Решение № 14631 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8557/2009 г.

Решение № 14631 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8557/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Митко Анчев Ганчев, от с. Мало Конаре, община Пазарджик, чрез неговия пълномощник срещу решение № 180/6.04.2009 г. по адм. д. 12/2009 г. на Административен съд гр. Пазарджик. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК Пазарджик не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-Пз-71/05.12.2008 г. на началника на РДНСК Пазарджик, с която на касатора е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ "жилищна сграда с масивна ограда" в УПИ V-СНС, кв. 173, по плана на с. Мало Конаре, община Пазарджик, като построена без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно при следните съображения: Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, т. 2 ЗУТ. За изградения строеж липсват каквито и да са строителни книжа, поради което тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. С оглед времето на извършване на строежа - през 1984 г., както административният орган, така и първоинстанционният съд е извършил проверка на възможността елиминиране последицата на премахването на строежа с оглед евентуалните му характеристики на търпим такъв по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ. В този аспект безспорно се установява, че част от къщата попада в чертите на улицата - тротоар, тоест върху имот публична общинска собственост. Поради това строежът не може да е съответен нито на подробните устройствени планове и строителните правила и норми, действащи към момента на изграждането му, нито пък съгласно ЗУТ. В този смисъл ирелевантно е обстоятелството, че уличната регулация не е приложена. Такова обстоятелство може да има значение само за дворищнорегулационните планове досежно изравняване частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, каквато хипотеза в настоящия казус не е налице. Не се оправдава от правна страна и твърдението в касационната жалба, че е налице некомпетентост на издателя за заповедта поради непосочване в същата въз основа на какъв акт възниква такава за издателя. Видно от приложената заповед № РД-13-182/29.05.2007 г. на началника на ДНСК - София, началниците на регионалните дирекции са упълномощени на основание чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ да издават такива заповеди, поради което е налице компетентност за издателя в хипотезата на делегирана такава. Предвид изложеното, като е приел оспорената заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на съдебното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процедурни норми, гарантиращи процесуалните права на касатора. Поради това решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение