Решение № 2731 от 11.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12996/2015 г.

Решение № 2731 от 11.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12996/2015 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Анелия Тихомирова Христова от гр. София, ул. "Солунска" № 11, подадена чрез пълномощник, против решение № 67 от 01.10.2015 г. по адм. дело № 110/2015 г. по описа на Административен съд (АС) - Търговище, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ на кмета на община Търговище, обективиран в писмо изх. № 94-00-1757/23.07.2015 г. По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът - кметът на община Търговище, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, за която съдебното решение е неблагоприятно - чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата и за основателна, по следните съображения: С атакуваното решение първоинстанционният съд е формирал решаващ извод за законосъобразност на оспорения пред него отказ на кмета на община Търговище да бъде удовлетворено искането на жалбоподателката с вх. № 94-00-1726/20.07.2015 г. за повторно вписване на служебно заличена данъчна партида за собственото й МПС - лек автомобил, м. "Ситроен ZХ", ДК № Т 9539 АТ, с подробно описани в съдебния акт индивидуализиращи белези и за съответно заплащане на данъка за ПС за 2015 г. За да постанови този резултат, съдът е преценил, че актът е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му, определени в чл. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), в надлежна писмена форма, с мотивиране на отрицателното волеизявление и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счел е, че административният орган е приложил правилно материалния закон, отказвайки възстановяване на служебно заличената партида за автомобила и събиране на данък за същия, предвид установената промяна от 27.08.2014 г. на постоянния адрес на жалбоподателката от гр. Търговище в гр. София. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и ал. 4 и чл. 17, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС (Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.), съдът е посочил, че като собственик на МПС оспорващата има задължение да заяви в най-кратък пред съответната местно компетентна служба на МВР промяна в свидетелството за регистрация на МПС досежно постоянния й адрес, както и да подаде декларация за разкриване на данъчна партида в общината по новия постоянен адрес - чл. 54, ал. 4 ЗМДТ. С тези мотиви е изведено заключение за правомерно закриване на партидата по почин на администрацията и законосъобразно отречено право на жалбоподателката за възстановяването й. Решението е неправилно. В нарушение на материалния закон съдът е достигнал до погрешен извод за надлежно отказано удовлетворяване на заявената административна услуга. Приложение към разглежданото административно правоотношение намира уредбата в ЗМДТ. Визираният от първостепенния съд регистрационен режим по Закона за движение по пътищата и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., мотивирал отхвърлянето на жалбата на Христова, е неотносим към предмета на настоящия спор в областта на данъчното облагане. Посочените от съда неизпълнени задължения на оспорващата, произтичащи от нормативното регулиране на друга материя за целите на водения от органите на МВР отчет на МПС, не могат да обусловят правомерност на волеизявлението на ответния орган, формирано на плоскостта на ЗМДТ. Видно от разпоредбата на чл. 54, ал. 4 ЗМДТ, собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. Съгласно чл. 61 ЗМДТ данъкът се внася в приход на бюджета на общината, по постоянния адрес на собственика, подал декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите по чл. 54, ал. 5 - в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство. По делото е безспорно, че Анелия Христова има качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53 ЗМДТ. Бидейки собственик на облагаемо с местен налог превозно средство, регистрирано на територията на община Търговище, същата на основание чл. 54, ал. 4 ЗМДТ е била титуляр на открита в община Търговище данъчна партида за процесния автомобил, служебно заличена впоследствие от общинската администрация поради констатирана промяна на постоянния адрес на жалбоподателката в друга община. Не се спори между страните, че касаторката е декларирала автомобила пред община Търговище, където към този момент е бил постоянният й адрес. Няма спор и че регистрацията на процесното МПС на територията на община Търговище не е прекратена. Данните по делото сочат, че след като е сменила постоянния си адрес, Христова не е уведомила за това обстоятелство звеното за местни приходи в община Търговище, нито е подала нова данъчна декларация пред съответната община по променен адрес. При това положение, съотнасяйки релевантната правна уредба в ЗМДТ към конкретните фактически установявания, настоящият състав счита, че извършеното служебно заличаване на партидата за автомобила е незаконосъобразно, поради което отречената претенция за възстановяването й, респ. - за приемане на плащане на ДПС за 2015 г., също противоречи на закона. Данъчно задълженото лице не е инициирало, вследствие промяна на постоянния му адрес, отписване на водещата се на негово име партида в община Търговище. Доколкото по делото са налице данни, че не е подадена данъчна декларация пред съответната община по новия адрес на касаторката и регистрацията на МПС не е променяна, заплащането на данъчното задължение за процесния автомобил е следвало да се извърши в община Търговище - чл. 61 ЗМДТ. Видно от въведените твърдения и петитум в молбата на жалбоподателката до кмета на община Търговище за възстановяване на закритата партида, целта на искането всъщност е успешното погасяване на дължимия за релевантния период (2015 г.) данък във връзка с предстояща продажба на автомобила. До декларирането на облагаемия обект пред надлежната съобразно постоянния адрес на собственика община, данъкът се заплаща по реда на чл. 61, предл. 2 ЗМДТ в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство. В този контекст инкорпорираният в атакуваното писмо отказ за събиране на публичното вземане поради служебно заличена партида е в колизия с правилото на чл. 61 ЗМДТ, а действията на общинската администрация по закриване на самата партида се явяват без основание в приложимата нормативна уредба, т. к. промяната на постоянния адрес на данъчно задълженото лице не води до автоматично служебно отписване на данъчната партида за МПС. По изложените съображения касационната жалба се явява основателна. Проверяваното съдебно решение страда от порок по чл. 209, т. 3 АПК и подлежи на отмяна. Спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като се отмени постановеният от кмета на общината отказ по искането на Анелия Христова, а преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне. Следва да се отбележи, че независимо от адресирането на молбата до кмета на общината, изясняването на въпроса за компетентния в случая орган (кметът, служител в общинската администрация, натоварен с функциите на орган по приходите по смисъла на чл. 4 ЗМДТ или ръководителя на звеното за местни приходи) е от значение за валидното произнасяне по молбата на касаторката и следва да бъде съобразен при новото разглеждане на преписката. В случай, че разрешаването на поставения в искането въпрос не му е предоставено в правомощие, неправилно сезираният орган дължи препращането му на разполагащия със съответната компетентност орган. С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид направеното от касационната жалбоподателка искане за присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции, в полза на същата се дължат направените такива, поради което и на основание чл. 143, във вр. с чл. 228 АПК, община Търговище следва да бъде осъдена да й заплати сумата от 615 (шестстотин и петнадесет) лева, представляваща разноски за платени държавни такси (10 лева за първата инстанция и 5 лева за касационната инстанция) и за адвокатско възнаграждение, възлизащо в размер на 600 лева, съгласно приложения пред първата инстанция договор за правна защита и съдействие и банков превод. Доказателства за други деловодни разходи, подлежащи на възмездяване, не са представени. Извън предмета на касационната проверка, настоящата инстанция констатира, че при индивидуализацията на номера на делото, по което се е произнесъл съдът, в първоинстанционото решение е посочено погрешно "АД № 104" вместо правилното "АД № 110". Налице е очевидна фактическа грешка в съдебния акт при обозначаването на номера на делото съгласно изискването на чл. 172а, ал. 1, т. 3 АПК, за чиято поправка е предвиден съответен процесуален ред. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,