Решение № 14670 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6221/2012 г.

Решение № 14670 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6221/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Веселин Красимиров Михайлов, от гр. Смолян, против решение № 34 от 16.03.2012 г., постановено по адм. д. № 444/2011 г. по описа на Административен съд -Смолян. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът - Главен разследващ полицай- Началник на отдел "Досъдебно производство" на ОДМВР - Смолян, в писмено становище оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Веселин Красимиров Михайлов против заповед № Я-1061/07.12.2011 г. на Главен разследващ полицай- Началник на отдел "Досъдебно производство" на ОДМВР- Смолян, с която на служителя е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от шест месеца". За да постанови този резултат, Административен съд Смолян е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразно съдът е приел, че заповедта съдържа задължителните реквизити по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Дисциплинарното наказание е наложено за неизпълнение на служебни задължения, за това, че след като е получил съобщение от дежурен в ОДЧ-РУП-Смолян, за възникнало ПТП, със значителни материални щети- не е изпълнил задълженията си за осигуряване на своевременно и законосъобразно разследване, отказвайки да извърши оглед на местопроизшествие и не е образувал досъдебно производство, при наличие на законовите предпоставки за това. Законосъобразни са и изводите на съда, че дисциплинарното наказание е наложено в преклузивните срокове по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Неоснователни са доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на оспореното решение тъй като съда не е обсъдил нито едно от сочените в жалбата, против оспорената заповед, основания за нейната на /заповедта/незаконосъобразност. Първоинстанционния съд е обсъдил и изложил мотиви по всички твърдения на Михайлов за допуснати нарушения на материалния закон и административно производствените правила. Законосъобразен е и изводът на съда, че заповедта е издадена в съответствие с материално правните норми на ЗМВР и ППЗМВР. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателят е бил уведомен в качеството му на разследващ полицай -за възникнало на 10.10.2011 г., около 9-9,30 часа в границите на населено място- Смолян пътно-транспортно произшествие, при което: е разрушена ограда; причинени са щети върху шест автомобила, а пътниците от единия от тях са транспортирани в медицинско заведение. Установено е също така, че Михайлов е отказал да посети местопроизшествието с мотив -намиращи се на място служители на МВР да му осигурят конкретна информация за причинените увреждания на лицата и приблизителната стойност на нанесените материални щети- с цел последваща преценка за наличие на достатъчно данни за образуване на досъдебно производство. Тази информация Михайлов е бил длъжен сам да събере, посещавайки местопроизшествие с причинени материални щети на повече от два автомобила и телесни увреждания на участващи в ПТП лица. Затова законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че касатора, въпреки надлежното му уведомяване за ПТП с пострадали лица/транспортирани до лечебно заведение/ и нанесени щети на шест автомобила- не е предприел каквито и да било процесуални действия, отказал е да посети местопроизшествието съвместно с компетентните органи от структурата на МВР. В последствие досъдебно производство е образувано от Районна прокуратура -Смолян, която се е само сезирала, въз основа на Бюлетин на ОДВМ-Смолян за произшествията регистрирани на територията на дирекцията. Информацията в бюлетина е идентична с предоставената на Михайлов и последвалия отказ на същия да посети местопроизшествието, с което именно е нарушил служебните си задължения, разписани в длъжностната му характеристика, сочени от съда- "да посещава местопроизшествия, съвместно с компетентните органи от структурата на МВР". Обосновано АС-Смолян приема, че на Михайлов не му е вменявано задължение да образува или не досъдебно производство и не е санкциониран за такова бездействие. Неоснователни са доводите на касатора за незаконосъобразност на оспорената заповед поради нарушаване на изискването за съразмерност на наложеното наказание. След като по делото е установено, че служителят е допуснал дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения, то нормата на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР императивно разпорежда, че за този вид нарушение се налага дисциплинарно наказание "порицание". С оглед изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Ирелевантно за разглеждания спор е позоваването на обичайна практика- ПТП- да се посещава от разследващ полицай, само след предварителна преценка на пътни полицаи за размера на причинените щети. Практиката не може да обуслови неизпълнение на служебни задължения. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,