Решение № 4484 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8964/2015 г.

Решение № 4484 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8964/2015 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА против решение № 873 от 15.05.2015 г., постановено по адм. д. № 1985/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/6722/13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост. Твърди се, че уведомителното писмо е издадено след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането, като съдът не е отчел, че в заявлението е направена корекция от самия бенефициент, поради което административният орган е бил длъжен да се съобрази с новите данни в заявлението. Касаторът моли решението да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Претендира разноски. Ответната страна - Т. Д. К., оспорва жалбата, като намира решението за правилно и моли да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение дава мотивирано заключение, че решението е неправилно и следва да се отмени. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна, тъй като настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 218 от АПК приема, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Т. Д. К. срещу отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ, обективиран в Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/6722 от 13.08.2014 г., издадено на основание чл. 43 от ЗПЗП и чл. 12 от Наредба № 11 от 3 април 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11). С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. За да отмени процесния административен акт, съдът е приел, че административният орган е допуснал грешка по отношение парцел по ИСАК 72059-28-2-1, като е приел, че заявената площ е 1,43 ха, а всъщност по данни от заявлението, тя е 4,51 ха. Така общо заявените от жалбоподателката площи са 30,52 ха, вместо приетите от органа 27,44 ха. Грешката при определяне на общо заявената площ води до грешка и при определяне на процентното съотношение между установената площ, покриваща изискването и разликата между декларираната и установената площи. Според органа установената площ, покриваща изискването, е 22,57 ха при 27,44 ха, приети от органа за декларирани. След отчитане на допуснатата за имот 72059-28-2-1 грешка, декларираната площ е 30,52 ха, а установената площ, покриваща изискването, следва да е 25,65 ха. При този резултат недопустимата за подпомагане площ е под 20% и следва поисканото плащане да бъде намалено, а не изцяло отказано. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Съгласно приложимата редакция на чл. 14 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2010 г., в сила от 19.02.2010 г.) /Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г./, кандидатът за подпомагане може да оттегли подаденото заявление или част от него, като това може да бъде направено с искане за промяна, чрез попълване на заявление, с отбелязани в полетата промени. Кандидат, който е оттеглил заявление за подпомагане или част от него, не може да ползва никакви права, произтичащи от оттегленото заявление или от оттеглената част от него. В настоящия случай видно от представената по делото административна преписка, за кампания 2013 г. със заявление от 10.04.2013 г. Т. Д. К. е декларирала кадастрален имот № 72059-28-2-1 в размер на 4.51 ха. След това с ново заявление от 17.05.2013 г. за редакция на парцелите е посочила друг кадастрален имот в същото БЗС - имот 72059-28-2-4 в размер на 1.43 ха. В този смисъл основателни са релевираните в касационната жалба възражения, че административният орган е бил длъжен да се съобрази с отразената промяна, като прецени условията за допустимост на подпомагането по отношение на коригираните данни от самия заявител. В този смисъл необосновани са изводите на първоинстанционния съд, че административният орган е допуснал грешка по отношение парцел по ИСАК 72059-28-2-1, като е приел, че заявеното площ е 1,43 ха, а всъщност по данни от заявлението, тя е 4,51 ха, тъй като тези изводи влизат в противоречие с чл. 14, ал. 3 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. На последно място следва да бъде посочено, че съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/ всяка година след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 4 (в конкретния случай с № РД-09-114 от 27.02.2014 г.), с която одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105. В този смисъл заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители. (вж. Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСС на ВАС). В настоящия случай издаденият административен акт - заповед № РД 09-114/27.02.2014 г., не е обжалван от Т. Д. К. в законоустановения срок, поради което в частта, отнасяща се до заявените от нея имоти, е влязъл в сила и РА, както вече бе споменато, е обвързана от постановеното в този акт. Видно от приетата по делото експертиза, описаните в процесното уведомително писмо парцели /общо в размер на 4.87 ха/ попадат извън приетия със заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието допустим слой, поради което правилно административният орган е отказал финансиране. По изложените съображения съдебното решение, с което оспореното уведомително писмо е отменено, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на Т. Д. К. срещу Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/6722/13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед предмета на правния спор и на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 във вр. § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение