Решение № 10191 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3406/2013 г.

Решение № 10191 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3406/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Добрев Еленков в качеството му на председател на Общинския съвет - Свиленград срещу решение № 13 от 31.01.2013 г., постановено по адм. д. № 362 по описа за 2012 г. на Административен съд - Хасково. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожно решение № 175 от 26.04.2012 г. на Общинския съвет - Свиленград. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли протеста на окръжния прокурор. Ответната страна не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът намира, че съдът правилно е приложил материалния закон, като е обосновал приложимостта на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗК относно обекта, който попада в обхвата на чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗВ. Според чл. 20 ЗВ водните обекти, включително и язовири, които са публична общинска собственост могат да се отдават само на концесия, както правилно е приел и административният съд. Прокурорът посочва, че в решението си съдът е обсъдил изключението предвидено в § 3 и 4 ПЗР на ЗСН. Според прокурорът изменението на чл. 14, ал. 7 ЗОС се отнася за части от имоти - публична общинска собственост, които могат да бъдат отдавани под наем, а за обект, подлежащ на концесиониране се прилага редът на чл. 13 ЗК, каквито са и законосъобразните изводи на съда. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че прокурорът при Окръжна прокуратура - Хасково, в изпълнение на правомощията си по чл. 125, т. 5 и 6 от Конституцията и чл. 16, ал. 1 АПК, е подал протест пред Административния съд - Хасково срещу решение № 175 от 26.04.2012 г. на Общинския съвет - Свиленград с искане да се обяви неговата нищожност. Съдът е приел протеста за процесуално допустим и го е разгледал по същество. От приложените от административния орган писмени доказателства съдът е установил, че с протестираното решение общинският съвет на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА във връзка с чл. 23, ал. 1 и 2 от НРПУРОИ, приета на основание чл. 8, ал. 2 ЗОС от общинския съвет, е взето решение за отдаване под наем на части от недвижим имот, представляващ публична общинска собственост с № 000130 по картата на възстановената собственост на землище с. Мезек, с ЕКАТТЕ 47737, с начин на трайно ползване - язовир, водоем, с площ от 12, 619 дка, намиращ се в местност "Петмезалча", при годишна наемна цена от 754. 14 лв. за срок от 5 години. Въз основа на това решение е открита процедура за отдаването на имота под наем, която е приключила със сключването на договор за наем. При тези фактически установявания съдът е приел, че решението на общинския съвет е взето при липса на материална норма, която да оправомощава общинският съвет да взема решение за отдаване под наем на части от имот-публична общинска собственост. Съдът е съобразил нормата на чл. 19, ал. 1, т. 4, б"в" ЗВ и чл. 20 от ЗВ, според които водния обект - водоем, язовир, който е публична общинска собственост може да се отдаде само на концесия по реда на чл. 13 ЗК. Съдът е изследвал изключението на § 3 и 4 ПЗР на ЗСН, включително и това, че обектът не е включен в капитала на търговско дружество. Позоваването от страна на общинския съвет на чл. 14, ал. 7 ЗОС е и преценил за нищожно, защото ЗВ и ЗК са специални по отношение на ЗОС. При така направените правни изводи съдът е обявил нищожността на решението на Общинския съвет - Свиленград. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Установената фактическа обстановка не се оспорва от касатора. Спорът е по правото и е относно приложимостта на чл. 14, ал. 7 ЗОС, като в касационната жалба се твърди, че след изменението на посочената норма, възможността за предоставянето на имот - публична общинска собственост под наем и отдаването му на концесия е в оперативната самостоятелност на общинския съвет. Така изразеното становище е неправилно. Водоемът или язовирът, който по предназначението си не е за напояване, видно от акта за публична общинска собственост, попада в обхвата на чл. 19, ал. 1, т. 1, респективно т. 4, б. "в" ЗВ. От нормата на чл. 20 ЗВ е видно, че тези обекти, публична общинска собственост могат да се отдават само на концесия по реда на чл. 13 ЗК. Това е така, защото ЗВ и ЗК са специални по отношение на ЗОС. Следователно при наличието на такъв обект общинският съвет няма възможност за преценка при условията на чл. 14, ал. 7 ЗОС, а може да отдаде обекта само на концесия. Съдът като е достигнал до този извод и е обявил нищожността на решението на общинския съвет е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение