Решение № 7700 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9296/2018 г.

Решение № 7700 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9296/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Благоевград (ОД на ДФЗ), подадена чрез пълномощник юриск. Д. Георгиев. Жалбата е срещу решение № 1061 от 6.06.2018 г., постановено по адм. дело № 107/2018 г. от Административен съд – Благоевград. С него е отменено решение № 01/112/10400/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-013-6500/69 от 12.01.2018 г. на директора на ОД на ДФЗ – Благоевград. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по същество, с което жалбата срещу решението за налагане на финансова корекция да бъде отхвърлена. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът – К. Тодорова, чрез процесуалния си представител – адв. С. Бузгьова, в писмен отговор и в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска нейното отхвърлянето и потвърждаване на обжалваното решение, както и присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Предлага обжалваното решение като неправилно да се отмени и да бъде постановено решение по същество, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Благоевградския административен съд е било образувано по жалба на К. Тодорова срещу решение № 01/112/10400/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-013-6500/69 от 12.01.2018 г. на директора на ОД на ДФЗ – Благоевград. С него на основание чл. 33, ал. 1 във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2007 - 2013 г. (Наредба № 9), както и т. 4. 4, буква "б" и буква "й" от договор № 01/112/10400 от 19.05.2014 г., и на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, е отказано напълно изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 01/112/10400 от 19.05.2014 г. и е наложена финансова корекция за цялата сума на одобрената финансова помощ в размер на 48 892, 00 лева, като е посочено, че сумата по първото плащане в размер на 24 446, 00 лева подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на решението чрез превеждане на дължимите суми по банковата сметка на ДФЗ – РА. С обжалваното решение № 1061 от 6.06.2018 г. по адм. дело № 107/2018 г. административният съд е отменил оспорения пред него акт. За да постанови този резултат, е приел, че актът е издаден от компетентен орган, на когото са били делегирани права от изпълнителния директор на ДФЗ, съгласно заповед № 05-РД/286/1.02.2017 г. Оспореният акт обаче бил издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - административният орган не изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК. Съдът е счел, че изводите на органа не съответстват на действителната фактическа обстановка. За да се обоснове, се е позовал на заключението от допуснатата по делото съдебно-агротехническа експертиза, което напълно опровергавало констатациите в акта. Въз основа на това е приел, че изискванията за поддържане на минимално изискуемия размер на стопанството били изпълнени съгласно установеното нормативно и договорно задължение, а също било налице увеличение на икономическия размер на стопанството най-малко с 4. 5 икономически единици (ИЕ) към периода на проверката за изпълнение на бизнес плана. Обжалваното решение е правилно. Видно от данните по делото, К. Тодорова е подала заявление за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР 2007–2013 г. Заедно със заявлението е представила бизнес план. В него е отразено, че началният икономически размер (ИР) на стопанството е 4, 1 ИЕ, като стопанството се състои от 370 кв. м. култивирани гъби Кладница и 7, 62 дка угар. Избрано време на проверката за изпълнение на бизнес плана е третата година от сключването на договора за отпускане на финансова помощ. В бизнес плана е заложено, че към периода на проверката ИР на стопанството е 11, 63 ИЕ, като следва към този момент да са налични 1050 кв. м. култивирани гъби кладница и 6, 940 дка угар. На 19.05.2014 г. между К. Тодорова и ДФЗ е сключен договор № 01/112/10400 за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР 2007–2013 г. С договора е определена безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892, 00 лв. за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана и която следва да се изплати на два етапа - първо плащане в размер на 24 446, 00 лева и второ плащане - в размер на 24 446, 00 лева, при нарастване на икономическия размер на стопанството със 7. 53 ИЕ. Съгласно чл. 1. 2. от договора Фондът изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил всички инвестиции, основни дейности и цели по одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в този договор, анексите към него и действащите нормативни актове. Според чл. 4. 4. от договора Фондът отказва да извърши второто плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към него, в случаите, когато: б. "б" ИР на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 4, 5 ИЕ към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана и б. "й" когато ползвателят не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9 до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана. По делото е установено, че първото плащане е извършено на 9.06.2014 г. На 4.07.2017 г. К. Тодорова е подала заявка за второ плащане, във връзка с което са извършени административни проверки и три проверки на място. Вследствие на тези проверки е прието, че не са спазени разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Наредба № 9, а именно: за поддържане на минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес-плана, както и увеличение на икономическия размер на земеделското стопанство най-малко с 4. 5 ИЕ към периода на проверката за изпълнение на бизнес-плана. След изпълнение на дължимата процедура К. Тодорова е уведомена, че поради неспазване на разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Наредба № 9 й се отказва извършването на второ плащане, както и че дължи връщане на полученото първо плащане по договора в размер на 24 446, 00 лева. Дадена й е и възможност за възражение по основателността и размера на финансовата корекция. Такова е направено. Органът го е приел за неоснователно. Вследствие на това е издал и процесното решение за налагане на финансова корекция. Като правно основание на акта са посочени разпоредбите на чл. 33, ал. 1 във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Наредба № 9 и т. 4. 4, б. "б" и б. "й" от договор № 01/112/10400 от 19.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 112. Като фактическо основание е посочено, че К. Тодорова не поддържа минимално изискуемия ИР на стопанството, за което е получено първо плащане и не изпълнява свои договорни задължения в частта им за наличие на 1050 кв. м. култивирани гъби Кладница и 6, 940 дка угар, което изразено в икономически единици представлява 11, 63 ИЕ или нарастване със 7, 53 ИЕ. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Наредба № 9 ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане заедно със законната лихва към нея и не получава плащането по чл. 6, т. 2 в случаите, когато: икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 4, 5 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана (т. 2), и когато бъде установено, че ползвателят на помощта не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана (т. 11). Според чл. 9, ал. 1, т. 8 общият икономически размер на земеделското стопанството трябва да е не по-малко от 4 икономически единици. Според заключението на приетата по делото съдебна агротехническа експертиза икономическият размер на стопанството при сключване на договора е бил 4, 1 ИЕ. През третата година от изпълнението на бизнес плана същият е 11, 63 ИЕ. Такъв е икономическият размер на стопанството и към датата на издаване на оспореното решение. Според вещото лице, към годината, избрана за изпълнение на бизнес плана, икономическият размер на стопанството е 4, 1 ИЕ, с което е отговарял на изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредбата да е не по-малко от 4 ИЕ. Налице било увеличение на ИР на стопанството с най-малко 4, 5 ИЕ към периода на проверка за изпълнение на бизнес-плана. А към датата на извършване на проверката – 3.10.2017 г., ИР на стопанството, изчислен съгласно Приложение № 5 към § 2 от ДР на Наредба № 9/2008 г. и Инструкция за попълване на таблицата за изчисление на икономическите единици на МЗХ е 11, 63 ИЕ. С това било налице увеличение на ИР на стопанството със 7, 53 ИЕ, каквото увеличение е заложено в бизнес плана. С това експертът дава заключение, че заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели, с изключение на поливната инсталация, са изпълнени. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е незаконосъобразен и го е отменил. Неоснователно е възражението в жалбата, касаещо метода на изчисление на икономическия размер на стопанството. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на Наредбата, "икономически размер на стопанство" е размерът на земеделското стопанство, изразен в икономически единици. Според § 2 от ДР на Наредбата, икономическият размер на стопанството се изчислява по таблица съгласно Приложение № 5, като в него за код 3094 "Гъби" е посочена мерна единица "кв. м. " При тази дефиниция правилно съдът е приел, че икономическият размер на стопанството за гъби е площта на стопанството, измерена в кв. м., върху която са разположени трупчета, заразени с мицел. Наличието на прорасли гъби не е сред факторите, които се преценяват при оценка икономическия размер на стопанството. Това е обусловено от установеното от вещото лице в с. з. на 08.05.18 г., че плододаването зависи от климатичните условия, в зависимост от които може и да няма продукция от гъби. Неоснователно в жалбата се твърди, че съдът не е разгледал констатациите от осъществените проверки на място, съдържащи се в представените по делото контролни листове, които били официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Следва да се отбележи, че действително контролният лист представлява официален удостоверителен документ, който се ползва с формална доказателствена сила. Тази доказателствена сила обаче може да бъде оборена. В настоящия случай констатациите от проверките, съдържащи се в контролните листове са опровергани от заключението по съдебната агротехническа експертиза. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Искането за присъждане на разноски, направено на основание чл. 143, ал. 3 АПК от процесуалния представител на ответника, следва да бъде уважено. Разноските са своевременно поискани и доказани с приложения по делото договор за правна защита и съдействие, видно от който същите са реално платени. Направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК от страна на касационния жалбоподател е неоснователно. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената адвокатска защита разходите за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. не са прекомерни. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,