Решение № 14484 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6047/2013 г.

Решение № 14484 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6047/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЧЕРНЕВ-КЛИМА" ООД чрез процесуалния си представител адв. Ваня Колева против Решение № 428/22.02.2013 г., постановено по адм. д. № 587/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 03251100145/21.09.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 783/09.12.2011 г. на Директора на Д "ОУИ"- Варна при ЦУ, с който на "ЧЕРНЕВ-КЛИМА" ООД са установени задължения по ЗДДС за данъчен период от м. 05.2009г до м. 11.2009 г., м. 01.2010 г., м. 04.2010 г., м. 07,08 и м. 09.2010 г. и м. 11 и м. 12.2011 г. в общ размер на главницата 187 151.36 лева и лихви в размер на 34 874.88 лева. Касаторът излага подробни мотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените превила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са оплаквания, че неправилно съдът е приел, че за да бъде упражнено право на приспадане на данъчен кредит следва да се представят доказателства за наличие на склад и количество стока при издателите на фактурите и за начина на транспорт от доставчика до ревизираното лице. Касаторът се позовава и на заключението на съдебно-счетоводната експертиза и допълнителната такава, от които според касатора се установява редовно водено счетоводство. Позовава се на практика на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-148/11 и решение по дело С-324/11. Иска се отмяна на решението на административния съд. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Варна при ЦУ на НАП (променено наименование, считано от 01.01.2013 г. с ДВ, бр. 94/2012 г.), редовно призован, не е изпраща представител и не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като обосновано съдът е приел, че по делото липсват доказателства за реалността на процесните доставки, предвид липсата на доказателства за предаване на стоката. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на настоящето обжалване е Решение № 428/22.02.2013 г., постановено по адм. д. № 587/2012 г. по описа на Аадминистративен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 03251100145/21.09.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 783/09.12.2011 г. на Директора на Д "ОУИ"- Варна при ЦУ, с който на "ЧЕРНЕВ-КЛИМА" ООД са установени задължения по ЗДДС за данъчен период от м. 05.2009г до м. 11.2009 г., м. 01.2010 г., м. 04.2010 г., месеци 07,08 и 09.2010 г. и м. 11 и м. 12.2011 г. в общ размер на главницата 187 151.36 лева и лихви в размер на 34 874.88 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по приходите в предвидената форма и срок, а по съществото на спора е приел, че правилно с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по осем фактури, издадени от "Комерс строй спед" ЕООД, деветнадесет фактури, издадени от "Металстрой бизнес груп" ЕООД, седем фактури, издадени от "Делевейред системпласт" ЕООД и шестнадесет фактури, издадени от "СОЛО ИНВЕСТ 07" ЕООД, с предмет на доставка ламарина поцинкована. Административният съд предвид разпределянето на доказателствената тежест е приел, че жалбоподателят е този, който претендира възникването и законосъобразното упражняване на данъчен кредит по процесните фактури и поради това той следва да докаже наличието на реалното получаване на стоките по фактурите с доставчици "Комерс строй спед" ЕООД, "Металстрой бизнес груп" ЕООД, "Делевейред системпласт" ЕООД и "СОЛО ИНВЕСТ 07" ЕООД. Според съда не са представени доказателства за наличие на склад и количества стока при издателите на фактурите, нито за начина на транспортиране на стоките от доставчиците до жалбоподателя. Направен е извод от съда, че от представените извадки от счетоводствата на доставчиците не може да се установи, че доставчиците са притежавали тези стоки. Според съда липсват доказателства, от които да се направи извод за предаването на фактурираните количества ламарина поцинкована. В касационната жалба се оспорва извода на административния съд относно реалността на извършените доставки по процесните фактури с предмет на доставката ламарина поцинкована. Обжалваното решение е правилно. Основополагащо за възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката е реалността на доставката. В мотивите на обжалваното съдебно решение административният съд правилно е определил, че доказателствената тежест е върху касатора, който е длъжен да докаже, че са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. От ЗДДС, както и че не са налице пречките по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В случая, факторираните стоки представляват родово определени вещи и по правилото на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД прехвърлянето на тяхната собственост се установява чрез предаването на вещите от доставчика на получателя. Законосъобразни са изводите на съда в съответствие с доказателствения материал по делото, че касаторът не е ангажирал безспорни доказателства, че стоките са предадени от доставчиците на получателя. В качеството си на страна, която твърди положителни факти на обективно извършване на спорните доставки, именно ревизираното лице носи доказателствена тежест за тяхното установяване. Извод за обратното не следва и от мотивите на решение на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и решение на СЕС по дело С-324/11, с които не се отрича необходимостта националния съдия да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличие на реална доставка. При липса на безспорни доказателства за реалното прехвърляне на собствеността на процесните стоки от доставчиците на получателя, съдът е направил законосъобразен извод, че правилно приходните органи не са признали право на приспадане на данъчен кредит на касатора по издадените му от посочените доставчици фактури за ревизирания период. Касаторът се позовава на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която не представлява доказателство за реално прехвърляне на собствеността на стоките по смисъла на чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗДДС. По тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Решението на административния съд е обосновано и правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение