПНИ на селищно образувание "Акчелар" в землището на гр. Варна, обективиран в писмо № ЗАО-17-664 от 23.10.2008 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго - по същество на спора, с което да бъде отменен отказът на кмета на община Варна. Ответникът - кметът на община Варна, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила, тъй като отказът на административния орган е правилен. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на изричен отказ на кмета на община Варна за издаване на удостоверение и заверка на молба - декларация с вх. № ЗАО-17664 от 11.04.2008 г. Отказът е позован на разпоредбата на чл. 19, ал. 8, т. 1 от ЗСПЗЗ (нормата неточно е цитирана по отношение цифрите на алинеята и точката, но точно е възпроизведена словом). От доказателствата по делото, които подробно е обсъдил съдът е приел за установено, че жалбоподателката се легитимира като единствен наследник на Иван Стефан Попов, който се легитимира като собственик на лозе от един декар в м. "Сотира", землището на Варна - нот. акт № 195/1965 г. Посочената местност е включена в ПНИ на м. "Акчелар", като имот пл. № 126, с площ от 2258 кв. м е вписан в регистъра като собствен на Иван Попов. Част от имот № 126, в размер на 1258 кв. м, или разликата над 1000 кв. м, е идентична с имот № 4 - пл. № 11366 и пл. № 11524 по кадастрален план от 1956 г., съответно с имоти № 7, 8 и 10 по помощния план, послужил за изработване на ПНИ. По КП от 1956 г. записванията за тях в регистъра са за Венета Маслева и Никола и Радка Кръстеви, по помощния план имот № 7 и 8 са записани на неустановен собственик, а имот № 10 е записан на Никола и Радка Кръстеви. При тези фактически данни съдът е приел, че оспореният отказ е законосъобразен, тъй като органът правилно е приложил закона - нормата на чл. 19, ал. 11 от ЗСПЗЗ. Имотът попада в зона по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и за него е одобрен ПНИ, т. е. попада в приложното поле на ЗСПЗЗ, а в цитираната норма е предвидена изрична забрана за имотите по ал. 1 да бъдат издавани документи за провеждане на обстоятелствени проверки по реда на чл. 587 от ГПК. Така постановеното решение е правилно, с незначителна корекция на мотивите. Молбата за издаване на индивидуален административен акт в хипотезата на чл. 21, ал. 3 от АПК, както правилно е квалифицирана от съда, е подадена на 11.04.2008 г., а изричният отказ е постановен на 23.10.2008 г. Към този момент е приложима редакцията на чл. 19, ал. 8, т. 1, предл. 2 от ЗСПЗЗ, в редакцията от ДВ, бр. 13/2007 г., съгласно която за срок от 5 години за земите по ал. 1, общините не могат да издават удостоверения във връзка с обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяване на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост. Земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ са тези земи, които са били включени в ТКЗК, ДЗС и други образувания, подлежали са на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали след възстановяване правата на собствениците, поради факта, че не са били заявени или по други причини. По делото е установено, че имотът, за които е направено искането - земя с площ от 1258 кв. м, тази над 1000 кв. м, за които страната се легитимира като собственик, е земеделска земя и като част от терен с одобрен ПНИ е част от картата на възстановена собственост. Следователно същата може да се определи като земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, т. е. такава, която е предоставена за стопанисване на общината. При това положение имотът, предмет на искането, към момента на подаването на молбата за снабдяване с удостоверение и заверка на молбата-декларация е под изрично предвидената законова забрана за издаване на посочените документи, поради което обжалвания изричен отказ е законосъобразен. Съдът неточно е цитирал приложимата редакция на материалния закон, но по същество решението му е правилно. Към настоящия момент, с изменение на ЗСПЗЗ, обнародвано в ДВ, бр. 10/2009 г., нормата на чл. 19, ал. 8 е с друга редакция, като забраната е разписана в ал. 11, при други условия в хипотезиса. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК обаче, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а както се посочи към този момент цитираната от органа норма е действаща и актът е законосъобразен. Решаващият съд е обсъждал неприложима редакция на чл. 19, ал. 11 от ЗСПЗЗ, която не е била действащо право, но както се посочи по същество решението му е правилно. В тази връзка са неоснователни възраженията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Позоваването на скица, издадена в предходен момент, не може да послужи за заобикаляне на законовата забрана. Всички доводи, касаещи основателността на искането не следва да бъдат обсъждани, с оглед цитираната законова забрана за установявания по реда на чл. 587 от ГПК. По изложените съображения, постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение