Решение № 5609 от 8.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7505/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Голд ООД против решение 284/09.05.2023 г. по адм. д. 1028/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание се представлява от адвокат Керанова. Възразява, че с отговора на исковата молба няма въведено възражение за изтекла погасителна давност, а то е разгледано от съда. Твърди, че ответникът е допуснал две изключително груби нарушения - бездействия, които пряко са довели до вредите, претърпени от доверителя, които неправилно са приети от съда като неоснователни. Моли да бъде отменено решението на съда и претендира заплащане на разноски по представен списък. Ответникът - Държавна агенция за метрологичен и технически надзор - редовно призована, се представлява от юрисконсулт Василев. Намира касационната жалба за неоснователна по аргументите, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Счита решението на Административен съд - Пазарджик за надлежно мотивирано, правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съобразно установените многобройни факти по делото, са налице основанията за обезщетение за имуществени вреди. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Пазарджик е образувано по искова молба на Голд ООД срещу Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/. След няколко поредни уточнения на исковата молба, предявените за съвместно разглеждане искове са конкретизирани с молба вх. 1262 от 09.02.2021 г. Предмет на разглеждане по делото е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който Голд ООД иска да бъде осъдена Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи платени от ищеца суми, както следва: 167 951,63 лева заплатени по изпълнително дело 1648/2019 г. на ЧСИ Н. Митев, с рег. 841, с район на действие СГС с взискател В. Димитров, ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 8 358,88 лева, която е от датата на плащането 12.06.2020 г. до датата на завеждане на настоящата исковата молба, и законна лихва върху сумата от 167 951,63 лева от датата на исковата молба до окончателното заплащане; 19 779,82 лева разноски по гражданско дело 964/2015 г. на Окръжен съд Пазарджик (които са присъдени на пострадалото лице), ведно със законна лихва от 07.08.2020 г. до окончателното заплащане на сумата; 7 617,00 лева разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено от дружеството, за защита по гражданско дело 964/2015 г. на Окръжен съд Пазарджик, ведно с мораторна лихва върху тази сумата (7 617 лева) в размер на 2126,41 лева, която е от датата 24.10.2017 г. до датата на завеждане на настоящата исковата молба, и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата; 1 395,00 лева за заплатена държавна такса към Апелативен съд Пловдив за в. гр. д. 585/2018 г., ведно с мораторна лихва върху сумата от 04.05.2018 г. до датата на исковата молба в размер на 315,00 лева, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; 2 000 лева платен адвокатски хонорар по възз. гр. д. 585/2018 г. на Апелативен съд Пловдив, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; 50,00 лева държавна такса към Върховен касационен съд и 3 000 лева заплатен адвокатски хонорар по гр. д. 4256/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Общата сума на претендираната имуществената вреда е в размер на 194 496, 64 лв. Ищецът е поддържал, че предмет на настоящото производство са платени от Голд ООД суми, с които имуществото на ищеца е намаляло и с това последният е претърпял вреда в посочените размери. Основанието на което се претендират сумите са бездействия на ответника, станали причина за тези вреди, и те се изразяват в неосъществен контрол върху съоръжение с повишена опасност /СПО-асансьор/, съответно допускането му в експлоатация; неосъществен надзор на лицата, притежаващи удостоверение по чл. 36, ал.1 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/ и в частност на ЕТ С. Русков Елвес ; формално извършени проверки, без да са констатирани нарушения както по отношение на асансьора, така и по отношение на лицето ЕТ С. Русков Елвес . С Молба с вх. 7913/06.10.2022 г. от