Решение № 50238 от 13.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1988/2022 г.

Решение № 50238 от 13.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1988/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 307 и сл. от ГПК. Образувано е по молба Д. А. В. от [населено място], подадена чрез процесуалните му представители адв. И. П. и И. Ю. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила на 1.12.2021 г решение № 2021641 от 29.9.2020 г по гр. дело № 17280/20 г на Софийски районен съд, Трето Гражданско отделение, 89 състав, с което е изменен размера на определената с решение № 171261 от 13.07.2017 г по гр. дело № 67293/2016 г на СРС издръжка от 200 на 440 лв, като Д. А. В. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 440 лв, считано от 13.05.2020 г, ведно със законната лихва върху всяка просрочено вноска до окончателното й заплащане или до настъпване на законови предпоставки за изменението или прекратяването й. В молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се подържа отменителното основание по чл. 303 ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи са наличието на ново обстоятелство: постановено влязло в сила определението за допуснати привременни мерки относно упражняване на родителските права и издръжката по гр. дело № 17218/20 г на СРС, 139 състав и разпореждане за допуснато предварително изпълнение, които следва да бъдат съобразени от настоящия съд при произнасяне по основателността на молбата. Ответницата по молбата Ж. Д. С. от [населено място], оспорва същата по съображения, изложени в открито съдебно заседание от процесуалния й представител адв. Н. Н. от САК, както и в писмена защита, представена по делото. Счита, че не е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски, сторени пред ВКС в размер на 1200 лв, съставляващи адвокатско възнаграждение. Вълховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното: С влязло в сила на 1.12.2021 г решение № 2021641 от 29.09.2020 г по гр. дело № 17280/20 г на Софийски районен съд, Трето Гражданско отделение, 89 състав е изменен размера на определената с решение № 171261 от 13.7.2017 г по гр. дело № 67293/2016 г на СРС издръжка от 200 на 440 лв, като Д. А. В. е осъден да заплаща месечна сума в размер на 440 лв, считано от 13.05.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочено вноска до окончателното й заплащане или до настъпване на законови предпоставки за изменението или прекратяването й. Същевременно с решение по гр. дело № 17218/20 г на СРС, Трето ГО, 139 състав е променен режима на упражняване на родителските права по отношение на непълнолетната Д. Д. В., като те са предоставени за упражняване на бащата Д. В., а майката Ж. Д. С. е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до пълнолетието на детето или до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяване на издръжката. СРС е постановил определение за привременни мерки в това число и относно дължимостта и размера на издръжката. Определението е влязло в сила на 19.11.21 г, а В. се е снабдил с изпълнителен лист на 15.12.21 г. С последващо определение № 20031823 от 23.04.2022 г, постановено по гр. дело № [ЕГН] г, СРС, Трето ГО, 139 състав са отменени на основание чл. 253 ГПК, поради наличието на нововъзникнали обстоятелства, постановените с решение № 20166154 от 1.08.2021 г по гр. дело № 17218/20 г на СРС, 139 състав привременни мерки, като упражняването на родителските права на Д. В. отново е предоставено на майката Ж. Д. С. При нея е определено местоживеенето на детето, определен е конкретен режим за свиждане с бащата, като последният е осъден да заплаща на непълнолетната чрез нейната майка и законен представител на основание чл. 323, ал. 1 ГПК месечна. Това определение не подлежи на обжалване. Въз основа на гореизложените факти, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното: Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение е приложимо, когато след влизане в сила на съдебния акт се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за решаването на делото, които не са били известни на страната, или макар да са й били известни твърдените обстоятелства, тя не е могла да се снабди своевременно с писмени доказателства за установяването им. "Новото обстоятелство", като основание за отмяна на влязло в сила решение следва да съставлява правно-релевантен за делото факт. Това обстоятелство следва е от съществено значение за изхода на делото - т.е. доколкото би било приобщено като доказателство по делото, би обусловило правен резултат, различен от постановения с решението, чиято отмяна се иска. Молителят е обосновал искането си за отмяна на влязлото в сила решение с твърдения, че представеното необжалваемо определение на СРС за определяне на привременни мерки, по силата на които упражняването на родителските права е предоставено на него, а майката е осъдена да заплаща месечна издръжка, представляват ново обстоятелство и ново писмено доказателство, които са основание за отмяна на влязлото в сила решение, в частта относно издръжката. ВКС намира молбата за отмяна за неоснователна поради следните съображения: Не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - наличие на ново обстоятелство и ново писмено доказателство, които са от значение за правния спор. Новото обстоятелство, твърдяно от молителя представлява отменено от съда определение, което е окончателно. Това обстоятелство и актът, който го обективира не съществуват в правния мир. Поради това те нямат отношение и не могат да рефлектират върху влязлото в сила съдебно решение. Поради това молбата за отмяна следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция молителят дължи на ответницата, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски, сторени в настоящото производство и представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 1200 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение