Решение № 15466 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5384/2014 г.

Решение № 15466 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5384/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на Изп. директор на АГКК против решение № 7893 от 13.12.2013 г. по адм. дело № 10691/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което негова заповед № КД-14-36/19.05.2012 г. и преписката му е върнато за ново произнасяне. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и отхвърляне на оспорването. Ответниците Велин Недялков Найденов, Димитър Тодоров Бицов и Радослава Иванова Шикаланова оспорват жалбата. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема изменението на КККР на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР за незаконосъобразно поради липса на предмет, доколкото за процесния поземлен имот няма влязла в сила КККР по чл. 49 ЗКИР след отмяната й в тази част по съдебен ред. Решението е валидно, допустимо и правилно. С оспорената заповед е допуснато изменение на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР на КККР на с. Мало Бучино, изразяващо се в промяна в границите на ПИ с идентификатор 46721.3851.149 и съседните имоти 46721.3851.141 и 46721.3851.143. Заповедта е издадена "в изпълнение на влязло в сила съдебно решение", постановено по адм. дело № 4230/2010 г. по описа на АССГ, с което е отменена одобрената КККР в тази част, от което следва, че за нея КККР не е в сила. Правилно е прието от решаващия съд, че след отмяната на заповедта новото произнасяне следва да се извърши от административния орган по същия ред и на същото правно основание, при което е била издадена отменената заповед, т. е. по реда на чл. 49 ЗКИР в процедура по чл. 35 и сл. ЗКИР и по задължителните указания, изложени в мотивите на решението. Издаването на оспорената заповед за основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР е незаконосъобразно поради липса на предмет на изменението-за имота няма влязла в сила кадастрална карта и регистър по чл. 49 ЗКИР. Вярно е поддържаното от касатора, че само грешното посочване на правното основание за издаване на заповедта не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на административния акт. В случая обаче се касае до неправилно изразена воля на органа в разпоредителната част на заповедта, която е в противоречие със задължителните указания на съда в отменителното решение, както и с фактическите основания за издаването й. Това противоречие е съществен порок във формата на акта и е самостоятелно основание за отмяна, както правилно е прието в обжалваното решение. Последното не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,