Решение № 6189 от 22.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Варна към Агенция Митници, представен от юрисконсулт Тодорова, против решение 464/03.08.2021 г., постановено по адм. д. 1085/2020 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменено решение с рег. 32-319839/02.11.2020г. към MRN 20BG002002032415R6/08.07.2020 г. на директора на ТД Северна морска. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Значителна част от съдържанието на касационната жалба възпроизвежда първоинстанционното решение и акта на митническия орган. С характер на касационни оплаквания са само доводите на касационния жалбоподател за осъществяване на предпоставките на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията за неприемане на декларираните договорни стойности, при което стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, ал. 1 от Митническия кодекс на Съюза, а заради неприложимостта на вторичните методи по чл. 74, § 2 от МК, митническата стойност е определена по резервният метод на чл. 74, § 3. Оспорва основаните на заключението на съдебно-счетоводната експертиза констатации на съда, като определя част от изводите на експерта за неотносими /за счетоводното отразяване при титуляра на режима на придобиването на внесените стоки/, а други за неправилни /относно включването в обхвата на съответния код по комбинираната номенклатура от THESEUS и на други артикули освен дрехи втора употреба/. Настоява на правилното прилагане с решението на митническия орган на разпоредбата на чл. 141 от Регламента за изпълнение. Иска отмяна на съдебното решение, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу административен акт. Атакува решението и в частта за разноските с доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение при направено възражение за прекомерност. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Евротекс ЕООД, чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред АС Хасково решение митническият орган е отказал да приеме декларираните договорни стойности на стока 1 по митническа декларация 20BG002002032415R6/08.07.2020 г. Определил е митническата стойност на внасяните от Евротекс ЕООД стоки по митническата декларация употребявани дрехи 530 пакета 13 091 кг нето, код по ТАРИК 6309000000 в размер 49 222.16 лева, представляваща 3.76 лв./кг. Извършил е корекции на статистическата и на митническата стойност и на публичните вземанията - преизчислени са държавните вземания с определяне на допълнителни задължения за мито в размер 1 040.84 лева и ДДС в размер 4 135.89 лева с лихви за забава. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането. По констатациите на митническия орган стоките, които Евротекс ЕООД е поискало да бъдат поставени под режим допускане за свободно обращение са с държава на произхода Пакистан и държава на износа Пакистан с условие на доставката CIF Варна. Декларираната от титуляра на режима митническа стойност от 2.26 лв./кг. е съпоставена със справедливата цена на ЕС по § 1, т. 40 от ДР на ЗМ /предоставена на държавите-членки със системата Тезей/ в размер 7.39 лв./кг. нето тегло за стоки със същия код по КН. Обсъдена е тенденцията МС на процесните стоки в РБългария да е най-ниската съпоставена със стойността на сходни стоки в останалите държави членки. Така е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност, съответно отказът на администрацията да приложи метода по чл. 70, § 1 МКС за определяне на МС. С отсъствието на данни за прилагането на методите по чл. 70, § 2 от МКС е мотивирано определянето на стойността по реда на чл. 74, § 3 МКС при съпоставка с декларираната стойност по МД с MRN 19BG002002011762R1/16.07.2019 г. за стока употребявани дрехи 3.76 лв./кг. Сочените правни основания за издаването на решението на митническия орган са разпоредбите чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ във вр. с чл. 66в; чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013; чл. 140 и чл. 144, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447; чл. 5, т. 39; чл. 77, § 1, чл. 85, § 1; чл. 101, § 1 и чл. 102 от Регламент /ЕС/ 952/2013; чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, както и чл. 59 АПК. С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган. Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. Формирал правни изводи, че актът е издаден от компетентен митнически орган във формата за действителност и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е обсъдил наведените от митническия орган основания за съмненията му в действителността на договорната стойност и е отнесъл към процесуалните тежести на ответника убедителното доказване на основанията за съмнение. Отрекъл е да е проведено пълно доказване на основателността на съмнението. Позовал се е на заключението на ССЕ за установяването, че е неясен относителният дял на отделните артикули в общата сума за стоките с продуктов код 6309 00 00, като обхватът на артикулите в Theseus бил по-широк от този по ТАРИК, тъй като включвал и одеяла и пътни одеяла, домакинско бельо и артикули за вътрешно обзавеждане. Затова и цената по системата ТЕЗЕЙ може да представлява справедлива цена по смисъла на § 1, т. 40 от ДР на ЗМ, но не е рискова прагова стойност, нито средностатистически размер размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, който да се ползва за преценката на декларираната договорна стойност като необичайно ниска. Формиран е извод за необоснован отказ на митническите органи да приемат декларираните договорни стойности на стоката. Съмнението на администрацията в действителността на декларираната митническа стойност се разколебавало и от заключението на ССЕ за извършено плащане от жалбоподателя на сумата по митническата декларация и по търговската фактура с банков превод от 21.07.2020 г. В мотивите на съдебния акт се съдържат и изводи за неустановено изчерпване на способите за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от МК, като условие за прилагане на резервния метод по чл. 74, § 3 от Кодекса. Позовал се е на констатацията от административния акт за отсъствие при проверката на резултати за декларирани и приети МС на сходни стоки по МД на други вносители, които да не са необичайно ниски. Като порок на решението на митническия орган е определил и липсата на анализ на разумните способи по чл. 74, § 3 от МК и концентрирането на администрацията до конкретна хипотеза на разпоредбата, както и на мотивиране на избора МС да се определи по стойността, декларирана с МД с MRN 19BG002002011762R1/16.07.2019 г. Решение е правилно. Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена с данните за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение на стоки със същия код по ТАРИК с държава на произхода Пакистан, както и със справедливата цена на ЕС. Дължимо е разграничаване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса с обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки без да е оспорил автентичността на представените от вносителя документи. В съответствие с решение на Съда по дело С-291/15 /вж. т. 31 от него/ е митническата практика да не се търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Основание да се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на допълнително поискани документи и предоставянето на цялата информация съмненията остават. Начинът на обобщаване на информацията, предоставяна чрез системата Тезей въз основа на оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години /вж. дефиницията на справедливи цени по § 1, т. 40 от ДР на ЗМ/, я определя като относима към определянето на средностатистическата стойност за вноса на сравними стоки. А разликата в цените може да обоснове съмнението на митническите органи /така т. 38 и 39 от цитираното решение на Съда/. От това не следва, че базата данни на Тезей е информационен източник за цена на сходни стоки, тъй като по хипотеза не съдържа информация от значение за преценката на сходството /вж. чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение/. В случая по-широкият обхват на артикулите с код 63090000 на системата Тезей, съпоставен с този код по ТАРИК дисквалифицират базата данни на Тезей като информационен източник за средностатистическа стойност, та отликата на декларираната МС с тази стойност да е източник на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена и подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Кодекса и да осъществява предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение. Администрацията е игнорирала сочената в решението на митническия орган информация за средностатистическата стойност на сходни стоки, внасяни в РБългария, разликата с която на декларираната МС не е значителна. Дори да са налице предпоставките за прилагане на метода по чл. 74, § 3 МКС за определяне на митническата стойност на стоки 3 и 14 от МД въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава., то прилагането на този метод в конкретния случай е в противоречие с правилото на чл. 144, § 2, б. ж от Регламента за изпълнение, тъй като стойностите са произволно определени. Неясно е как е концентриран изборът на администрацията до конкретната стойност в решението му с позоваване на друга МД с различна декларирана МС. Не е търсена разумна гъвкавост при прилагането на методите на чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса, каквото е изискването на чл. 144, § 1 от Регламента за изпълнение и то за постигане на стойност, която се основава във възможно най-голяма степен на предварително определените. Неправилното определяне на митническата стойност по резервния метод на чл. 74, § 3 от Кодекса изключва съответствието на разпоредената с акта на митническия орган правна промяна и обуславя правилността на отменителното първоинстанционно решение. Неоснователно е оплакването срещу решението в частта му за разноските. Присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са около минималните размери по чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба 1/090.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 680 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,