Решение № 6639 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 842/2014 г.

Решение № 6639 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 842/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. във връзка с чл. 99 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по жалба на "БОН - Визия и развитие" ООД, със седалище и адрес на управление град Варна, чрез управителите на дружеството Владимир Владимиров Георгиев и Славян Любомиров Накев срещу решение № 244/4.12.2013 г. на министъра на околната среда и водите. Оплакванията в жалбата са за нищожност на решението, поради издаването му извън сроковете по чл. 102, ал. 2 от АПК. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалните си представители поддържат становище за недопустимост на жалбата, алтернативно за нейната неоснователност. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото писмени доказателстав и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: По допустимостта на жалбата. Видно от приложената по делото обратна разписка, оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 6.12.2013 г., поради което 14 - дневният преклузивен срок за оспорването му по чл. 149, ал. 1 от АПК е изтекъл на 20.12.2013 г. Жалбата е подадена с вх. № Ж-1/2.01.2014 г., поради което е просрочена. С оглед на оплакванията в нея, касаещи само нейната нижощност, и предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК, съдът следва да се произнесе единствено по доводите за нищожност на административния акт. Неоснователно е направеното възражение на ответника за недопустимост на жалбата, поради факта, че съгласно чл. 98, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК на оспорване подлежи само първоначално издадения акт, но не и решението на висшестоящия административен орган, когато той не се е произнесъл по съществото на спора, а само е възобновил административното производство, отменил е първоначалния акти е върнал преписката за ново произнасяне, какъвто характер има оспореното решение на министъра на околната среда и водите. Решение № 244/4.12.2013 г. на министъра на околната среда и водите е издадено на основание чл. 99 и сл. от АПК и касае възобновяване на административното производство по реда и основанията, посочени в цитираните разпоредби. С него е възобновено производството по влязъл в сила административен акт. Следователно разпоредбите на чл. 98, ал. 2 във връзка с чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК са неотносими спрямо този извънреден способ, тъй като те касаят оспорването на административни актове по административен ред пред висшестоящия административен орган. По отношение обжалването на оспореното решение, с което е възобновено едно административно производство, са приложими общите разпоредби за оспорване на административните актове по съдебен ред. По основателността на жалбата: С решение № 244/4.12.2013 г. министърът на околната среда и водите е отменил решение № БС-96-ПР/7.12.2012 г., издадено от Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Бургас, с което е прието да не се извършва оценка за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение "Изграждане на морска ферма за отглеждане на риба в акваторията на Черно море, община Приморско", с възложител "БОН - Визия и развитие" ООД град Варна, възобновено е административното производство по издаване на решение по внесеното от възложителя уведомление за инвестиционно предложение и преписката е върната за ново произнасяне от административния орган. Като основание за възобновяване на производството, министърът се е позовал на разпоредбата на чл. 99, т. 2 от АПК - наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни при решаването на спора от административния орган. Новото обстоятелство е решение на МС № 660/1.11.2013 г., с което е изменен списъка на защитени зони за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна, като територията, на която ще се осъществява инвестиционното предложение попада в защитена зона "Ропотамо". Решението е издадено от компетентен орган - министърът на околната среда и водите и в предписаната от закона писмена форма. Същото е постановено при спазването на преклузивните срокове по чл. 102, ал. 2 от АПК, съгласно които в хипотезите на чл. 99, т. 2 - 7 възобновяването може да се направи в тримесечен срок от узнаването на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта. В конкретният казус решението на РИОСВ - Бургас, по отношение на което е възобновено административното производство не е оспорвано пред съда е влязло в законна сила на 27.12.2012 г. Новото обстоятелство, на което се е позовал висшестоящият административен орган е решение на МС от 1.11.2013 г. В този случай следва да се приеме, че тримесечния срок от узнаването на новото обстоятелство или писмено доказателство е започнал да тече на 8.11.2013 г. /датата на обнародване на решението на МС в ДВ бр. 97 от същата дата/, но този тримесечен срок се включва в едногодишния такъв от влизането на решението в сила, поради което и двата преклузивни срока са спазени. Възникването на основанието е настъпило след издаването на административния акт, с оглед на което се прилага едногодишния срок от влизане в сила на административния акт - по аргумент от изр. второ на чл. 102, ал. 2 от АПК, следователно началото на срока не се брои от влизане в сила на административния акт, а от датата на узнаване на новото обстоятелство. Предвид на посочените факти, не са налице основания за нищожност на решението, като издадено след изтичане на преклузивните срокове по чл. 102, ал. 2 от АПК. Некоректно е цитирано от жалбоподателя като идентичното решение по адм. дело № 3399/2013 г., тъй като фактическите обстоятелства по делото са различни от настоящия правен спор - а именно, касае се за обратната хипотеза, новото обстоятелство, на което се е позовал административния орган е възникнало и съществувало преди постановяване на административния акт /отново е прието като начален момент за броенето на срока датата на обнародване на решение на МС за определяне на защитени зони в ДВ/ и затова срокът е започнал да тече от датата на влизането му в сила. Решението на Националния съвет по биологично разнообразие от 4.12.2012 г. не е правопораждащият факт, с който се обявява определена територия за защитена зона, тъй като то представлява само елемент от процедурата по обявяването, която завършва с решение на МС. Поради това не може да се сподели становището в жалбата, че срокът по чл. 102, ал. 2 е започнал да тече от датата 4.12.2012 г. и новото обстоятелство е настъпило преди издаването на административния акт. При липса на основания за прогласяване нищожността на решение № 244/4.12.2013 г. на министъра на околната среда и водите, жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от ответника, жалбоподателят следва да бъде осъден за заплати на МОСВ 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение