Решение № 14941 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13513/2009 г.

Решение № 14941 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13513/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на Николай Стефанов Николов, гр. София, против заповед № К-4789/16.06.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР вр. с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР му е наложено наказание "дисциплинарно уволнение". Жалбоподателят навежда оплаквания за нарушения на производствените правила, липса на мотиви, неспазване на материалния закон. Иска отмяна на заповедта. Ответната страна министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния представител юрисконсулт Люнчева, оспорва жалбата като неоснователна. Допуснато е нарушение на служебната дисциплина, което се изразява в привличане на служителя като обвиняем по досъдебно производство № М-215/2009 г. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: На жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" с правно основание чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР вр. с чл. 4, т. 5, т. 7 и т. 8 от ЗМВР, за това, че на 24.03.2009 г. в нарушение на вменени му по закон задължения като полицейски служител инспектор III степен, разузнавач V степен в 01 група "Тежки престъпления" сектор Криминална полиция при 06 РПУ на СДВР, за опазване на обществения ред, предотвратяване и разкриване на престъпления и други нарушения, защита на правата и свободите на гражданите, е привлечен като обвиняем по досъдебно производство I М-215/2009 г. по описа на Софийска районна прокуратура за държане без надлежно разрешение на наркотично вещество, което действие е станало известно на граждански лица. Приложена е административната преписка, от която е видно, че дисциплинарното производство е образувано въз основа на заповед № З-4449/26.03.2009 г. на директор на СДВР, а впоследствие и със заповед № К-2379/15.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, заради данни, че служителят е купил наркотик от криминално проявено лице, като е спазен чл. 230, ал. 1 от ЗМВР. По повод на проверката е изготвена обобщена справка № 15594/8.05.2009 г. от заместник-началник на 06 РПУ И. Димитров, в което е обсъдено, че на 24.03.2009 г. служителят е задържан от други служители на МВР, защото е държал в себе си високорисково наркотично вещество хероин /диацеталморфин/, материалите са докладвани на СРП и е образувана прокурорска проверка, по която инспекторът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, с наложена първоначално мярка за неотклонение "задържане под стража", впоследствие променена в "парична гаранция". Със становище с рег. № 16210/14.05.2009 г. изготвено от разследващия заместник-началник на 06 РПУ до министъра на вътрешните работи е предложено налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" отново със същите мотиви: заради задържане на служителя в ареста, образуване на прокурорска преписка, като подробно са описани опитите за вземане на обяснения. На 22.04.2009 г. служителят е поканен да даде обяснения, на което жалбоподателят писмено е отказал с довод, че не знае по какъв повод му е образувано дисциплинарно производство. На 12.05.2009 г. в 17.00 ч. е дал писмени обяснения, т. е. преди налагане на наказанието, поради което е спазена императивната норма на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Издадената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Нарушението на служебната дисциплина е вид правонарушение, поради което притежава всички общи признаци на правонарушението като деяние /действие и бездействие/, противоправност като обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение и наличието на вина у служителя, като психическо отношение на дееца към извършеното. В чл. 224, ал. 2 от ЗМВР законодателят е посочи кои са дисциплинарните нарушения, сред които по т. 4 е неспазването на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Следователно законодателят никъде в глава ХVI на ЗМВР като нарушение на служебната дисциплина не е посочил, че заради действия и бездействия на други лица и/или на държавни органи може да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на полицейския служител. Той отговаря само за своето виновно поведение. Обвиняемият се счита за невинен, до доказване на противното с влязла в сила присъда - чл. 31, ал. 3 от Конституцията на република България. Затова само заради образувано досъдебно производство срещу полицейския служител, както е в настоящия случай, е недопустимо бъде ангажирана дисциплинарната му отговорност. Тази отговорност е лична, което означава, че тя се носи за собствени действия и бездействия. Такива виновни действия или бездействия не са посочени, конкретизирани и доказани, нито в заповедта за дисциплинарно уволнение, нито в документите, създадените за целите на дисциплинарното производство. Съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Следователно за едно и също наказание може да бъде ангажирана и наказателна и дисциплинарна отговорност, но отговорността е за конкретното деяние, а не защото е образувано от друг орган производство, в което ще се събират и проверяват доказателства за извършено престъпление. Проведено по този начин дисциплинарното производство и обстоятелството, заради което е наложено дисциплинарното наказание, не съответства нито на материалния закон, нито на целта на закона. Не са събрани доказателства и не са установи и доказани дисциплинарни нарушения. На формално основание и само, защото е образувано производство, което се започва и провежда от орган на съдебната власт, е издаден административен акт без наличието на законово основание. Подобен подход в дисциплинарно производство може да има за последица административен произвол, поради което не съответства нито на буквата, нито на духа на закона. Наказанията за тежки нарушения по чл. 227, ал. 1 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 1 от ППЗМВР се налагат при условията на обвързана компетентност, поради което наказващият орган е задължен да установи някоя от хипотезите на закона, с която се свързва дисциплинарното уволнение като правна последица. Провеждането на процесуални действия от страна на органите на съдебната власт не може да се вмени на държавния служител като виновно неправомерно поведение, което непременно и да накърнява престижа на службата. Така е, защото е възможно повдигнатото обвинение да се докаже и служителят да бъде осъден за престъпление, но е законен вариант и прекратяване на предварителното производство или произнасяне на оправдателна присъда. Налице е нарушение на чл. 224, ал. 1 от ЗМВР поради липсата на твърдяни и установени факти за нарушение на служебна дисциплина и поради несъответствието на заповедта с целта на закона, основания за отмяна по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Това налага отмяна на издадената заповед като незаконосъобразно и издадена при неспазване на целта на закона. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,