ищеца е направено частично оттегляне на предявения иск, както следва: от исковата претенция за сумата от 167 951,63 лева е оттеглен иска за сумата от 12 925,57 лева, представляващи платените от ЗК Уника АД суми от 10 000 лева главница и 2 925,57 лева законна лихва, поддържа се искът за останалата сума от 155 026,06 лева; от исковата претенция за сумата от 8 358,88 лева е оттеглен иска за сумата от 6 492,60 лева, поддържа се искът за останалата сума от 1 866,28 лева. Предвид направеното частично оттегляне на иска, в тази част съдът е оставил без разглеждане исковата молба. Съдът е отхвърлил предявените искове на Голд ООД срещу Държавна агенция за метрологичен и технически надзор на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за незаконосъобразното бездействие на длъжностни лица от администрацията на ответника, изразяващо се в неизпълнение на нормативно установено задължение за осъществяване на технически надзор върху съоръжението електрически пътнически асансьор, peг. ПзАУ1249 и неосъществен надзор на лицата, притежаващи удостоверение по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП. Отхвърлил е и иска по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главното вземане от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Изложил е мотиви, че по отношение на основанието на заявената осъдителна искова претенция, намира доводите на ищеца за недоказани. Съдът е уважил направеното възражение за изтекла погасителна давност, като се е позовал на т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. 3/2004 г. на ВКС и е посочил, че при наличие на незаконни действия или бездействия на административните органи, давностният срок започва да тече от момента на преустановяването им. Злополуката, станала причина за завеждането на граждански и наказателни дела, описани в решението, е станала на 13.11.2014 г. На авариралия асансьор е извършена проверка към 25.11.2014 г., а със Заповед А-О-009 от 04.02.2015 г. е обезсилено Удостоверение ПД063 от 23.01.2008 г., издадено на ЕТ С. Русков-Елвес на основание чл. 36а, ал. 4 от ЗТИП и той е заличен от регистъра на ДМАТН на лицата извършващи дейност по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения с повишена опасност. Връчването на тази заповед е извършено чрез изпращане по пощата и залепване на таблото ДАМТН на 01.07.2015 г. Поради това че процесната искова молба е подадена на 27.07.2020 г. с вх. 6621/27.07.2020 г. пред Окръжен съд Пазарджик, административният съд е приел, че петгодишният давностен срок за предявяване на иска, е изтекъл. Независимо от уваженото възражение за погасяване на предявения иск по давност, съдът е разгледал по същество всички твърдения в исковата молба. Приел е, че съгласно действащите към момента на злополуката чл. 36 и чл. 36а от Закона за техническите изисквания към продуктите, ДАМТН е извършвала изискуемите проверки на лицата, които са вписани в регистъра на лицата, извършващи дейностите по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръженията с повишена опасност в законоустановения едногодишен срок. Съдът е приел, че за да получи удостоверението за правоспособност, ЕТ С. Русков-Елвес е представил пред ДАМТН необходимия набор от документи, вкл. данни за лицата наети от него по трудов договор. Този извод е направен въз основа на представен протокол от извършената на ЕТ проверка по чл. 36а, ал. 1 от ЗТИП за 2012 г., от която е видно, че лицето е представило на контролния орган справка от органите на НАП. Същата справка е била представена от едноличния търговец и през 2013 г. От нея се установява, че той разполага с персонал, нает по трудово правоотношение, който притежава образование, квалификация и/или правоспособност, необходими за извършване на дейността. Съдът е посочил, че към този момент законът е изисквал само установяване на това обстоятелство и след като справката е изготвена от ДТ на НАП - Пловдив, за Държавната агенция не е имало основание да не приеме изложените факти за доказани. С оглед представените фактури от 22.03.2013 г. и 25.11.2014 г. съдът е приел, че проверката е извършвана веднъж годишно, съобразно чл. 36а, ал. 1 от ЗТИП. Що