Решение № 3340 от 12.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13615/2020 г.

Решение № 3340 от 12.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13615/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. К. от [населено място] против решение № 632 от 22.10.2020 г., постановено по административно дело № 641/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е: 1) отхвърлена жалбата на К. против решение № Ц1012-26-210-1/06.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № [ЕГН]№ 1/прот. № N01 М37/08.04.2020 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Хасково; 2) осъдена жалбоподателката да заплати на ТП на НОИ – Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, касаторката моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и вместо него да се постанови нов, с който потвърденото от първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ – Хасково се отмени като незаконосъобразно, а административната преписка се върне на ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне при съобразяване на дадените от касационната инстанция задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ – Хасково, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Запрянова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението - потвърдено. Претендира и присъждане на направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно, и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Хасково, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, VI-то отделение, намира касационната жалба за основателна. Атакуваният с нея съдебен акт страда от твърдяните от касаторката пороци, което обуславя наличието на касационното основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. С оспореното пред Хасковския административен съд решение на директора на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлена жалбата на М. К. срещу разпореждане от 08.04.2020 г., с което на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО по нейно заявление от 10.12.2019 г. длъжностното лице по пенсионно осигуряване й е отпуснало пожизнено, считано от 05.12.2020 г., лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. К. е обжалвала по административен ред това разпореждане с оплакване, че с него не й е отпусната добавката по чл. 69в, ал. 3 от КСО, на която тя е имала право. Директорът на ТП на НОИ – Хасково не е уважил сезиралата го жалба, защото (според него) лицето е придобило право на пенсия по чл. 69в, ал. 4, а не по чл. 69в, ал. 1 от КСО, поради което не следва да му се отпусне добавка по чл. 69в, ал. 3 към пенсията му по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. В хода на първоинстанционното съдебно производство по казуса съдът е надлежно е събрал и обсъдил необходимите доказателства за изясняване на правнозначимите факти по спора, а от правна страна в мотивите на проверявания съдебен акт е аргументирал теза за законосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ – Хасково и на потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване, като е извел извод, че претендираната от К. добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО към пенсията й не й се следва, защото случаят на лицето попада в хипотезата на чл. 69, ал. 4 от КСО. Административният съд правилно е установил фактическата обстановка по случая, която не е спорна и между страните, а спорът е бил изцяло правен и се е концентрирал върху тълкуването и прилагането на нормите на чл. 69в от КСО относно законосъобразността на отказа да бъде отпусната на М. К. добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО към отпуснатата й пенсия на основание чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, касаещ по същество дали са налице материалноправните предпоставки на разпоредбата на чл. 69в, ал. 3 от КСО, обусловен от преценката за приложението на чл. 69в, ал. 3 и ал. 4 от КСО, и по-точно, какъв е фактическият състав на двата законови текста и кога следва да се прилагат. От съществено значение за решаването му е безспорно установеното, че М. К. е навършила възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО (60 години и 8 месеца) на 28.04.2015 г., но към посочената дата е нямала както изискуемият стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, така и изискуемият учителски стаж от 25 години и 8 месеца. На 12.09.2018 г. вече е разполагала с необходимия учителски стаж от 25 години и 8 месеца. На 05.12.2019 г. е придобила изискуемият осигурителен стаж от 35 години и 8 месеца и съответно е придобила право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, след което на 10.12.2020 г. е подала заявлението си за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За отбелязване е, че тя през този период е продължила да работи като учителка, като същевременно не се е възползвала от възможността да поиска ранно пенсиониране по привилегирования ред в чл. 69в от КСО. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореното решение е издадено при спазване на дължимата процедура от компетентен административен орган, с оглед правомощията му по чл. 117, ал. 3 във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, и притежава законово изискуемото съдържание, в което са изложени фактическите и правни основания за издаването му. Неправилна обаче се явява преценката му за съответствието на атакувания административен акт с приложимия материалния закон и неговата цел, въпреки че съдът е съобразил следното: Съгласно чл. 69в, ал. 1 от КСО учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст; до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст. Цитираната правна норма предвижда по-благоприятни условия за пенсиониране на учители по отношение на изискуемата възраст, в сравнение с общия случай по чл. 68, ал. 1 от КСО, като законодателят е въвел изискване за наличие на две кумулативни предпоставки, за да бъде придобито правото на ранно пенсиониране от учители по чл. 69в, ал. 1 от КСО. Те са свързани с настъпила възраст и определен брой години осигурителен учителски стаж. Конкретно за жените, за да бъде придобито правото на ранно пенсиониране е необходимо навършена възраст от 57 години и 10 месеца, към който момент лицето да има и учителски осигурителен стаж от 25 години и 8 месеца, като след 31.12.2016 г., стажът се увеличава за всяка година с по 2 месеца до 31 декември 2029 година. Разпоредбата на чл. 69в, ал. 2 сочи, че на лицата по ал. 1 се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда на чл. 70 и намален с 0, 1 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, което води до извода, че правото на пенсия за ранно пенсиониране от УПФ придобиват лицата, които не са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО. Разпоредбата пък на чл. 69в, ал. 3 от КСО предвижда възможността на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2, да се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0, 33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. При представянето на данни за допълнително положен учителски осигурителен стаж след отпускането на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, към която се изплаща добавка от Учителския пенсионен фонд, броят на месеците, от които е определена добавката, се увеличава с броя месеци след пенсионирането, за които има осигурителни вноски в същия фонд. Предвид регламентацията на чл. 69в, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от КСО, могат да се изведат следните условия, на които следва да отговорят лицата полагали труд на учителски длъжности, за да имат право на добавка от Учителския пенсионен фонд, а именно: да са придобили право на пенсия по чл. 69в, ал. 1 от КСО, но да не са се възползвали от правото си на ранно пенсиониране (по чл. 69в, ал. 2 от КСО), да са продължили да работят като учители след този период, тъй като претендираната добавка от Учителския пенсионен фонд се следва за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване правото на пенсия по чл. 69в, ал. 1 от КСО, и да са се пенсионирали при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Съгласно чл. 69в, ал. 4 от КСО, на учителите, които имат изискуемия по чл. 69в, ал. 1 учителски осигурителен стаж и се пенсионират след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3. След навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 пенсията се изплаща за сметка на фонд "Пенсии". Настоящият съдебен състав не споделя решаващият извод на първоинстанционния съд, формулиран в мотивите на проверяваното решение. Тълкуването на приложимата разпоредба на чл. 69в, ал. 3 от КСО, дадено от административните органи и възприето от съда, противоречи на целта на закона. В случая следва да се направи разумно тълкуване на приложимата нормативна уредба през призмата на целта и разума на закона и предвид оправданите правни очаквания на правоимащите. В разглеждания случай са налице всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на чл. 69в, ал. 3 от КСО: К. (за която не се спори, че са налице дължимите вноски в Учителския пенсионен фонд /УПФ/) е придобила право на пенсия по чл. 69в, ал. 1 от КСО, не се е възползвала от възможността за ранно пенсиониране, продължила е да работи като учителка след придобиване на правото на ранно пенсиониране по реда на чл. 69в, ал. 1 от КСО и се е пенсионирала по реда на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Поради това, след като й е била отпусната пенсия по условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, е следвало да й бъде отпусната и полагащата й се добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО. От изложеното явства, че в релевантния момент са били налице всички кумулативно изискуеми законови предпоставки по чл. 69в, ал. 3 от КСО за отпускане на добавка от УПФ към отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката по условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, с оглед на което необосновано съдът е приел законосъобразност на оспорения пред него акт и на отказа на административния орган за отпускане на претендираната от К. добавка. Разпоредбата на чл. 69в, ал. 4 от КСО, на която са се позовали административните органи и първоинстанционния съд, е неотносима към казуса. Тя касае изплащането на пенсия на учители, които са се пенсионирали, след като са навършили възрастта, но преди да са придобили общия изискуем стаж по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, и са се пенсионирали по условията на чл. 69в от КСО, а не по общия ред на чл. 68, ал. 1-2 от КСО. Очевидна е волята на законодателя в тази хипотеза учителите да получават пълен размер на пенсия (без редукция) за смета на учителския пенсионен фонд. Случаят на К. обаче не попада в тази хипотеза, защото тя се е пенсионирала по реда на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, по силата на което получава пълен размер на пенсията и има право на добавката от УПФ по чл. 69в, ал. 3 от КСО. Горното обуславя извод, че като не е съобразил, че в случая е налице правно основание за определяне на добавка от Учителския пенсионен фонд към отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето, пенсионният орган неправилно е тълкувал и приложил относимите към казуса норми на КСО. Като не констатирал това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ - Хасково също е издал незаконосъобразен акт. Стигайки до различен от този извод и приемайки, че К. няма право на добавка от УПФ по чл. 69в, ал. 3 КСО, Административен съд – Хасково е постановил несъответно на приложимия за казуса материален закон съдебно решение, което поради наличието на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК следва да бъде отменено като неправилно. Понеже правният спор между страните е напълно изяснен от фактическа страна и не се налага да се правят нови фактически установявания, той следва да бъде разрешен по същество, като се уважи подадената първоначална жалба от лицето до първоинстанционния съд и оспореното с нея решение на директора на ТП на НОИ – Хасково също бъде отменено, а преписката се изпрати на компетентния административен орган за ново произнасяне по случая при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на спора неоснователна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а касаторката не е претендирала разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,