Решение № 16119 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10585/2013 г.

Решение № 16119 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10585/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Валентин Атанасов Божинов от гр. Сандански против решение № 896 от 22.05.2013 г. по адм. дело № 818/2012 г. по описа на Административен съд-Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-307/16.10.2012 г. на началника на РДНСК Югозападен район. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на закона и се иска отмяната му. Ответната страна оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за законосъобразна без наличие на основания по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. В обжалваното решение е установено въз основа на събраните по делото доказателства и неоспорено заключение на вещо лице, че разпореденият за премахване строеж- автосервиз, е извършен в поземлен имот, който е земеделска земя с непроменено предназначение и за който няма процедиран ПУП. Допуснати са съществени отклонения от одобрените проекти и разрешено строителство по силата на Разрешение за строеж № 97/31.05.1989 г. за автосервиз с площ от 60 кв. м. Изпълненият строеж е едноетажна сграда с площ от 270 кв. м., в която са обособени автосервизна работилница, гараж за автомобилите и автосалон (търговска зала). Правилно при тези фактически установявания административният орган и съдът са квалифицирали строежа като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗУТ и подлежащ на премахване. Същият като извършен през 1989 г. и през 1992 г., по твърдения на самия касатор, не представлява търпим строеж по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ или неподлежащ на премахване по § 16, ал. 3 ПР на ЗУТ. Не подлежи на преценка наличието на условията по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ 2012 г., защото тази материална нормата е в сила от 26.11.2012 г. и няма действие по отношение на издадени преди това заповеди за премахване, каквато е оспорената. При неоснователност на касационните доводи обжалваното решение следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,