Решение № 2537 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9931/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 1146/31.07.2023 г. на Административен съд (АС) Варна, постановено по адм. дело 2949/2022 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони 2014 2022, за кампания 2019 г., изх. 02-250-2600/3915 от 15.11.2022 г. (УП, УП изх. 02-250-2600/3915 от 15.11.2022 г.) на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на Къневи комерс ДС ЕООД е отказано подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за кампания 2019 г., в размер на 4780,00 лв.; преписката е изпратена на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново разглеждане, при спазване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона; определен е едномесечен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението; ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като постановено в противоречие с материалния закон, събраните по делото доказателства и необосновано отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Излага съображения, че оспорваното УП е мотивирано, тъй като с административната преписка е представено Становище изх. 02-250-2600/3915#3 от 07.12.2022 г., в което били изложени подробно мотивите за издаване на процесното писмо. Оспорва изводите на съда, че са допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон при издаване на УП. Излага съображения за неправилност на дадените от съда указания, предвид метода на контрол използван при извършената проверка на място. Макар петитума на касационната жалба да е непрецизно формулиран, вкл. и след указанията на съда, следва да се приеме, че касационният жалбоподател моли обжалваното решение да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и извършените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Марчева. Ответникът по касация Къневи Комерс ДС ЕООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя писмено становище. Ответникът по касация се представлява от адв. Стоянова. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. При правилно установени факти е достигнал до законосъобразни правни изводи. Правилен е изводът на решаващия съд, че УП изх. 02-250-2600/3915 от 15.11.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта. Правилно е посочил, че едва в представеното с административната преписка становище от 07.12.2022 г. на ответника се сочи, че в резултат на извършените проверки на място и таблици с декларираните и установени площи от проверката на място са установени като недопустими за подпомагане площи в размер на 15,67 ха, което водело до 100 % наддеклариране. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че административният акт е мотивиран, тъй като с административната преписка е представено Становище изх. 02-250-2600/3915#3 от 07.12.2022 г., в което били изложени подробно мотивите за издаване на процесното писмо. Становището изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си. Това е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. Изложените в касационната жалба съображения, че съдът неправилно е приел, че служителите на ДФЗ са длъжни да извършат преброяване на растенията и че указанията на съда ги поставяли в ситуация да изпълняват указания във вид и обем, които противоречали както с правните норми приложими за мярка 10 Агроекология и климат, така и с материята, с която борави ДФЗ, са неоснователни. Изводите на съда, че експертите на ДФЗ не са броили растенията в целия парцел се основават на приетата по делото експертиза, както изрично е посочил съдът. Вещото лице Е. Бешковска (агроном), изготвило приетата по делото, без оспорване от страна на ответника, съдебно-агрономическа експертиза (САЕ) изрично е заявила, че от анализа на снимките не може да се даде отговор дали в парцелите има над 70 % живи растения. Необходимо е да се извърши оглед на място и да се преброят живите дървета. След извършена справка в РТИ се е установило, че са преброявани дърветата на място. В устния си доклад вещото лице е посочило, че се е свързало с гл. експерт В. Матеев, подписал се на проверките, който ѝ посочил, че са броили всички дървета. Вещото лице е уточнило (допълнило заключението си), че при извършване на проверката е било необходимо да се извърши оглед на място и да се преброят живите растения. Това е било необходимо, за да се установят тези 70 %, т. е. колко от проверяваните дървета са живи. Видно от заключението на вещото лице и при преглед на представените по делото доказателства, няма документ от който да се установи какъв е процентът на живите насаждения. Съдът правилно е посочил, че по делото не е представена работна карта, от която да е видно колко от растенията (орехови дървета) са били налични в парцела и колко от тях са били живи. Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба 2 от 26.03.2018 г.) урежда: 1. критериите за класифициране на земеделските площи; 2. условията за допустимост за подпомагане на земеделските площи; 3. допустимите за подпомагане елементи на заобикалящата среда в земеделските площи чл. 1, ал. 1. В чл. 1, ал. 2, т. 3 от същата наредба е предвидено, че критериите и условията за допустимост по ал. 1 се прилагат при подпомагане на земеделските стопани по следните схеми и мерки за плащане на площ: мярка 10 Агроекология и климат от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 2020 г. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. трайните насаждения са допустими за подпомагане, когато най-малко 70 % от растенията в парцела след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 10 са живи (неизсъхнали). От страна на ответника не са представени доказателства как при извършената проверка на място е определено какъв е процентът на живите дървета в парцела, за да са приеме, че той е недопустим за подпомагане. С оглед приетата по делото САЕ съдът е посочил как е следвало да се установи процента на живите дървета. Ако ДФЗ е приложил друг способ за да определи, че поне 70% от насажденията са живи, то той не е доказан по делото. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото следва да му се присъди сумата от 1000 лв. от договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение