Решение № 5240 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7974/2011 г.

Решение № 5240 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7974/2011 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуалния си представител юрисконсулт Зарева срещу решение № 1846 от 19.04.2011 г. по адм. дело № 5807/2010 г. на Административен съд София-град. От съдържанието на касационната жалба се извеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 от АПК. По подробно развити в жалбата съображения изтъква, че законосъобразно на заявителя му е отказано финансиране, тъй като същият не бил получил разрешение съгласно чл. 28, ал. 1 от Закона за посевен и посадъчен материал (ЗППМ) към момента на издаване на процесната заповед. Поддържа също така, че в противоречие със събраните по делото доказателства е и изводът на съда, че не е налице и вторият мотив за отказ. Иска се отмяна на решението, като се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Лазар Велевски срещу заповедта на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Лазар Стаев Велевски, чрез пълномощника си адв. Илиев в представен по делото отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска се решението да се остави в сила като правилно, както и да му се присъдят разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Изтъква, че правилен и обоснован е изводът на Административен съд София-град за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. Върховният административен съд, четвърто отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред Административен съд София-град се е развило във връзка с жалба от Лазар Велевски от с. Брани поле, срещу заповед N 01-РД-/2218 от 21.12.2009 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която на жалбоподателя му е отказано финансиране за подпомагане № 16/112/04975 за сумата от 48 892 лв. Отказът е мотивиран с липсата на съответствие с критериите за допустимост по чл. 28, ал. 1 от ЗППМ, а именно - кандидатът не притежава издадено разрешение от изпълнителния директор на ИАСАС към датата на кандидатстване, както и същият не отговаря на изискването съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 и т. 9 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба N 9 от 3.04.2008 г.) Административният съд е отменил процесната заповед като незаконосъобразна и е върнал преписката на административния орган за продължаване на процедурата съгласно мотивите на решението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не е налице първото основание за отказ, с оглед представеното по делото удостоверение от ИАСАС № 3684 от 5.01.2010 г. Решаващият състав е счел, че това е факт, който следва да се прецени в хипотезата на чл. 142, ал. 2 от АПК - нови факти от значение за делото след издаване на акта, с което обосновал извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. По отношение на втория мотив за отказ, Административен съд София-град е изтъкнал, че същият е представен чрез обща формулировка, като изложените фактически основания не кореспондират с посоченото в заповедта основание за отказ съгласно Наредба № 9 от 3.04.2008 г. Мотивиран по този начин, решаващият състав е постановил решението си. Оспореният съдебен акт е правилен, тъй като е постановен в съответствие на правилата по чл. 142, ал. 1 и 2 от АПК. Съгласно разпоредбата на ал. 1 съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Съгласно процесуалната норма на ал. 2 на преценка подлежат и установените нови факти след издаване на акта към момента на приключване на устните състезания, но само ако имат значение за делото. По настоящето дело са установени нови факти, настъпили след издаване на акта, които променят съществуващото правно положение към датата на издаване на акта, поради което са от значение за делото. За предоставяне на финансиране на определен кандидат, същият следва да отговаря на нормативноустановените изисквания за допустимост съгласно Закона за посевен и посадъчен материал и Наредба № 9 oт 3.04.2008 г. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗППМ производство и заготовка на посевен и посадъчен материал могат да извършват физически и юридически лица, получили разрешение от изпълнителния директор на ИАСАС. В конкретния случай, както правилно е приел и съдът по същество, не е спорно, че към момента на подаване на заявлението за кандидатстване (30.04.2009 г.), Лазар Велевски не е притежавал разрешение от изпълнителния директор на ИАСАС по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗППМ. В мотивите за отказ административният орган е посочил констатираното несъответствие. Вярно е, че представеният в хода на съдебното производство нов документ - удостоверение от ИАСАС № 3684 от 5.01.2010 г. не доказва, че към момента на издаване на постановения отказ - 2.12.2009 г. кандидатът е отговарял на условията за допустимост по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери", но новите факти, настъпили след издаване на оспорената заповед, са съществено относими към нейната материална законосъобразност. Правилно първоинстанционният съд е приел, че на основание чл. 142, ал. 2 от АПК, настъпилият към момента на приключване на устните състезания факт е създал с обратна сила основание да се приеме, че кандидатът отговаря на изискването по чл. 28, ал. 1 от ЗППМ, което следва да се съобрази от административния орган при новото произнасяне. Обоснован е и изводът на административния съд, че не е налице и второто основание за отказ, тъй като същият бил представен чрез твърде обща формулировка. Съдът е установил липсата на мотиви - фактически основания за издаването му като е съобразил като недопустимо позоваването на факти от предишното административно производство, които дори на са приобщени по надлежния ред към новото производство по издаване на оспорения акт. Установеното разминаване между фактически и правните основания за издаване на акта води до пълна липса на мотиви (фактически и правни основания), което възпрепятства съдебния контрол за законосъобразност, което ангажира като последица отмяната на административния акт само на това основание. В случаите по чл. 20, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Наредба № 9/3.04.2008 г., към които се отнася конкретният казус, предвид бланкетния характер на разпоредбите чл. 9 от Наредбата, посочени като правно основание, от чието наличие се извежда упражненото субективно материално право, е било необходимо органът да изложи и фактическите обстоятелства, които е квалифицирал като материалноправни предпоставки, субсумирани в цитирания нормативен текст. При липсата на фактически основания, изложени в както в заповедта, така и в становището на правния отдел, не може да бъде извършена преценка на законосъобразността на упражненото право на отказ за финансиране. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, т. к. посочването впоследствие е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, следователно изискването за мотивиране при прилагане на бланкетна правна норма е условие за неговата законосъобразност, т. к. само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледище на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление, и при въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на ЗПЗП, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е доказал законосъобразността на правните си действия, обективирани в акта е правилен и следва да бъде споделен. При неоснователността на касационните оплаквания решението следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, IV-то отделение