Решение № 9422 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6020/2012 г.

Решение № 9422 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6020/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молбата на Маргарита Николова Белоперкинска от гр. Кнежа, обективираща искане за отмяна на влязло в сила решение № 12965/12.10.2011 г., постановено по адм. дело № 11125/2010 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е оставено в сила решение от 07.06.2010 г. по адм. дело № 144/2010 г. на Административен съд - Монтана, II състав. В молбата по която е образувано настоящото производство се излагат съображения за наличието на отменително основание по чл. 239, т. 4 АПК, предвид приложените към нея доказателства и твърдението, че между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени противоречиви решения. Наред с това са наведени доводи за неправилност на решението, чиято отмяна се претендира, които с оглед недопустимостта на касационната жалба срещу горепосоченото, влязло в сила решение на тричленния състав на ВАС и предмета на настоящото производство, са ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани. Ответникът по молбата за отмяна - Началникът на Общинска служба "Земеделие" - гр. Берковица не е изразил становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите, изложени в молбата за отмяна, приема за установено следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените в молбата доводи следва се квалифицират като основания за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. С решение № 12965/12.10.2011 г., постановено по адм. дело № 11125/2010 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, чиято отмяна се претендира, тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, в производство по чл. 208 и сл. АПК е оставил в сила решение от 07.06.2010 г. постановено по адм. дело № 144/2010 г. на Административен съд - Монтана, II състав. За да постанови посочения резултат съставът на Върховния административен съд е приел, че не са налице касационни основания за отмяна на последното решение, с което е отхвърлена жалбата на Маргарита Николова Белоперкинска срещу мълчалив отказ на началника на ОСЗ - Берковица да издаде скица по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ за частите от ливада, цялата с площ 2950 кв. м, находяща се в м."Друмо", в землището на с. Бързия, собственост на наследниците на Никола Иванов Ананиев /в кръга на които попада и молителката в настоящото производство/, с площи съответно от 1574 кв. м, попадаща в асфалтов път и от 247 кв. м - в регулацията на същото село. Подадената молба за отмяна е неоснователна по следните съображения: Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решение по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочени в чл. 239 АПК отменителни основания. Предвид доводите, наведени в молбата, по която е образувано настоящото производство, в случая се твърди наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, противоречащо на решението, чиято отмяна се иска. В тази връзка с молбата са посочени и представени: решение от 26.07.2001 г. постановено по гр. дело № 288/2000 г., с което е частично отменено решение от 11.02.1999 г. по гр. дело № 153/98 г. на РС - Берковица и наместо това по отношение на Поземлена комисия - Берковица на основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, е прието за установено правото на Иван Николов Ананиев и Маргарита Николова Белоперкинска, като наследници на Никола Иванов Ананиев, на възстановяване на собствеността върху ливада с площ около 2950 кв. м, представляваща част от по-голям имот с площ 8 дка в м."Друмо", в землището но с. Бързия /въз основа на което е издадено решение 1211/22.05.2003 г. на ОСЗГ - Берковица в частта, в която на наследниците на Никола Иванов Ананиев е възстановено правото на собственост върху имот с посочените местонахождение и площ, при граници от две страни път и имоти - общинска собственост/, и съответно - решение № 630/15.01.2009 г. по адм. дело № 9276/2008 г. на ВАС, IV отделение, с което е отменено решение от 14.05.2008 г. по адм. дело № 92/2008 г. на АС - Монтана, V състав и наместо това е обявена за нищожна заповед № РД-15-22/15.01.2008 г. на кмета на община Берковица, издадена на основание чл. 11, ал. 4 ЗСПЗЗ, по мотиви, че с нея не е утвърдено решение на техническата служба относно застроена част от имот пл. № 702 по плана на с. Бързия, а е разпоредено да не се възстановяват части от същия имот, обозначени с номера на имоти по изготвения за него помощен план, предвид липсата на компетентност на кмета на общината да се произнесе в посочения смисъл. С оглед липсата на тъждество в предмета, а по отношение на второто от тях - и на страните по делата, по които са издадени съдебните актове, представени с молбата и този, чиято отмяна се претендира, настоящият състав приема, че в случая не е осъществена хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК. По изложените съображения, не са налице основания за отмяна на решение № 12965/12.10.2011 г., постановено по адм. дело № 11125/2010 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, по чл. 239, т. 4 АПК и искането, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,