се касае до задължението на ответника за техническите прегледи на асансьор с peг. ПзАУ1249, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори /НБЕТНА/. Посочил е, че органите за технически надзор са били длъжни да извършват периодични технически прегледи на асансьорите веднъж на 36 месеца, като впоследствие наредбата е променена, като първият периодичен преглед се извършва 24 месеца след датата на пускането на асансьора в експлоатация, а следващите проверки - на всеки 12 месеца. Съдът е преценил представените ревизионни актове и е направил извод, че Ревизионен акт 5/14.02.2013 г. е извършен в предвидения в наредбата срок, а следващият срок за извършване на периодичен технически преглед е бил до 14.02.2016г. По отношение на изискването за пропорционалност на броя асансьорните техници спрямо поддържаните асансьори от лицето по чл. 36 от ЗТИП, съдът е приел, че това изискване е въведено с чл. 44 от ЗТИП, който в относимата редакция ДВ, бр. 53 от 13.07.2012 г. предвижда, че ползвателите на съоръжения с повишена опасност са длъжни да осигурят обслужването им от персонал, който има необходимата квалификация и/или правоспособност, а броя на персонала се определя в проектите на строежите, в които ще се монтират съоръженията, или от органите за технически надзор. Съдът е посочил,че съгласно чл. 34, ал. 4 от НБЕТНА, ДВ, бр. 27 от 25.03.2014 г., лицата, които кандидатстват за вписване в регистъра по чл. 36, ал. 1 ЗТИП за извършване на дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори, трябва да отговарят на изискванията на чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗТИП и да разполагат с нает по трудово правоотношение персонал - не по-малко от двама асансьорни монтьори с необходимата за поддържането, ремонтирането и/или преустройването на асансьорите, за които кандидатстват, правоспособност съгласно Наредба 3 от 2001 г. за условията и реда за придобиване на правоспособност за упражняване на професията монтьор по монтиране, поддържане и ремонтиране на асансьори . Посочил е, че с изменението на НБЕТНА от 24.10.2014 г. е приета нова ал. 4 към чл. 34, която предвижда, че броят на лицата от персонала по ал. 1, т. 1 трябва да е пропорционален на броя на поддържаните асансьори, така че да се осигури необходимият брой лица за извършване на всички дейности по поддържането, ремонтирането и преустройването на асансьорите съобразно чл. 9, ал. 3. Позовал се е на заключението на съдебно техническа експертиза, което установява, че ЕТ С. Русков-Елвес не е разполагал с необходимия персонал да изпълнява поддръжката на всички асансьори, но с оглед § 4в от ПЗР към НБЕТНА (ДВ, бр. 88 от 2014 г.) е приел, че едноличният търговец е имал възможност да изпълни изискванията на чл. 34, чл. 4 в срок до 1 януари 2015 г., поради което съдът не установява бездействие от страна на ответника към 13.11.2014 г. и по повод контрол на ЕТ С. Русков-Елвес за спазване на изискванията за пропорционалност на персонала. Решението е валидно, допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът Голд ООД в качеството си на собственик на хотел Рич , находящ се в гр. Велинград, е собственик на електрически пътнически асансьор, peг. ПзАУ1249, зав. 0135, скорост 1.0 м/с и товароподемност 500 кг. Съгласно Договор за абонаментно техническо обслужване от 13.03.2013 г., със срок на изпълнение от 1 година, сключен между Голд ООД и ЕТ С. Русков-Елвес , на последния е възложено извършване на абонаментно техническо обслужване на технически съоръжения /асансьори/, находящи се в хотел Рич гр. Велинград. С Допълнително споразумение от 10.03.2014 г. срокът на договора е продължен с една година, а именно до 13.03.2015 г. В срока на изпълнение на този договор е настъпила злополуката от 13.11.2014 г., по повод на която са претърпени болки и страдания от пострадалия В. Димитров. На ЕТ С. Русков-Елвес е било издадено Удостоверение ПД063 от 23.01.2008 г. на основание чл. 36, ал. 6 от ЗТИП, по силата на което посоченото ЕТ е вписано в Регистъра на ДАМТН като лице извършващо дейност по поддръжка, ремонт и преустройство на съоръжения с повишена опасност, вкл. на асансьори управлявани в група по два асансьора с едноскоростно, двускоростно или регулируемо задвижване и със скорост на движение до 1 m/s. По делото е безспорно установено, че с присъда 6 от 24.02.2016 г. по н.о.х.д. 434/2015 г. на Районен съд Велинград С. Русков е признат за виновен за това, че на 13.11.2014 г. в гр. Велинград, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, като асансьорен монтьор с най-висока степен на правоспособност в ЕТ С. Русков Елвес , е допуснал използване на неизправно съоръжение: пътнически асансьор рег. ПзАУ1249, зав. 0135, монтиран в хотел Рич в гр. Велинград, след като е увеличил контрол натиска на вратата на втора спирка и е шунтирал контакта за безопасност, което е довело до отворена (незаключена) шахтна врата и кабина, намираща се извън зоната на спирката и движение на кабината при отворена врата (нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 1, 3, 7 от НБЕТНА), и е причинил на В. Димитров, многостепенна средна телесна повреда, като съдът на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК и му е наложил административно наказание глоба в размер на две хиляди лева. Тази присъда е била потвърдена с Решение 98/28.06.2016 г. по в.н.о.х.д. 332/2016 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик. Също така с решение 46 от 09.02.2018 г., постановено по гр. дело 964/2015 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик С. Русков и Голд ООД са осъдени солидарно да заплатят на В. Димитров обезщетение за неимуществени вреди, за претърпян инцидент на 13.11.2014 г. в 14:55 часа в асансьор в хотел Рич , гр. Велинград, в размер на 37 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2015 г. до окончателното изплащане, като съдът е отхвърлил иска за разликата над размера от 37 000 лева до претендирания размер от 100 000 лева, като неоснователен, както и сумата от 4 231,26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 37 000 лева за периода от 13.11.2014 г. до 28.12.2015 г. като е отхвърлил иска за разликата над 4 231,26 лева до предявения размер от 11 268.81 лева, като неоснователен. Отхвърлен е и искът на В. Димитров срещу С. Русков и ГОЛД ООД, с който се иска последните да бъдат осъдени солидарно да му заплатят обезщетение за имуществени вреди, за претърпян инцидент на 13.11.2014 г. в 14:55 часа в асансьор в хотел Рич гр. Велинград (собственост на ГОЛД ООД), в размер на 300,00 лева на месец, представляващо обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, състоящо се от 5 процедури на месец [терапия] терапия и 5 процедури на месец [терапия], за период от 24 месеца, считано от депозиране на исковата молба 28.12.2015 г., като неоснователен. С решението съдът осъжда ЗК Уника АД да заплати на ГОЛД ООД на основание сключена застрахова Отговорност на хотелиера и ресторантьора , сумата от 10 000 лева, представляваща частичен иск от 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на привличането на ответника в процеса 27.09.2016 г., до окончателното ѝ изплащане, като е отхвърлен предявения частичен иск за сумата от 1 250 лева (от иска в размер на 11 268.81 лева), представляващи законна лихва, считано от 13.11.2014 г. до депозиране на иска 28.12.2015 г., като неоснователен. Също така ЗК Уника АД е осъдено да заплати на ГОЛД ООД, на основание чл. 223, ал. 4 от КЗ (отм.) разноски в размер на 6 466,67 лева. Срещу посоченото решение са подадени въззивни жалби от В. Димитров и ГОЛД ООД и с решение 56 от 09.04.2019 г., постановено по в.гр.д. 585/2018 г. по описа на Апелативен съд Пловдив е отменено решение 46 от 09.02.2018 г., постановено по гр. дело 964/2015 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, в частта, в която е отхвърлен предявеният от В. Димитров иск против С. Русков и ГОЛД ООД солидарно да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди за претърпяния инцидент на 13.11.2014 г над присъдения размер от 37 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2015 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава за периода 13.11.2014 г. 28.12.2015 г. над присъдения размер от 4 231.26 лева до пълния предявен размер от 11 268,81 лева, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от ГОЛД ООД, против ЗК Уника АД иск за заплащане на сумата от 1 250 лева (предявен като частичен от 11 268,81лв.), която сума съставлява мораторна лихва върху главницата от 10 000 лева за периода 13.11.2014 г. 28.12.2015 г., както и в частта, в която В. Димитров е осъден да заплати на ГОЛД ООД сумата над 462,87 лева до присъдения размер от 4 965,96 лева, разноски пред първата инстанция, като вместо това е осъдил С. Русков и ГОЛД ООД, солидарно да заплатят на Димитров обезщетение за неимуществени вреди за претърпяния инцидент на 13.11.2014 г. сумата от още 63 000 лева, съставляваща разликата над присъдения в първоинстанционното решение размер от 37 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата от още 7 037,55 лева, обезщетение за забава за периода 13.11.2014 г. 28.12.2015 г. над присъдения размер от 4 231,26 лева до пълния предявен размер от 11 268,81 лева и е осъдил ЗК Уника АД да заплати на ГОЛД ООД сумата от 1 250 лева (предявена като частичен иск от 11 268,81 лева), която сума съставлява мораторна лихва върху главницата от 10 000 лева за периода 13.11.2014 г. 28.12.2015 г. В останалата обжалвана част решението е потвърдено. В необжалваната си част решението е влязло в сила. За събиране на присъдените в полза на В. Димитров е образувано изпълнително дело 20198410401648 по описа на ЧСИ Н. Митев, peг. 841, район на действие СГС с взискател В. Димитров и длъжници С. Русков и ГОЛД ООД. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че по делото не е направено своевременно възражение за изтекла погасителна давност. Такова възражение може да бъде направено до даване на ход по същество в първоинстанционното производство и тази срок е спазен. Възражението е направено в становище на ответника на 28.03.2021г, подадено преди първото по делото съдебно заседание, поради което възражението правилно е разгледано от административния съд. При преценката на основателността на предявените искове следва да се направи уточнението, че посочените суми по обективно съединените искове за главници, лихви върху тях и разноски, с които ищецът твърди, че имуществото му се е намалило, са станали изискуеми въз основа на посочените по-горе съдебни решения и определения. Т.е след установяване на отговорността на ищеца в гражданското дело, съдът е присъдил съответните суми за обезщетение и дължимите лихви върху тях. В съдебните актове са изложени подробни мотиви, въз основа на които съдебните състави са преценили отговорността както на Голд ООД като собственик на асансьора, така и на С. Русков, като лице, което осъществявало техническата поддръжка на авариралия асансьор. От това следва, че ищецът е заплатил посочените в исковата молба суми въз основа на влезли в сила съдебни актове и намаляването на имуществото му е резултат на проведените срещу него съдебни производства. Както правилно е посочил в решението си административният съд, давността за предявяване на процесния иск тече от прекратяване на незаконосъобразното бездействие на длъжностни лица от администрацията на ответника, изразяващо се в неизпълнение на нормативно установено задължение за осъществяване на технически надзор върху съоръжението електрически пътнически асансьор, peг. ПзАУ1249 и неосъществен надзор на ЕТ С. Русков-Елвес по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП. Но съгласно чл.115, б. ж от ЗЗД давността се прекъсва докато трае съдебният процес относно вземането. Имуществената вреда, предмет на настоящото дело, е формирана в резултат на осъждането на ищеца като солидарен длъжник по гр.д. 964/2015 г. на ПзОС и по гр.д.585/2018 г. на Апелативен съд - Пловдив, до приключването им с определение 375/04.05.2020 г. по гр.д. 4256/2019 г. на ВКС,Трето отд. За времето, през което са продължили съдебните производства по делата, давността е била прекъсната. С оглед на това е неправилен изводът на административния съд, че претенциите по предявения иск са погасени по давност. Отговорността на ДАМТН за нейни незаконосъобразни действия и бездействия за съпричиняване на инцидента с авариралия асансьор, е самостоятелна и следва да бъде установена в настоящото производство. Изложените от административния съд доводи относно изпълнението на задълженията на ответника по контрола върху СПО, съответно допускането му в експлоатация; за надзора на лицата, притежаващи удостоверение по чл. 36, ал.1 от ЗТИП и в частност на ЕТ С. Русков Елвес и относно извършените проверки по тези дейности, не се споделят от касационната инстанция. Съгласно чл. 36а от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/, /в ред. на Д.В., бр.86/26.10.2007 г./, Главна дирекция Инспекция за държавен технически надзор към ДАМТН проверява веднъж в годината лицата, вписани в регистъра и получили удостоверение по чл. 36, ал. 1 от закона, за спазване на обхвата на издаденото удостоверение и за условията, при които са го получили. Тази проверка по чл. 36а, ал. 1 от ЗТИП относно обхвата на разрешителното и на условията, при които то е получено, включва проверка за вписване в търговския регистър; проверка, че лицето разполага с персонал, нает по трудово правоотношение; проверка на образованието, квалификацията и правоспособността на тези лица, наети по трудов договор; проверка на материално-техническите условия, с които разполага търговеца за извършване на дейността си; проверка на възможността за осигуряване на 24-часово обслужване на асансьора. Видно от приложените по делото справки от ТД на НАП - Пловдив за 2012 г. и за 2014 г. относно актуалното състояние на всички действащи трудови договори, сключени с ЕТ С. Русков- Елвес , изисканата по закон информация не е била предоставяна при периодичните проверки от Държавната агенция. От приложената справка не става ясно нито на каква длъжност са били назначени посочените лица, нито каква квалификация имат. Въпреки това служителите на Агенцията не са указвали и задължавали проверяваното лице да представи каквито и да е допълнителни документи за посочените обстоятелства. А от извършената служебна проверка от административния съд се установява, че ЕТ С. Русков-Елвес след 2011 г. не е имал сключени никакви трудови договори и посочените справки не отразяват вярна информация. Представянето само на едно такова копие от справката съвсем не изчерпва задълженията на ответника за проверката най-вече на квалификацията на наетите работници. Задължението за проверка обхваща и броя на лицата, наети за обслужване на асансьорите, поради изискването на чл. 9, ал. 1, т. 5 от Наредбата за безопасната експлоатация, и техническия надзор на асансьори, съгласно което лицата, които поддържат асансьори са длъжни да осигурят 24-часово непрекъснато аварийно обслужване на асансьорите и трябва да спазват изискването на чл. 9, ал. 3 от Наредбата, техническото обслужване, планово-предупредителните ремонти, търсенето и отстраняването на неизправности на асансьорите да се извършва съвместно най-малко от двама асансьорни монтьори. Проверката за 2012 г. по чл. 36а, ал. 1 ЗТИП е отразена в протокол от 17.10.2012 г., в който са вписани имената на осем души, които би трябвало да са в трудово правоотношение с едноличния търговец. Към протокола е приложено само копие от справката от ТД на НАП - Пловдив за действащите трудови договори, за която от извършената служебна справка се изяснява, че не е вярна. Не е ясно как административният орган е проверил квалификацията на тези лица, без да укаже представянето на необходимите документи. Формалният подход при извършените проверки личи и от ревизионните актове за преценка на състоянието на асансьора, в които е отразено както техническото състояние на обекта /асансьор/, така и квалификацията и правоспособността на обслужващия персонал, отбелязани във всички протоколи като правоспособни . Към приложената преписка липсват доказателства относно правоспособността на вписаните в протоколите лица, с изключение на лицето С. Велев. Видно от изисканата служебно справка от ТД на НАП Пловдив за действащите трудови договори, сключени от ЕТ С. Русков-Елвес , тези договори са били три на брой и са прекратени на 01.06.2011 г. - с Н. Димова, И. Йотов и Д. Иванов. Съвсем други имена са вписани в справките, подавани от ЕТ до ДАМТН при извършените проверки по чл. 36 и чл. 36а от ЗТИП. На основание приложените протоколи за проверка на съответствието с изискванията по чл. 36а, ал. 2 от ЗТИП за 2011 г., 2012 г. и за 2014 г. може да се направи извод за различния начин за проверяване на законовите изисквания преди и след злополуката. В протоколите от 2011 г. и от 2012 г. са възпроизведени едни и същи констатации за лицата, наети като персонал от ЕТ, без да са представени документи относно тяхната квалификация. В протокола от 2014 г. е отразено, че в офиса на търговеца няма график за 24-часово аварийно обслужване - факт, който въобще при предходните проверки не е бил проверяван. А и няма как такъв график да бъде съставен и да бъде проверен, след като в хода на наказателното производство срещу С. Русков е установено, че обслужваният от него хотел се намира в гр.Велинград, а той живее в гр. Пазарджик, седалището на ЕТ е в гр. Пазарджик, няма назначен персонал, освен едно лице - Г. Ганев - електротехник, без правоспособност като асансьорен техник. По делото е установено, че между Голд ООД, като собственик на хотела, и асансьорния техник С. Русков, са били сключвани договори за поддържане на техническото средство, включително и за периода на злополуката. Единственото задължение на управителя на дружеството е било да провери дали асансьорният техник притежава исканото удостоверение за поддържане и ремонтиране на съоръжения с повишена опасност по чл. 36 от ЗТИП. Обстоятелствата, че този техник не е отговарял на изискванията на закона да упражнява такава дейност, не е имал необходимия персонал да осъществи 24-часовото поддържане на асансьорите, които е обслужвал, се дължат само и единствено на липсата на контрол от страна на ДАМТН при проверките, извършвани по чл. 36 и чл. 36а от ЗТИН. Неправилен е изводът на съда, основан на преценката на чл. 44 от ЗТИП, в ред. на бр. 86/2007 г., че собственикът на хотела, като ползвател на съоръжение с повишена опасност е бил длъжен да осигури обслужването му от персонал, който има необходимата квалификация и правоспособност. Съдът не е преценил другото изискване на посочената разпоредба, а именно - че броят на персонала се определя от проекта на строежа, в който се монтира съоръжението или от органите за технически надзор. Като е сключил договор за техническо обслужване на асансьора в хотел Рич с асансьорен техник, на който служители на ДАМТН са издали удостоверение за вписването му в регистъра като лице, което извършва дейности по поддържане, ремонтиране и преустройство на асансьори с определени характеристики, собственикът е положил дължимата по закон грижа в изпълнение на разпоредбата на чл. 44 от ЗТИП. Не е негово задължение да преценява дали асансьорният техник отговаря на законовите изисквания да упражнява тази дейност, както и броя на персонала, необходим за обслужването на конкретния асансьор. Проверките по чл. 36 и чл. 36а от ЗТИН се извършват не само за валидността на удостоверението, но и по отношение на конкретен хотел. И при тази проверка служителите на ДАМТН са длъжни да проверят както валидността на удостоверението за правоспособност на асансьорния техник, така и броя на необходимия персонал за обслужването му. Отговорността на ищеца в проведеното срещу него съдебно производство е на основание чл. 49 ЗЗД като възложител на работата по поддържане на асансьора в хотел Рич , гр. Велинград. Тази отговорност е гаранционно-обезпечителна и за нея не е необходимо установяването на вина. С осъждането му като собственик на авариралия асансьор, ведно с асансьорния техник С. Русков в условията на солидарност, ищецът е претърпял имуществена вреда в размер на половината от присъдените от гражданския съд суми, както и на сумите, платени като държавни такси и адвокатски възнаграждения. Тази имуществена вреда е в пряка причинна връзка с незаконосъобразните бездействия на служители на ДАМТН при извършваните от тях проверки по чл. 36 и чл. 36а от ЗТИП по отношение на правоспособността на ЕТ С. Русков-Елвес , гр. Пазарджик. Като резултат от тези бездействия Едноличният търговец е продължил да се ползва от издаденото му Удостоверение ПД063 от 23.01.2008 г. на основание чл. 36а, ал. 4 от ЗТИП за вписване в регистъра на ДАМТН на лицата извършващи дейност по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения с повишена опасност, независимо че не е отговарял на нито едно от изискванията на закона да упражнява такава дейност. Доказателство за това е сключеният с Голд ООД договор за обслужване на асансьора в хотел Рич за 2014 г. Ако служителите на ответника бяха установили навреме, че Русков не отговаря на изискванията на закона и няма право да упражнява дейността по поддържане на процесния асансьор, нямаше да се стигне до злополуката и до увреждането на лицето В. Димитров, следователно и до присъждането на обезщетенията по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД при условията на солидарност. Установен факт в хода на наказателното производство по НОХД 434/2015г на РС-Велинград срещу С. Русков е, че причината за аварията са умишлено нанесени от него промени във функционирането на различни устройства на асансьора, за да се избегнат честите спирания на асансьора. Тези промени са нанесени поради невъзможността да осигури постоянно 24-часово непрекъснато аварийно обслужване на асансьорите от наети от него лица. Разпитаният по делото свидетел Г. Ганев, единственият който е работил при ЕТ през 2014 г., заявява: Моите задължения, като ми се обади той - С., са били да спра асансьора и да го изчакам. Чакал съм го отвън, независимо къде, в рамките на час, час и нещо. Аз не съм правил проверки, огледи, ремонти, диагностика .С. Русков по принцип живееше в Пазарджик. От Пазарджик до Велинград разстоянието е 45 км и в рамките на един час почти винаги е пристигал. Всички изложени доводи водят до извод за основателността на предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Размерът на вредите е половината от присъдената като обезщетение за неимуществени вреди сума по гр. дело 964/2015 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик и по в.гр.д. 585/2018 г. на Апелативен съд - Пловдив в размер на 100 000лв, мораторната лихва върху нея в размер на 11 268.81 лв. и законната лихва за периода от 28.12.2015 г. до 11.06.2020 г. в размер на 45 267,55 лв., както и половината от присъдените разноски в полза на пострадалото лице в размер съответно на 4899.38 лв. - за въззивната инстанция и 9566 лв. - за първа инстанция. Касационната инстанция приема, че искът в тази част е основателен само до размера на половината от присъдените разноски, а не от направените разноски от ищеца в пълен размер, поради присъждането на разноските, съобразно уважената част от исковете и съобразно възраженията за прекомерност. В сумата следва да се включат и разноските за ВКС, претендирани от ищеца в размер на 3050 лв., поради това че в касационното производство сумата не е присъдена при условията на солидарност. Касационната инстанция счита, че в размера на обезщетението не следва да се включат сумите, заплатени от ищеца като разноски в изпълнителното производство. Имуществената щета е възникнала за ищеца след осъждането му в проведените срещу него граждански съдебни производства. Способът за изплащане на тази сума не може да се вмени във вина на ответника, поради това че при доброволно изплащане на присъдените суми, разходите за съдия-изпълнител биха отпаднали. Останалата част от обезщетението за вреди ищецът може да претендира от едноличния търговец в отделно производство. Поради изложените доводи, обжалваното решение на АС - Пазарджик е неправилно и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен по същество и следва да бъде решен от касационната инстанция. Анализът на доказателствата води до извод, че искът следва да бъде уважен за сумата от 87 026 лв. и да бъде отхвърлен до предявения размер от 194 496, 64 лв. По претенциите за разноски: Разноските, направени от ищеца в първа инстанция са в размер на 15 507.50 лв., а в касационното производство - в размер на 14 712.50 лв., направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, поради това че размерът е съобразен с материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото. Съобразно уважената част на иска, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 15 110 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение