Решение № 3725 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7575/2012 г.

Решение № 3725 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7575/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Началника на митница Столична чрез пълномощника юк. Конакчиева, против Решение № 2510 от 08.05.2012 г., постановено по адм. д. № 8158/2011 г. по описа на Административен съд - София-град. С подробно изложени оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът иска атакуваното решение да бъде отменено. В с. з. касаторът чрез юк. Конакчиева поддържа жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Крипто" ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, подаден чрез адв. Тодоров, като претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледан по същество, въпросът за нейната основателност почива на следните съображения: С касирания съдебен акт е отменено Решение № 9700-0257/01.07.2011 г. на Началника на митница Столична, потвърдено с Решение № 603/22.08.2011 г. на Директора на агенция "Митници", в частта с която е определена лихва върху определен за възстановяване надвнесен акциз в размер на 2290 лв. за извършен на 12.09.2007 г. внос на употребяван автомобил BMW 528 I, считано от влизане в сила на Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили, и същото решение е изменено така: "определеният за възстановяване акциз в размер на 2290 лв. за извършен на 12.09.2007 г. внос на употребяван автомобил BМW 528 I се счита възстановен ведно със законната лихва, считано от 12.09.2007 г. до окончателното му плащане". Административният съд е приел, че неправилно не е определена лихва за забава за периода от 12.09.2007 г. до окончателното изплащане върху определен за възстановяване акциз в размер на 2290 лв. за извършен внос на употребяван автомобил. Съдът е изложил подробни мотиви за възприетото от него становище, че в този случай се дължи лихва от момента на внасяне на акциза - 12.09.2007 г., а не както е прието в оспореното пред него решение на Началника на митница Столична - от влизане в сила на ЗВНАУА - 1.01.2011 г. Така постановеното съдебно решение е неправилно. По делото не е налице спор относно фактите и административният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, а именно, че с митническа декларация за автомобили № 07ВG005000H0165645/16.09.2007 г. "Крипто" ЕООД е декларирало акциз за внасяне в размер на 4970 лв. за осъществен внос на лек автомобил BMW 528 I с мощност 142 KW и дата на първа регистрация 26.11.1997 г. Акцизът е реално заплатен с платежно нареждане № 191769/12.09.1997 г. С искане вх. № К47-0535/22.06.2011 г. "Крипто" ЕООД е заявило претенция за възстановяване на сумата 2290 лв., представляваща надвнесен акциз, заедно със законната лихва. С Решение № 9700-0257/01.07.2011 г. на Началника на митница Столична сумата на надвнесения акциз е възстановена ведно с лихвата по чл. 4 ЗВНАУА, считано от влизане на закона в сила (01.01.2011 г.) до окончателното плащане. Така постановеният административен акт е оспорен по административен ред и е потвърден с Решение № 603/22.08.2011 г. на Директора на агенция Митници. При така установената правилно фактическа обстановка Съдът е обосновал правни изводи в противоречие на закона. Надвнесеният акциз е възстановен на ответника по касация с изричен административен акт, който е постановен въз основа на специален закон, издаден за уреждане на възникналите правоотношения при прилагането на чл. 40, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове в периода след 01.01.2007 г. В тази част решението на Началника на митница Столична е влязло в сила, поради което с оглед съдържанието на специалния закон и решение по дело С-2/09 на Съда на Европейския съюз (СЕС) следва да се приеме, че сумата, събрана в нарушение на правото на Съюза, е възстановена. Съгласно трайната практика на СЕС въпросът за олихвяването на суми, събрани в нарушение на правото на Съюза е предоставен за разрешаване при условията на процесуална автономия на държавите членки. В по-старата си практика СЕС приема, че проблематиката за плащането на лихва върху събрани в нарушение на правото на Съюза суми е вторичен въпрос, който се урежда от националното право и държавите членки могат да уреждат въпроса за плащането на лихва, включително момента, от който следва да се начислява лихва, както и лихвения процент. (Решение от 21 май 1976 г. по дело Roquette Frиres/Комисия, 26/74, Recueil, стр. 677, § 11 и сл., Решение от 12 юни 1980 г. по дело Express Dairy Foods, 130/79, Recueil, стр. 1887, § 16 и сл., Решение от 15 септември 1998 г. по дело Ansaldo Energia и др., C-279/96, C-280/96 и C-281/96, Recueil, стр. I-5025, § 28, Решение от 7 септември 2006 г. по дело № C-470/04, Recueil, стр. I-7409, § 60). В по-новата съдебна практика на СЕС изрично се потвърждава, че според правото на Съюза държавите членки са длъжни да възстановяват събраните данъци в нарушение на правото на Съюза заедно с лихва като компенсация за неналичността на платените в нарушение на общностното право суми (Решение от 13 март 2007 г. по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, C-524/04, Сборник, стр. I-2107, § 112 и сл. и Решение от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, C-446/04, Recueil, стр. I-11753, § 202 и сл.). В изпълнение на това тълкуване на общностното право е приета и разпоредбата на чл. 4 ЗВНАУА, според която за надвнесения акциз се дължи законна лихва, но без да е определен момент, от който се начислява. Специалният закон урежда възстановяването на надвнесен акциз за внесени или въведени на територията на страната употребявани автомобили за периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2009 г. включително, като дефинира понятията "надвнесен акциз" и "употребявани автомобили", определя детайлно процедурата за подаване и разглеждане на исканията. Според принципа на равностойност правилата, които регулират възстановяването на събрани в нарушение на националното право суми, следва да бъдат приложени и спрямо сходни искания за възстановяване на суми за данъци, събрани в нарушение на правото на Съюза. (Решение на Съда (голям състав) от 19 юли 2012 г. по дело Littlewoods Retail Ltd и други, C-591/10, § 31.) Следователно независимо от наличието на специален закон, но поради липсата на уредба в него относно началната дата на олихвяване, по отношение на конкретния спор са приложими общите правила на ДОПК за възстановяване на внесени за данъци суми, в какъвто смисъл е изричното препращане от § 1 от допълнителните разпоредби на ЗВНАУА. Различно тълкуване би поставило в различно положение лицата, които са внесли или са им събрани данъци в нарушение на общностното право от тези, на които са събрани или са внесли недължими на друго основание суми. Съгласно чл. 129, ал. 6 ДОПК недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. Законодателят е разграничил двете хипотези, при които от различен момент се дължи законната лихва, а именно дали внасянето или събиране на недължимите суми е въз основа на акт на органа по приходите или не, което с оглед действащото законодателство предполага, че внасянето или събирането на недължимите суми е резултат на подадена декларация или плащане от задълженото лице. Възстановяването на недължими суми, внесени от данъчния субект или събрани въз основа на подадена от него декларация, се осъществява по негово искане. Общият ред за подаване на искането и компетентния орган са регламентирани в чл. 129 и чл. 130 от кодекса, а в конкретния случай детайлите определени в специалния ЗВНАУА (образец на искането, срокове и компетентен орган). Следователно за спазване принципа на равностойност в случая следва да се приложи най-близката хипотеза за определяне началния момент на олихвяване на недължимо внесени суми, която е хипотезата на чл. 129, ал. 6, изр. 2 ДОПК. Сумата на акциза е внесена въз основа на акцизна декларация, подадена от ответника по касация, по която не е постановяван изричен акт на митнически орган. По делото се установява, че производството по чл. 7 и сл. ЗВНАУА е започнало на 22.06.2011 г., поради което от тази датата се дължи законната лихва върху възстановения надвнесен акциз, а не както е приел административният съд - от датата на внасяне на акциза, с което е допуснал нарушение на материалния закон. Това представлява касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касационният съд намира още, че неправилно АССГ е постановил отмяна на оспорвания митнически акт в частта на определената лихва по чл. 4 ЗВНАУА, и същевременно е изменил административния акт в същата част. Неправилно е и вписаното в диспозитива "и вместо него РЕШИ: " след отмяната на акт. В правомощията на Съда по чл. 160, ал. 1 ДОПК е да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Единствено в правомощията на касационния съд е да реши спора вместо отменения от него съдебен акт (чл. 222, ал. 1 АПК). В настоящия случай с митническото решение вече е определена дължимост на законната лихва от 01.01.2011 г. и в тази част решението е влязло в сила, поради което предвид забраната за влошаване положението на жалбоподателя при обжалване не може да бъде определена нова начална дата - тази на подаване на искането. Ето защо на отмяна по касационната жалба на Началника на митница Столична подлежи само решението в частта, с която е отменен административният акт за отказ за заплащане на лихва върху надвнесения акциз за времето от датата на вноса (12.09.2007 г.) до датата на влизане на закона в сила (01.01.2011 г.). В смисъла на горе изложеното е и практиката на ВАС - Решение № 12329/08.10.2012 г. по адм. д. № 1110/2012 г. на осмо отделение. По водене на делото началникът на Митница Столична не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което "Крипто" ЕООД му дължи сумата от 150 лв., юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, Върховен административен съд, осмо отделение