Решение № 585 от 19.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 2828/2011 г.

Решение № 585 от 19.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 2828/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков Касационното производство е образувано по жалба от подс. А. А. А., депозирана чрез защитника му, срещу въззивно решение № 240 от 06. 10. 2011 г., постановено по ВНОХД № 226/2011 г. по описа на Апелативен съд - гр. Велико Търново. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, се релевират доводи за допуснато от въззивния съд нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Претендира се от касационната инстанция, упражняване на правомощията й по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. Срещу горепосоченото решение е депозирана и касационна жалба от частните обвинители Е. С. Стоянов, С. М. Стоянов и Н. А. М., с искане за упражняване на правомощията на касационния съд по чл. 354, ал. 3, т. 1 от НПК. Частните обвинители не се явяват и не се представляват в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите, като моли същите да бъдат оставени без уважение. Като съобрази депозираните жалби и доводите изложени в тях и след проверка на делото, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда № 21 от 11.04.2011 г. постановена по НОХД № 126/2011 г. по описа на Окръжен съд - гр. Русе, подс. А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, пр. 1, б. "б", пр. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, му е било наложено наказание "лишаване от свобода", за срок от шест години и седем месеца, при първоначален "строг" режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип. Присъдата била протестирана, съответно и обжалвана от частните обвинители, с искане за увеличаване размера на наказанието наложено на подсъдимия. Недоволен от първоинстанционната присъда останал и подс. А., който обжалвал същата с искане, наложеното му наказание да бъде намалено по размер. С атакуваното решение № 240 от 06. 10. 2011 г. постановено по ВНОХД № 226/2011 г., по описа на Апелативен съд - гр. Велико Търново, горепосочената присъда била изменена, като наложеното на подс. А. наказание било увеличено на осем години "лишаване от свобода", а последния бил признат за невинен и оправдан, да е извършил вменените му от обвинението нарушения, по чл. 150а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и по чл. 5 от ППЗДвП. Касационната инстанция намира, релевираните доводи в касационните жалби както тази, на подс. А., така и тази, на частните обвинители, за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от инстанциите по фактите, в частност от въззивната инстанция, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, в претендираното им от касаторите съдържание. Това е така, поради следните съображения: Видно от материалите по делото, съдебното следствие пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава 27-ма от НПК, като наложеното на подс. А. наказание "лишаване от свобода", е било определено съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, при условията на чл. 58а от НК. В рамките на инициираното от страните по делото въззивно производство, апелативния съд е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК. Втората инстанция е дала отговор на оплакванията и доводите изложени във въззивните жалби и протест /последния по същество е било уважен/, като решението на Апелативен съд - гр. Велико Търново е съобразено и е в съответствие, с изискванията посочени в разпоредбата на чл. 339, ал. 1 от процесуалния наказателен закон. Въззивният съд е упражнил правомощията си по чл. 334, т. 3 във вр. с чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК, като размера на наложеното на подс. А. наказание "лишаване от свобода" е бил увеличен на осем години, след редукцията по чл. 58а от НК. За да достигне до този си извод, апелативния съд внимателно е отчел и подробно посочил в мотивите на решението си, отегчаващите наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, конкретиката по делото, съобразявайки се същевременно и с целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 5 от НПК, наложеното на един посъдим наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответствува на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. В настоящия случай, определеното на подс. А. наказание "лишаване от свобода" като размер се явява справедливо и съответстващо с тежестта на извършеното, личността на касатора и целите по чл. 36 от НК, тъй като от една страна, предходните наказания налагани на този подсъдим не са оказали предупредително, възпиращо и поправително въздействие в необходимата степен, а от друга, за пълното постигане на целите на генералната и специалната превенции не е непременно наложително, А. да бъде изолиран от обществото и своите близки за по-продължителен срок от този, определен от апелативния съд. В обобщение, не може да се приеме, че наложеното на подсъдимия А. от въззивния съд наказание, се явява несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК. Материалният закон е приложен правилно, липсват основания за изменение на въззивното решение в претендирания от касаторите смисъл, обстоятелство, обуславящо неоснователност на наведените в касационните жалби оплаквания. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а подадените касационни жалби, за неоснователни. Поради всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение