Решение № 209 от 26.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 212/2014 г.

Решение № 209 от 26.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 212/2014 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 353/5.06.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 76/16.10.2013 г. по гр. д. № 155/2013 г. на Силистренски окръжен съд. Обжалването е допуснато по касационна жалба на А. М. Б., в която се поддържат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост и нарушение на материалния закон. Правният въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е свързан с правомощията на въззивния съд като инстанция по същество и задължението му да обсъди всички доказателства по делото, както и доводите и възраженията на страните. По този правен въпрос има постоянна съдебна практика, обобщена и в няколко тълкувателни решения на ВКС - т. 3 от ТР № 1/17.07.2001 г., т. 19 от ТР № 1/4.01.2001 г., т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и многобройни решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика, в които е очертан характерът на въззивното производство и правомощията на въззивния съд като инстанция, която решава спора по същество. Въззивният съд извършва собствена проверка на доказателствата по делото, при което обсъжда и всички доводи и възражения на страните. Съгласно т. 2 от ТР № 1/2013 г. във вр. с чл. 269 ГПК възивният съд не следи служебно за допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, но ако въззивната жалба съдържа такива оплаквания, трябва да ги провери и ако е необходимо дава указания на страните да посочване на допълнителни доказателства. По настоящото дело Ф. И. Ю. е предявила иск срещу А. М. Б. за да установи собствеността си върху три поземлени имота в [населено място], придобити по давност. Искът е уважен, като е прието, че имотът като цяло действително е принадлежал първо на наследодателя на касаторката, но след това той и неговите наследници са спрели да го владеят и имотът е придобит по давност от ищцата. Касаторката /ответник по спора/ е представила като доказателство влязло в сила решение по гр. д. № 489/2009 г. на районен съд Д., което се е водило срещу нея за собствеността на същия имот, но от ищци, които са наследници на Х. М. - брат на ищцата по настоящото дело. По приложеното дело същата е разпитана като свидетел и е твърдяла, че имотът принадлежи на брат й и че тя го е владяла за него. Това не е било потвърдено от другите доказателства по делото, което е дало основание на съда да отхвърли иска, като приеме, че наследодателят на ответницата А. Б., респ. наследниците му не са преставали да бъдат собственици на имота. Тези противоречия в позициите на ищцата, която за един и същ период от време по едното дело е твърдяла, че имотът е на брат й, а по другото - че тя е собственик, са изтъкнати пред въззивния съд от касаторката, но не са обсъдени, което нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на неправилно решение. С оглед на изложеното по правния въпрос следва да се приеме, че въззивното решение подлежи на отмяна и тъй като не е необходимо да се събират други доказателства, следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск следва да се отхвърли. Изнесеното от ищцата в качеството й на свидетел по гр. д. № 489/2009 г. представлява признание на неизгоден за нея факт /фактът, че не е своила имота/, което преценено с оглед на останалите доказателства по делото води до извода за неоснователност на исковата претенция. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение,