Решение № 14175 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14249/2015 г.

863 от 11.02.2011 г., според което бенефициери на мярката са земеделски стопанства, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти. Изложил е допълнителни мотиви за липса на доказателства, че РЛ е предприятие в затруднение, поради което не били налице ограниченията по чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно поради неправилно приложение на закона. Правилни и съобразени с константната практика на Върховния административен съд по приложението на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ за спорната 2011 г., са доводите на първостепенния съд, че правнорелевантният факт за ползване на преотстъпването е качеството на лицето - земеделски производител (ЗП) и дейността, която извършва като такъв, а не правноорганизационната форма, под която се осъществява тази дейност. В случая няма спор, че ревизираното лице (РЛ) е регистриран земеделски производител по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), както и, че притежава регистрация по ЗДДС. Съобразно изискванията на чл. 123 ЗДДС лицето прилага двустранна форма на счетоводно записване. Така организирана дейността му не само не изключва търговското му качество по смисъла на чл. 2, т. 1 ТЗ, а напротив - определя го като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 3 ТЗ и предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството . Неоснователно касаторът обвързва своенето на предприятие с формалния акт на регистрацията на търговеца (в този смисъл е решение № 4410 от 13.04.2016 г. по адм. д. № 6846/2015 г., I отд. на ВАС). Съдържанието на презумпцията по чл. 1, ал. 3 ТЗ е за придобиване на търговско качество и от лице, чиято дейност не е измежду изброените в чл. 1, ал. 1 ТЗ, но образува предприятие, което по предмет и обем изисква делата му да се водят по търговски начин. Неоснователна е тезата на касатора, че по отношение на ревизирания субект не може да се изследва отрицателната предпоставка да не е предприятие в затруднение съгласно изискването на съображение 6 от Решение на ЕК № 863/11.02.2011 г. Съгласно т. 2.1.9 от Насоки на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (2004/С 244/02) дадено предприятие е в затруднено положение когато то е неспособно, било чрез свои собствени ресурси или чрез средства, които може да получи от своите собственици/акционери или кредитори да се справи със загуби, които без външна намеса от страна на публичните власти почти сигурно го обричат да се оттегли от бизнеса в кратък или средносрочен период от време. Систематичното място на разпоредбата на т. 2.10 от Насоките е указание, че изискването "предприятието да отговаря на критериите на вътрешното право за прилагане на процедура по обявяване в несъстоятелност" е само примерно и за целите на по-лесната квалификация на конкретния случай. В подкрепа на този извод е следващото съображение 11, което регламентира случаи, при които едно предприятие може да се приеме за намиращо се в затруднение, дори да липсват обстоятелствата, предвидени в т. 10. Съгласно съображение 10 от Решение на Европейската комисия № С/2011/863 от 11.02.2011 г. относно държавна помощ - България, Помощ № 546/2010 за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък, помощта ще бъде предоставена под формата на данъчно облекчение, изразяващо се в преотстъпване до 60% от корпоративния данък върху данъчната печалба, възникнала в резултат на земеделските дейности на данъчнозадължени субекти, регистрирани като земеделски производители. В цитираното решение е уточнено, че бенефициери на мярката за помощ са земеделски стопанства, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти и подлежащи на облагане с корпоративен данък в България, а целта на помощта, за която е поискано становището на ЕК, е да се подкрепят инвестициите в земеделските стопанства (пар. 9 от Решението на ЕК). Противен извод не следва от представените от решаващия орган пред АС гр. В. писмо на МЗХ изх. № 04-07-102 от 09.03.2011 г. и приложените към него указания за прилагане на схемата за държавна помощ (л. 28 - 35 от делото). Както вече се посочи, ревизираното лице е придобило търговско качество в хипотезата на чл. 1, ал. 3 ТЗ и притежава предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗСч (отм., но в сила за 2011 г.), в който случай също е допустимо облагане по реда на ЗКПО (чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ). Като физическо лице, регистрирано като ЗП и по ЗДДС по смисъла на чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ Б. А. Д. е декларирал в Приложение № 2 към ГДД за 2011 г. доходи от стопанска дейност в търговско качество, облагаеми по реда на ЗКПО. Вярно е, че разпоредбата на чл. 29а ЗДДФЛ не е посочена като правно основание на помощта в Решение на ЕК № 863/11.02.2011 г. (което е и невъзможно предвид последващото й приемане след решението), но този довод на касатора също не е основание да се откаже преотстъпването, след като лицето отговаря на изискванията на чл. 189б ЗКПО и е декларирало това обстоятелство в Приложение № 2 към ГДД за 2011 г., с което преотстъпването настъпва автоматично. При последващия контрол за спазване на изискванията по ЗКПО правилно първостепенният съд е приел тяхното изпълнение, включително с помощта на допусната съдебно-счетоводна експертиза. С цялостната отмяна на установените с РА задължения решаващият съд не е съобразил, че допълнително определеният корпоративен данък (КД) за 2011 г. не е единствено в резултат на отказа за преотстъпване по чл. 189б ЗКПО в декларирания от лицето размер от 7629.00 лв., но и в резултат на увеличение на ФР на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО със сумите: 13 420.00 лв. - отчетен брак на животни и 4697.04 лв. - отчетени разходи за рента. Правилно е становището на касатора, намиращо опора в оспорването на РА по административен ред, че лицето не оспорва установените основания за преобразуване на финансовия резултат по чл. 26, т. 2 ЗКПО, като в жалбата до решаващия орган посочва различен размер на претендираното преотстъпване, съобразен с данъчната основа и преобразуването, посочени в РА. Това не е основание за недопустимост на съдебното решение. Оспорването по административен и по съдебен ред съдържа петитум за цялостна отмяна на РА. Потвърждаващото произнасяне на горестоящия орган също е за пълния размер на установените задължения, което предвид правомощията на съда на инстанция по същество на спора по чл. 160, ал. 1 ДОПК и предвид разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ДОПК не прави произнасянето на първоинстанционния съд недопустимо, а касае размера на задълженията на лицето като предмет на проверката за законосъобразност на РА. На посочената в РА данъчна основа от 105 224.67 лв. (декларираната от лицето, увеличена със сумите 13 420.00 лв. и 4697.04 лв.) съответства данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер на 15 783.70 лв. При установено изпълнение на предпоставките за преотстъпване по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, вр. чл. 189б ЗКПО, сумата на преотстъпването е в размер на 9470.22 лв. Остава дължим данък от 6313.48 лв. При внесен от лицето данък от 5437.14 лв., дължимият остатък за довнасяне е в размер на 876.34 лв. За периода от 01.05.2012 г. до 05.02.2014 г. съответстващата сума за лихви за забава е 158.42 лв. За посочените суми е дължима отмяна на съдебното решение и на основание чл. 222, ал. 1 АПК постановяване на решение да отхвърляне на оспорването в същата част. Евентуално прекратява на производството в тази част би препятствало и произнасяне от съда по същество на спора съобразно чл. 160, ал. 1 ДОПК за определяне на коректния размер на задълженията на лицето за КД за 2011 г. При този изход на спора се дължи преизчисляване на сторените от страните разноски съобразно чл. 161, ал. 1 ДОПК. При обжалваем интерес от 12210.33 лв. жалбата е уважена за 11 175.65 лв., пропорционално на която сума се дължат разноски за две инстанции в размер на 1427.81 лв. от общо направените разноски в размер на 1560.00 лв. За отхвърлената част от оспорването на ДОДОП гр. В. се дължи юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер на 302.43 лв. съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или общо 604.86 лв. След направено прихващане между двете суми на ревизираното лице се дължат разноски в размер на 822.95 лв., над която сума до присъдените в размер на 960 лв. първоинстанционното решение следва да бъде отменено.