Решение № 8973 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5746/2017 г.

Решение № 8973 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5746/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Ер джи ер 2009" ЕООД, представлявано от Р. Р., против решение № 476 от 24.03.2017 г. на Административен съд гр. П. (АСП), постановено по адм. д. № 142/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № Р-16001616001060-091-001 от 07.09.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден и изменен с решение № 808 от 21.12.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. П. В касационната жалба се навеждат основания за отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди наличие на реални доставки на фургон, вакуум помпа и парогенератор, обективирани във фактури № № 9000000001/22.06.2015 г.; 9000000002/22.06.2015 г. и 9000000003/22.06.2015 г. в подкрепа на твърдението си цитира решения на Съда на Европейските общности. Изразява несъгласие и с изводите на съда в частта по ЗКПО. Претендира отмяна на съдебното решение и постановяване на друго такова по същество на спора за отмяна на РА. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. П. оспорва касационната жалба в писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред АСП РА за извършена ревизия по ЗДДС за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2015 г. и по ЗКПО за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2015 г. на касатора са установени задължения по ЗДДС в резултат на отказано право на приспадане на ДК в размер на 27 000 лв. с начислени лихви 6 417.30 лв. и допълнително е установен корпоративен данък за 2015 г. в размер на 12 646.85 лв. с прилежащи лихви 562.47 лв. С Решение № 808/21.12.2016 г. РА е изменен в частта за допълнителното установяване по ЗКПО за 2015 г.: от 12 646.85 лв. на 11 802.15 лв., ведно с прилежащите лихви. За да постанови обжалваното решение административен съд П. е приел, следното: В частта по ЗДДС Относно доставките по фактури издадени от "Добрев 2010" ЕООД с № 9000000001/22.06.2016 г., № 9000000002/22.06.2015 г. и № 9000000003/22.06.2015 г. с предмет - вакуум помпа, парогенератор и фургон, са представени единствено фактурите. В тази връзка е изложил мотиви, че отразяването на фактурите в дневници за продажби от страна на доставчика не е част от фактическия състав на правото на данъчен кредит на получателя и притежаването на редовно издадени данъчни фактури, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове извод за реалност на отразените в същите стопански операции. В тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените в тях стопански операции са действително осъществени - чрез писмени доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност. В частта по ЗКПО Административният съд е приема че от представените оборотни ведомости и ОПР не могат да се извлекат данни за отчетените приходи и разходи, тъй като в оборотна ведомост счетоводните сметки, отчитащи същите, са с неприключени салда/остатъци и информацията от тях не отговаря на включените в ОПР и в ГДД данни за размера им. Констатацията на съда е потвърдена посредством заключението на допусната съдебно -счетоводна експертиза. В хода на съдебното производство не са преодолени констатираните несъответствия между представените счетоводни документи и ГДД. Решението е правилно. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил доказателствата във връзка с доставките на всеки един от доставчиците и е направил обосновани фактически изводи за недоказано реално осъществяване на спорните доставки. Въз основа на вярно установените факти правилно е приложен материалният закон. Първоинстанционният съд, е анализирал относимите по делото доказателства и обосновано е приел, че по издадените 3 бр. фактури от "Добрев 2010" ЕООД с предмет на сделките вакуум помпа, парогенератор и фургон с начислен ДДС в размер на 27 200,00 лв. за данъчен период м. 06.2015 г., не са налице реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. В случая, съдът правилно е констатирал, че с тези фактури не се отразява реално извършена доставка на стока от доставчика, поради което липсва данъчно събитие към датата на издаването на фактурите съгласно нормата на чл. 25 ЗДДС и не възниква правото на данъчен кредит. При извършената ревизия не са представени доказателства за реалността на доставките. Ревизираното лице и доставчика не са представили съпътстващи фактурите документи установяващи безспорното извършване на фактурираните доставки от доставчика - документи за разплащане, договори за прехвърляне на собствеността, документи за транспортиране на активите до посочения от ревизираното лице адрес в гр. П.. Освен това при извършената на място проверка е установено, че фактурираната техника липсва, а и няма никакви данни за извършено разпореждане с нея от ревизираното лице. Правото на данъчен кредит възниква във връзка с получени облагаеми доставки, като доказателствената тежест е на ревизираното лице, което в случая не е установило поддържаните предпоставки за приспадането му по процесните фактури. Законът не свързва правото на данъчен кредит само и единствено с издаването на фактури и отразяването им в счетоводствата на доставчика и получателя, а поставя изискването да са налице реално осъществени доставки. Следователно, след като не са налице реално осъществени доставки, то данъкът е начислен неправомерно и съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС не е налице право на данъчен кредит. Правилно е прието от Административния съд, че са налице приходи на ревизираното лице, които не са отразени в текущия финансов резултат за периода на възникване, поради което е налице хипотезата на чл. 78 ЗКПО за коригиране на финансовия резултат за 2015 г. Съответно, приходите и разходите на ревизираното лице са правилно установени, като декларираните разходи, които не са документално обосновани не са признати за целите на данъчното облагане, съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО. След извършената съпоставка на приходите и разходите правилно с РА е увеличен и финансовия резултат на ревизираното дружество за 2015 г. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 910 лв. съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,