Решение № 4472 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10788/2013 г.

Решение № 4472 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10788/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Таримекс" ООД, гр. Пазарджик, представлявано от управителя Тино Георгиев Зънгаров, срещу Решение от 07.06.2013 г., постановено по адм. дело № 3813 от 2012 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 16251200236/23.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1434 от 13.11.2012 г. от Директора на Дирекция "ОУИ" (понастоящем Дирекция "ОДОП") - Пловдив, в частта на допълнително начислен ДДС в размер на 74 841.58 лв. и 26 690.68 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни доводи и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени РАв потвърдената част, ведно с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, чрез пълномощника си юрк. Милена Манолева, в депозирана писмена защита излага доводи за нейната неоснователност. Отправя искане решението да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Таримекс" ООД срещу Ревизионен акт (РА) № 16251200236/23.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1434 от 13.11.2012 г. от Директора на Дирекция "ОУИ" (понастоящем Дирекция "ОДОП") - Пловдив, в частта на допълнително начислен ДДС в размер на 74 841.58 лв. и 26 690.68 лв. Съдът е установил, че спрямо жалбоподателя и настоящ касатор са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - наличие на данни за укрити проходи. Ревизиращият орган е приел, че са налице неотчитани приходи от продажби и съответно облагаем оборот по ЗДДС. Извършена е насрещна проверка на доставчика ЕТ "ВИК - Величка Катинова", при която са представени описи на фактури, издавани на жалбоподателя. Констатирани са различия между отчетените при същия покупки по издадените фактури. Установено е, че тези фактури не са заприходени при жалбоподателя и не са намерили счетоводно отражение при него. Стоките по същите не са отписвани като активи на баланса на предприятието. Не е отчитан и приход при реализирането на стоките, като не са отчитани и разходи във връзка с доставките. Органът по приходите е формулирал извода, че закупените стоки (цигари) от посочения доставчик са били продадени без отчитане на приходи, тъй като стоките не са налични или изписани при жалбоподателя по счетоводни данни. При ревизията данъчната основа за облагане за посочените данъчни периоди по ЗДДС е определена по особения ред за облагане по аналогия - чл. 122, ал. 2 ДОПК. В хода на ревизията е констатирано, че след като процесните количества цигари не са налични по счетоводни данни към 31.12. на съответната година, а тютюневите изделия са бързооборотни стоки, то следва да са продадени през месеца, когато са били закупени. Предвид това и в РД е направена таблица по месеци на закупуване, видове цигари, количество, фиксирана цена и ДДС, като допълнително начисленият ДДС за трите години е общо в размер на 74 841.58 лв. Съдът е споделил изводите на ревизиращия орган за укрити приходи от жалбоподателя и е приел, че са налице основания за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 ДОПК. Съдът е изложил мотиви, че жалбоподателят е получател по фактури за доставки на стоки, но във фактурите липсва подпис на получател и същите не са били налични в неговото счетоводство, а са били представени от доставчиците като техни издатели. Приел е, че ответният административен орган е установил положителния факт на реално осъществени доставки на стоки като предпоставка за доначисляване на косвения данък. Така постановеното решение е неправилно. Неправилно съдът е споделил извода на органите по приходите, че само с факта на издаването на фактурите е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Анализът на съдебната практика показва, че в обратната ситуация, при претенция за данъчен кредит, самите органи по приходите приемат, че само фактът на издадена фактура не означава реалност на документираната в нея доставка и изискват представяне на допълнителни доказателства, установяващи реалност на доставката. В случая издаването на фактури, които не са придружени от съпътстващи документи, не може да бъде разглеждано като данъчно събитие по смисъла на чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 25 ЗДДС, което да подлежи на облагане по силата на този закон. В мотивите на обжалваното решение съдът е посочил следното: При насрещните проверки на ЕТ "ВИК- Величка Катинова" са представени обяснения в смисъл, че ответникът по касация им е бил редовен клиент и е получавал стоки, плащането е ставало в най-големия обект на клиента на ул. "Болнична" в гр. Пазарджик, като превозът е осъществен със собствен превоз след предварителна заявка по телефон, а получатели са различни служители на "Таримекс" ООД. Обсъдени са показанията на едноличния търговец Величка Катинова, които са в аналогична насока и са кредитирани от съда. Възпроизведено е заключението на вещото лице, според което доставчикът е отразил процесните фактури в дневниците за продажби и в справките- декларации по ЗДДС за съответния данъчен период, ДДС е отразен и начислен като задължение към бюджета по кредита на сметка 4532, доставчикът е подавал СД по ЗДДС за всеки от ревизираните данъчни периоди в законоустановените срокове. Административният съд е следвало да обсъди горепосочените факти в светлината на обстоятелството, че по данъчната преписка не са представени каквито и да било съпътстващи документи, установяващи действителността на фактурираните доставки. Представените фактури съставляват частни документи без обвързваща съда материална доказателствена сила (те имат само формална такава) и установяват само факта на издаване на фактурите. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, но с оглед общия принцип за доказателствената тежест в процеса, отрицателният факт, а именно твърдяното от дружеството неполучаване на процесните стоки, е следвало да бъде оборено от ревизиращите органи, чрез установяване на положителния факт, а именно получаване на стоките. В тази насока е основателен доводът в касационната жалба за неустановеност на реалността на доставките, тъй като не са приобщени приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, транспортни и други документи, като органите по приходите са се ограничили единствено до констатацията за издадени и осчетоводени първични документи при доставчика, но същите не биха могли да доведат до извод за реално настъпило данъчно събитие. В случая, при извършената насрещна проверка на доставчика, е установено издаване на процесните фактури и тяхното осчетоводяване, но други доказателства за реално предаване на стоките не са представени, поради което и незаконосъобразно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Издаването на фактури, които не са придружени от съпътстващи документи, не може да бъде разглеждано като данъчно събитие по смисъла на чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 25 ЗДДС, което да подлежи на облагане по силата на този закон. Налага се изводът, че жалбоподателят не е имал задължение да отрази в счетоводните регистри и дневниците за покупки процесните фактури, тъй като същите не документират действително извършени доставки на стоки. По същия начин не следва да се приема, че е извършил продажби на стоки, които не е получил и неправилно са му определени данъчни задължения за косвен данък. Предвид това, решението на АС - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на касатора против РА в частта на определените допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 74 841.58 лв. - главница и 26 690.68 лв. - лихви, като неправилно следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което да бъде отменен РА в тези негови части. Предвид изхода на делото, първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло в частта на присъденото юрисконсултско възнаграждение, като с настоящото решение на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в размер на 2 975 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,