Решение № 16659 от 16.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9727/2011 г.

Решение № 16659 от 16.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9727/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Мария Петкова Кръстева, от гр. Ботевград, против решение № 8552/15.06.2011 г., постановено от тричленен състав при пето отделение на Върховния административен съд по адм. дело № 12982/2010 г., с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й срещу заповед № РД 05-1324/27.08.2010 г. и заповед № 4-НА/РД 05-1348/1.09.2010 г. на министъра на здравеопазването, обективирали съответно отказ на ЕТ "Мария Кръстева" за издаване на разрешение за извършване на търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека и прекратяване на разрешение № 4-НА от 14.08.1995 г. за откриване на аптека в гр. Ботевград и заличаването му от регистъра на издадените разрешения. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационната жалбоподателка, редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответната страна - Министър на здравеопазването, чрез юрк. Господинов, оспорва жалбата, счита я неоснователна, по съображения, изложени в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е обосновал извода за законосъобразност на оспорените заповеди, след обстоен анализ на действалата към 1995 г. правна уредба по Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина (отм.), когато на касаторката е било издадено разрешение, като физическо лице, за извършване на търговия на дребно с лекарствени продукти, обсъдил е изискванията за пререгистрация по сега действащия Закон за лекарствените продукти в хуманитарната медицина (ЗЛПХМ) и приложените по делото доказателства. Приел е несъстоятелност на твърдението, че Мария Петкова е действала като ЕТ, тъй като към датата на издаването на разрешението Законът не е допускал това, видно от разпоредбата на чл. 68, ал. 1, в която лимитативно са изброени лицата, които имат право да откриват аптека - фармацевти; събирателни и командитни търговски дружества, собственост на фармацевти, и кооперации на фармацевти; болнични заведения; общини. Едва с промяната на закона от 4.02.2000 г., се е предоставила възможност на търговците, регистрирани по ТЗ, да извършват търговия на дребно с лекарствени средства. И след като, съгласно § 66, ал. 3 от ПЗР на действащия ЗЛПХМ, в сила от 12.08.2008 г., в едногодишен срок физическите лица, получили разрешение за откриване на аптеки по отменения закон, е следвало да приведат дейността си в съответствие с изискванията на закона, а в този срок жалбоподателката не е подала необходимите документи, оспорените заповеди са постановени в съответствие с материалноправните норми на ЗЛПХМ. Решението е правилно, касационни основания за отмяната му не са налице. Съдът правилно е изяснил фактическата обстановка по спора, въз основа на точен и прецизен анализ на доказателствата и относимата правна уредба е извел обосновани изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Възраженията в касационната жалба се преповтарят с първоначалните, обсъдени в решението. Безспорен е фактът, че с разрешение № 4-НА/14.08.1995 г. министърът на здравеопазването е разрешил на физическо лице Мария Петкова Кръстева да открие аптека в гр. Ботевград, а не на ЕТ "Мария Кръстева" - това е видно от съдържанието на акта, а и самото заявление за издаването му, приложено на л. 4 по делото е подадено от Мария Петкова Кръстева, с посочени лични данни. Това, че под № 6 в описа на приложените документи фигурира съдебното решение за регистрацията на търговеца, не задължава компетентния орган да издаде заявения разрешителен акт на ЕТ. Нещо повече, към този момент, както е посочено и в решението, действащият закон не е позволявал на еднолични търговци да се предоставят тези права - чл. 68, ал. 1 от Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина (отм.), в които изчерпателно са изброени субектите, които имат право да откриват аптека. Ако жалбоподателката е считала, че разрешението е следвало да бъде издадено в качеството й на търговец, е следвало да възрази още с издаването му. Представените с касационната жалба писмени доказателства - удостоверение от Софийски окръжен съд № 1/10.04.1995 г., удостоверение от НОИ от 14.04.1995 г. и удостоверение от Агенция по вписванията от 3.12.2009 г. с нищо не променят изложеното дотук. Затова и касационната жалбоподателка не е било възможно да се ползва от условията на § 66, ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗЛПХМ, в сила от 12.08.2008 г., дейността й е подлежала на пререгистрация по реда и условията на ал. 3 на същия, в годишния срок, визиран в нормата, изтекъл до 12.08.2009 г. При тези данни действително подаденото на 14.12.2009 г. искане за пререгистрация е просрочено, заповедите правилно са преценени като законосъобразни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,