Решение № 501 от 7.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4575/2008 г.

Решение № 501 от 7.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4575/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на "Р" О., гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 163 от 22.04.2008 г. по гр. дело № 1585/2007 г. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение, с което е отменено решението от 01.08.2006 г. по гр. дело № 540/2006 г. на Бургаския окръжен съд в частта му, с която са уважени исковете по чл. 108 ЗС и по чл. 97 ГПК (отм.) и вместо него е постановено друго за отхвърляне на претенциите за ревандикация срещу Националния център за о., възстановяване и спорт, гр. С. по отношение на имот пл. № 531 от кв. 33 по плана на с. Р., община Н. и на иска на "Р"О., гр. С. по чл. 97, ал. 1 ГПК срещу П. Г. К., Щ. Т. К., К. С. Я. -К., К. П. К., С. П. К., С. А. Д. и Б. А. Д. М. поддържа, че е открито ново обстоятелство от съществено значение за делото, за което представя и се позовава на копие от З. № 797/1963 г., подписана от заместник-председателя на Д. комитет за строителство и архитектура. Твърди се, че отчуждаване на процесния имот не е било провеждано, тъй като цитираната заповед е нищожна като издадена от некомпетентен орган, а и не било установено да е изплащано обезщетение, нито да е отстъпвано право на строеж на държавна или общинска структура за изграждането на пионерски лагер. На последно място, по делото имало доказателства за незаконност на съществуващите в имота постройки. Ответниците по молбата за отмяна П. Г. К., К. С. Я. -К., С. П. К., К. П. К., Щ. Т. К., С. А. Д. и Б. А. Д. са на становище, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Ответникът по молбата "У" ЕАД, гр. С. е на становище, че липсва основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че молбата за отмяна е допустима и подлежи на разглеждане, тъй като е подадена на 18.07.2008 г. от заинтересувана страна в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1, предл. второ ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Както сам молителят сочи в молбата за отмяна, наличието на одобрен регулационен план на с. Р. със заповед № 797 от 27.05.1963 г. на председателя на Д. комитет за строителство и архитектура се обсъжда още в заключението на съдебнотехническата експертиза на инж. М, прието в заседанието на първоинстанционния съд на 20.01.2004 г. "Р" О., гр. С. е встъпило главно по реда на чл. 181 ГПК (отм.) на 18.05.2005 г. в първоинстанционното производство по делото и му е било известно съществуването на тази заповед. Дружеството-молител е могло да поиска чрез съда да изиска служебно заповедта от съответната администрация, която я съхранява или пък само да се снабди с нея от Д. архив, но не е сторило това в течение на производството по делото пред съдебните инстанции по същество, а проявената от него активност едва след влизане на касационното решение в сила не може да компенсира липсата на нормално дължимата от страната грижа за своевременно попълване на делото с необходимите доказателства. Няма данни, че за молителя са съществували пречки да издири въпросната заповед и да я представи най-късно до приключване на устните състезания във въззивното производство. От друга страна, представената с молбата за отмяна заповед не удостоверява обстоятелство, което би могло да се окаже от съществено значение за делото. Дори и да беше взета предвид от Върховния касационен съд, заповед № 797 от 27.05.1963 г. на председателя на Д. комитет за строителство и архитектура не би довела до промяна в изводите, направени с атакуваното касационно решение досежно собствеността на процесния имот. За да отхвърли предявените от молителя в качеството му на главно встъпила страна претенции, съставът на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение е приел, че решение № 8* от 18.02.1993 г. на поземлената комисия- Н. не може да породи претендираното право на собственост, доколкото преди влизане на ЗСПЗЗ в сила върху земята е било проведено комплексно застроително мероприятие, като е изграден комплекс "П" край с. Р., което се явява пречка за реституирането й. Решаващият извод на касационния съд е основан на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, като е прието, че собствеността върху бившия земеделски имот не може да бъде възстановена в стари реални граници, а правата на бившите собственици могат да се реализират чрез обезщетение по предвидения от ЗСПЗЗ ред. Посочено е, че осъщественото в имота комплексно строителство от държавата изключва възстановяването на собствеността в реални граници, независимо дали строителството е било извършено законно, а процедурата по отчуждаване на терена е изпълнена стриктно. В обобщение, представеният с молбата за отмяна документ не удостоверява новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и не може да послужи като причина за отстраняване силата на пресъдено нещо на атакувания съдебен акт и да оправдае необходимостта от повторно разглеждане на делото. Молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.