Решение № 13217 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2172/2012 г.

Решение № 13217 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2172/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на началника на Митница Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Златина Бояджиева, срещу решение № 2161/16.12.2011 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 880/2011 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че действително платената цена е декларираната в процесния ЕАД и не е преценил правилно нормата на чл. 181а от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 г. Претендира се отмяна на решението на Административен съд - Пловдив и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "САДАТ" ООД - гр. Пловдив срещу решение № 486/10.03.2011 г. на началника на Митница Пловдив, както и да се присъдят направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "САДАТ" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Васил Левски" № 168 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Костов и заявява претенция за присъждане на разноски. Заинт. страна - ТД на НАП - Пловдив - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Пловдив е било решение № 486/10.03.2011 г. на началника на Митница Пловдив, с което на основание чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета е определена митническа стойност на стоката по ЕАД № 10ВG003000Н0124967/16.08.2010 г., поставена под режим едновременно допускане за свободно обръщение и крайно потребление на стоки - освежител за въздух марка "Танго" с нето тегло 1192 кг. в размер на 7573.34 лв. вместо декларираните 4304.39 лв. и съответно е определено задължение на "САДАТ" ООД за допълнително заплащане на ДДС в размер на 656.79 лв. на основание чл. 201, § 1, б. "а" и чл. 214, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета за приемане на Митнически кодекс /МК/ и чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС ведно със законната лихва на основание чл. 232 § 1, б. "б" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета. В мотивите на решението е посочено, че при направена съпоставка на продадени за износ от Турция за България сходни стоки, е установена по-висока цена. Пловдивският административен съд е отменил оспореното решение, като е приел следното: В решението на началника на Митница Пловдив не са изложени мотиви във връзка с това защо митническата стойност не може да бъде определена по реда на § 29 от МК. Липсва анализ на вносни операции, на които митническият орган се позовава, т. е. в тази си част административният акт съдържа само голословни твърдения. Жалбоподателят е представил в превод на български език на квитанция от 20.08.2011 г., издадена от доставчика "КОЗМО КИМЯ САН. ВЕ ДЪШ ТИДЖ. ЛТД ЩТИ", с която последният потвърждава, че платената цена е тази, посочена във фактурата. Следователно, няма пречка митническата стойност да бъде определена по реда на чл. 29 от МК и не е налице основанието същата да бъде определяна по реда на чл. 30. В тази връзка е безпредметно да се обсъжда представената от ответника едва в хода на съдебното производство декларация за внос от Р. Турция /л. 74/. Така постановеното решение е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че чрез фактурата и квитанцията за потвърдено плащане от доставчика се установява платената реално цена на стоката, която е и митническата стойност, определена по реда на § 29 от МК. Както е посочено в мотивите на обжалваното съдебно решение, за да се пристъпи към определяне на митническата стойност по реда на чл. 30 от МК, е необходимо същата да не може да се определи съгласно чл. 29, видно от самия текст на § 1 на чл. 30. В случая митническият орган не е изложил в своето решение мотиви за това защо приема, че митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 29 от МК и защо я определя на основание чл. 30, § 2, б. "б". Липсва анализ на установена договорна стойност на сходни стоки. Не са посочени конкретните митнически декларации за осъществен износ с местоназначение в Общността от Р. Турция и договорната им цена, която се установява по тези декларации, за да се установи как е определена новата митническа стойност на стоката по конкретния внос. След като липсват мотиви в тази насока и представените в хода на съдебното производство от страна на ответника фактура /л. 77/ и митническа декларация /л. 74/ не са описани в самото решение на митническия орган, няма основание да бъдат обсъждани, доколкото е недопустимо мотивите на акта да бъдат излагани устно в хода на съдебното производство от процесуалния представител на митническото учреждение и законосъобразността на акта да се доказва чрез представянето на писмени доказателства за първи път в хода на съдебното производство без те да са били събрани в хода на административното производство и обсъдени от административния орган в мотивите на издадения от него административен акт. Само с оглед прецизност следва да се посочи, че представената от ответника фактура № 109052/06.07.2010 г. е издадена от същата турска фирма, както и процесната по вноса - "КОЗМО КИМЯ САН. ВЕ ДЪШ ТИДЖ. ЛТД ЩТИ" с получател "САДАТ" ООД. От нея се установява ед. цена на кашон с освежител за въздух "Танго", на 400 мл., а не 250 мл. - 11.58 евро при цена по процесната фактура 7.86 евро /без да е ясно дали бройката на дезодорантите в един кашон е една и съща и в двата случая/. С оглед на изложеното, не може да се приеме, че новопредставената фактура установява цена на сходни стоки, по-висока от декларираната. Декларацията за внос от Р. Турция с дата 30.08.2010 г. е с изпращач "Елиф Козметик", Истанбул и получател "Ренкли" ООД. От същата е видно, че се касае за внос на стока препарати за ароматизиране на помещения - 21 000 бр. /1 бр. 300 мл/ - 1750 кашона по 12 броя. Както е прието от Пловдивския административен съд, дори и чрез тази декларация да се доказва по-висока цена за внос на сходни стоки, то това би било основание да не се приеме категорично и безрезервно от митническия орган декларираната в процесната ЕАД стойност и да се извърши допълнителна проверка за това дали тази декларирана стойност е реално платената или подлежаща на плащане цена. Тази декларация обаче следваше задължително да е обсъдена от митническия орган в мотивите на издадения от него административен акт.