Решение № 8589 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15260/2013 г.

Решение № 8589 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15260/2013 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от адв. Галин Георгиев Манолов - САК, пълномощник на "Каро Трейдинг" ООД, гр. София, представлявано от управителя Красимир Караиванов, срещу решението на АС (Административен съд) - Монтана по адм. дело № 335/2013 г. Жалбоподателят счита, че обжалваният съдебен акт е постановен при непълно изяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на процесуалния и материален закон. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и постановено друго, с което да се остави в сила решението на Общински съвет - Медковец. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа касационната жалба, иска събиране на доказателства, включително и изслушване на повторна СТЕ (съдебно-техническа експертиза). Моли решението на съда да бъде отменено и оставен без уважение протеста на Районна прокуратура. Ответникът - Районен прокурор при Районна прокуратура Лом, не заявява становище по касационната жалба. Ответникът Общински съвет - Медковец също не взема отношение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е допустима и неоснователна. Не са налице нарушения на материалния закон. Решението на административния съд е правилно и в съответствие с относимата разпоредба на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите /ЗК/ съгласно който, обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на тази закон. При положение, че по делото не се съдържат данни, че обектът не е включен в имуществото на търговско дружество и няма регистрирани сдружения за напояване по смисъла на ЗСН, разпоредбата на § 4, ал. 1 във връзка с § 3 от ПЗР на ЗСН е неприложима. По отношение на имоти, за които е дадено съгласие и са отдадени под наем, в кръга на които влиза и процесния язовир, с решение № 250 по протокол № 25 на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и удължаване срокът на договора за наем с решение № 321 по Протокол № 37 на Общинския съвет, е изведен законосъобразен извод, че имотът представлява публична общинска собственост по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗВ и отдаване под наем, като частна общинска собственост, е недопустимо. По силата на чл. 14, ал. 7 от ЗОС изрично са изключени имоти публична общинска собственост от обектите, които могат да бъдат отдавани под наем и за които е приложим единствено Закона за концесиите. Като е приел, че с решението на Общинския съвет е нарушена разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК и не са налице правни основания за сключване на договор за отдаване под наем, с оглед специалната компетентност по този закон, съдът е обявил нищожността на акта в съответствие с целта на закона. Решението на съда като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав намира, че входираната на 15.10.2013 г. касационна жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от съобщаването на решението на датата 1.10.2013 г., от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 541/13.09.2013 г. по административно дело № 335/2013 г., на основание чл. 172, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд - Монтана, III състав ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на решение № 321 по протокол № 37 от заседание на Общински съвет - Медковец, проведено на 23.09.2010 г. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че протестираният индивидуален административен акт е издаден от общо компетентен орган - Общински съвет, който съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината. ИАА е издаден в установената форма със съответните реквизити, с пределно пестеливо отбелязване на фактическите и правни основания за издаването му, при спазване на административно-производствени правила, без наличие на съществени нарушения. Съдът обаче е счел, че релевираното в протеста основание за прогласяване на нищожност е липса на материална компетентност. Приел е, че правния статут на язовира не може да зависи от актове на местната власт - с АОС № 4/24.11.1998 г. процесният язовир "Рапонкьов брег" е актуван само като общинска собственост, без да е посочено какъв вид собственост е това - частна или публична общинска, а зависи от императивните разпоредби на закона и съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗВ (Закон за водите) е имот публична общинска собственост. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 20 от ЗВ; чл. 14, ал. 7 от ЗОС (Закон за общинската собственост); чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК (Закон за концесиите) във връзка с чл. 2 от ЗК и е приел, че предоставянето на язовира е следвало да стане по реда на Закона за концесиите и не са налице правни основания за разпореждане чрез сключване на договор за наем. Възприел е поддържаното от прокурора съществено противоречие с материално-правни разпоредби - основанието по чл. 146, т. 4 от АПК и при липсата на материална компетентност е приел, че протестираното решение на общинския съвет е постановено и в несъответствие с целта на закона (чл. 146, т. 5 АПК) и като такова е прогласено за нищожно. Така постановеното съдебно решение е правилно. Производството пред Административен съд Монтана е повторно след отмяна на предходно постановено решение на същия съд срещу същия административен акт. При новото разглеждане съдът е изпълнил указанията на тричленния състав на ВАС - Трето отделение, дадени в решение № 6682 от 16.05.2013 г. по адм. дело № 9562/2012 г., едно от които е да се конституира като заинтересована страна "Каро Трейдинг" ООД, което дружество е наемател на язовир "Рапонкьов бряг". Постъпилият ПРОТЕСТ от районен прокурор при Районна прокуратура гр. Лом е относно: обявяване на нищожността на Решение № 321 по Протокол № 37 от 23.09.2010 г. на Общински съвет - с. Медковец, обл. Монтана. С това решение общинският съвет, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация), удължава срока за ползване на язовир "Рапонкьов бряг" - с. Сливовик от сегашния наемател "Каро Трейдинг" ООД - гр. София до 31.12.2025 г. с цел утвърждаване на процеса на добра експлоатация на най-проблемното изпускателно съоръжение на водоем - собственост на общината, без каквито и да е други промени в условията на действащия договор. Само за прецизност следва да се отбележи, че има издадени две други предходни решения на Общински съвет - Медковец: решение № 29, взето по Протокол № 4/12.03.2004 г., с което се дава съгласие да бъде отдаден под наем за срок от пет години язовир "Рапонкьов брег" - с. Сливовик и решение № 250, взето по Протокол № 25/20.07.2006 г., с което се възлага на кмета на Община Медковец да проведе търг за отдаване под наем з срок от 3 години на язовир "Рапонкьов бряг" в землището на с. Сливовик. В тези решения, които няма данни да са били оспорени, язовирът е посочен с различно име - "Рапонкьов брег" и "Рапонкьов бряг" и не може да се прецени кое е вярното и дали е допусната очевидна фактическа грешка при изписване на името в съдебното решение. Ако такава е налице, то тя може да бъде поправена по реда на чл. 175 от АПК. Правилно Административен съд Монтана е преценил материалното право към момента на вземане на оспореното решение № 321 по Протокол № 37 от 23.09.2010 г. на Общински съвет - Медковец, като е съобразил законовия принцип, залегнал в разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, според която "съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му" - 23.09.2010 г. и към тази дата е направил извод за нарушение на законовата разпоредба на чл. 14, ал. 7 от ЗОС. Според цитирания текст, в редакцията му в ДВ, бр. 54 от 13.06.2008 г., имоти - публична общинска собственост могат да се отдават под наем, само ако не подлежат на концесиониране. Настоящият състав на ВАС споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, защото те съответстват на нормативната регламентация и на преобладаващата съдебна практика на ВАС - Четвърто отделение. Процесният язовир е следвало да се отдаде на концесия, а не под наем, които са две съвсем различни процедури, които се провеждат по коренно различен начин. В съдебното решение Административен съд - Монтана е изложил подробни съображения защо приема, че процесният имот - язовир "Рапонкьов брег" в землището на с. Сливовик е имот публична общинска собственост. При този свой извод съдът се е позовал на нормативни разпоредби, а не на заключението на вещото лице и в тази връзка се явява неоснователно оплакването в касационната жалба, че съдът не е трябвало да се "доверява" на заключението на вещото лице, а да посочи на какво основание - коя е разпоредбата на ЗОС, която да определя язовира като публична ОС. При внимателен прочит на решението, жалбоподателят ще намери отговор на въпроса си. Заявеното в касационната жалба основание за отмяна на съдебното решение - неизяснена фактическа обстановка в резултат на непълнота на доказателствата, не е сред касационните основания, изчерпателно изброени в чл. 209 от АПК. По същество възраженията в касационната жалба представляват оспорване на заключението на вещото лице, което обаче не може да стане едва пред касационната инстанция. При приемането на експертизата в съдебно заседание на 03 септември 2013 г., пълномощникът на жалбоподателя е заявил, че няма повече въпроси и да се приеме заключението, както и че няма други искания за доказателства. Ако е считал, че има неизяснени относими за спора факти, е имал възможността да поиска назначаване на повторна съдебно-техническа експертиза, а не да иска изслушване на такава в касационното производство, което е недопустимо. С оглед изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното пред ВАС съдебно решение се явява съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски нито са направени, нито са претендирани, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,