Решение № 11590 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8358/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Варна при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Стефанова, срещу Решение 4853/05.05.2025 г., постановено по адм. дело 936/2024 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, с която по жалба на Д. И. И. е отменен Ревизионен акт (РА) Р-03000322007538-091-001/30.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 13/11.03.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е кредитирал заключенията по допуснатите съдебно-счетоводни експертизи, като е игнорирал представените от приходната администрация справки. Изтъква се игнориране на доказателства относно наличната разполагаема сума от ревизираното лице, като същевременно са кредитирани твърденията му относно продадените количества злато. Счита, че неправилно административният съд е приел, че сумите, послужили за закупуване на автомобили, не следва да се считат за разходи, извършени от ревизираното лице, единствено с оглед ангажираните свидетелски показания. Искането е за отмяна на съдебното решение в оспорената му част и постановяване на друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата против процесния РА. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Д. И. И., чрез пълномощника адв. Ананиева, в подаден писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспореното решение. От Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП е постъпила и частна жалба, подадена чрез пълномощника юрк. Стефанова, срещу Определение 6870/23.06.2025 г., постановено по адм. дело 936/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което е изменен съдебният акт в частта му за разноските. Твърди се, че страната не е доказала получаване на адвокатска помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2 ЗАдв. Иска се отмяна на оспореното определение в частта, с която приходната администрация е осъдена да заплати разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът Д. И. И., редовно уведомен, не изразява становище по частната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната и частната жалба, направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащи на оспорване съдебни актове, а по съществото им съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Варна е бил РА Р-03000322007538-091-001/30.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 13/11.03.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на Д. И. И. са установени задължения за данък върху дохода по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчния период 2017 г. в размер на 1 738,44 лв. главница, ведно с 1 020,63 лв. лихви; за данъчния период 2018 г. в размер на 7 137,20 лв. главница, ведно с 3 466,51 лв. лихви; за данъчния период 2019 г. в размер на 8 506,26 лв. главница, ведно с 3 266,59 лв. лихви, и за 2020 г. в размер на 7 133,12 лв. главница, ведно с 2 015,99 лв. лихви. Предмет на съдебен контрол пред настоящата касационна инстанция е решението на административния съд в частта, с която РА е отменен за данъчните периоди 2017 г. и 2018 г., както и за 2019 г. за разликата над 7 568,80 лв. до 8 506,26 лв. главница, съответно за разликата над 2 906,58 лв. до 3 266,59 лв. лихви. От фактическа страна, административният съд е приел за установено следното: Ревизионното производство се явява повторно, като е проведено по особения ред поради наличие на основанията по чл. 122 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Приходните органи са извършили анализ на движенията по банковите сметки на И. за периода 2016 2020 г., като са установили наличие на извършени преводи към Auction Export платформа за покупка на различни видове МПС. Констатирано е, че извършените през годините преводи многократно надвишават сумите на закупените от лицето МПС. И. е превел към платформата Auction Export сума в размер на 300 043,67 лева, за която няма информация да е използвана за покупката на МПС. Във връзка с преведените в повече парични средства към Auction Export от ревизираното лице са представени писмени обяснения, съгласно които преведените през периода 2016 2020 г. суми включват закупуване на МПС на лицата Х. Й., С. М., М. М., Р. Г., Н. М., С. И., К. И. и И. И., С. Г. и Д. К.. В хода на ревизията е събрана информация от посочените физически лица, както и от ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция относно регистрацията на закупените автомобили, като всички, с изключение на Г. и К. (лицето не е открито), са потвърдили закупуване на автомобили от Auction Export чрез И.. Установено е, че през 2018 г. на името на съпругата на ревизираното лице М. И., са закупени три броя автомобили на обща стойност 20 547,25 лв., придобити в режим на СИО, поради което половината от стойността им, в размер на 10 273,63 лв, е отнесена като разход на И. при извършената съпоставка на имущественото състояние. В резултат е прието, че преведените към Auction Export парични суми са: за 2016 г. в размер на 8 285,93 лв.; за 2017 г. в размер на 41 626,63 лв.; за 2018 г. в размер на 101 198,06 лв; за 2019 г. в размер на 88 621,72 лв. и за 2020 г. в размер на 36 145,21 лв, като същите са намерили отражение в разходната част на извършената съпоставка за имущественото състояние на ревизираното лице за съответните години. В рамките на ревизията е извършена и съпоставка между стойността на имуществото на ревизираното лице и направените от него разходи и декларираните и/или получени от него доходи, конкретно за всеки ревизиран данъчен период. Приходните органи, при съобразяване резултати от извърешна проверка за установяване на факти и обстоятелства за периода 01.01.2010 г. 31.12.2014 г., както и след анализ на получените доходи и извършените разходи, са установили разполагаемите парични средства в брой на И. в началото и в края на всяка от проверяваните години, като е прието, че наличните парични средства в брой на ревизираното лице към 01.01.2016 г. са в размер на 38 214,05 лв.; към 01.01.2017 г. в размер на 16 477,18 лв.; а към 01.01.2018 г., 01.01.2019 г. и 01.01.2020 г. наличните парични средства в брой са в размер на 0,00 лв. В приходната част на имуществените съпоставки са включени получени доходи от трудови правоотношения и възстановен данък, доходи от прехвърляне на движимо и недвижимо имущество, други облагаеми доходи, необлагаеми доходи, доходи от други източници на средства, а към разходната част са отнесени разходи за издръжка и живот, разходи за придобиване и подобрения на недвижимо имущество, разходи за придобиване и ремонт на превозни средства, разходи за платени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения, разходи за застраховки, охрана и други разходи. Извършена е и компенсация на парични средства, съобразно резултати от проведена резивизия на съпругата на ревизираното лице. Прието е, че е налице превишение на извършените разходи над получените доходи за 2017 г. в размер на 17 384,35 лв., за 2018 г. в размер на 71 371,99 лв., за 2019 г. в размер на 85 062,59 лв. и за 2020 г. в размер 35 800,30 лв. Установеният недостиг на парични средства е третиран като недекларирани доходи с неустановен източник и е послужил за формиране на данъчна основа, подлежаща на облагане. При оспорване на РА по административен ред решаващият орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК е възприел изцяло констатациите на органите по приходите. Не са кредитирани твърденията на ревизираното лице за налични парични средства в началото на ревизирания период в размер на 295 000,00 лева с произход заем от ВСК, продажба на злато и продажба на МПС и трудови възнаграждения, както и тези за предоставени суми от лицата К. и Г. за закупуване на автомобили. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключенията по която основно и допълнително, са кредитирани от съда и не са оспорени от страните. Изслушани са и свидетелските показания на четирима свидетели, които мотивирано са кредитирани от съда. Първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на приложимия материален закон. По съществото на спора съдът е приел, че неправилно приходните органи са приели, че количествата злато, които са продадени от И., не са придобити по наследство, а чрез закупуване, съответно неправилно стойността им е включена в разходната част на съпоставките. При съобразяване на заключението по ССчЕ съдът е приел, че при изключване на разходите за придибиване на злато, началната разполагаема от И. сума към 01.01.2016 г. възлиза на 146 676,92 лв. За основателно е намерено възражението на лицето, според което неправилно приходните органи са включили като разход в съпоставките за имущественото му състояние преведени към Auction Export суми за закупуване на автомобили на името на С. Г. и Д. К., тъй като от доказателствата по делото се установява, че И. ги е закупил с техни средства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон, които се споделят и от настоящата инстанция. Правилно и обосновано съдът е приел, че началната разполагаема от лицето сума към 01.01.2016 г. се равнява на 146 676,92 лв., която е формирана при изключване на разходите за закупуване на злато. Необосновано и при липса на доказателства приходните органи са приели, че И. е закупил, а не е получил като дарение от своите родители спорните количества злато. В тази връзка, противно на възраженията, изложени в касационната жалба, административният съд е кредитирал свидетелските показания на приятелите и майката на ревизираното лице при спазване разпоредбата на чл. 172 ГПК вр. § 2 ДОПК. По делото в действителност е установено закупуване на злато и от самото ревизирано лице, но същото е придобито в периода 1998 г. 2001 г., значително преди ревизираните периоди. Според показания на свидетеля С., семеен приятел на ревизираното лице, златото е закупувано и от родителите на И., и от него самия, като РА обаче не съдържа установявания, подкрепени с доказателства, за това кой колко е закупил. Свидетелските показания на лицето съответстват на тези на К. И., майка на ревизираното лице, която посочва, че е разполагала с наследствено злато, което е подарявала на сина си, като количествата, с които е разполагал към момента на продажбата, са представлявали основно дадените от нея. И. е посочила още, че съпругата на ревизираното лице също е разполагала със злато, дарено ѝ от нейните родители, което също е продадено. Правилно съдът е приел, че доколкото се касае за подаръци между роднини по права линия е житейски обосновано лицето да не може да представи документи за придобиването им. Отделно, както е приел и съдът, съобразно допълнителното заключение по ССчЕ, обсъдено от съда при спазване разпоредбата на чл. 202 ГПК вр. § 2 ДОПК, се установява, че разходите за придобиване на златото са изчислени към момента на продажбата му 2012 г. и 2013 г., а не към момента на закупуването му. С оглед изложеното правилно съдът е приел, че И. не е извършил разходи за придобиване на продаденото злато или поне не в сочените от приходните органи размери и периоди, поради което същите следва да бъдат изключени от съпоставката за имущественото му състояние. Настоящият касационен състав намира за правилен и обоснован и извода на съда относно закупените от И. автомобили. Приходните органи са приели, че И. е извършил за своя сметка разходи за закупуване на 5 броя автомобили чрез Auction Export, като сумите са намерили отражение в разходната част на съпоставката. Този извод е формиран единствено с оглед това, че К. не е открит, а Г. не е потвърдил закупуване на автомобилите от посочения сайт. По делото са представени договори за закупуване на МПС, както и пълномощно за упълномощаването на И. да управлява процесните три броя автомобили, закупени за сметка на Г., както и да представлява последния пред трети лица, включително пред КАТ. Видно от предоставената от ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция, информация за регистрацията на автомобилите същите са регистрирани на името на К. и Г.. От свидетелските показания на Г. се потвърждава закупуването на автомобилите, чрез И., който притежава акаунт в посочената аукционна платформа за закупуване на автомобили от чужбина. Лицето е посочило също, че К., който е починал преди две години, също е закупувал автомобили чрез И.. Правилно административният съд е приел, че плащанията към Auction Export във връзка със закупуването на три броя автомобили на името на Г. и на два броя автомобили на името на К., извършени от ревизирното лице, не са за негова сметка, а са направени със средства, предоставени му от посочените лица. С оглед това сумите не представляват разход за И., поради което правилно са изключени от разходната част на изготвената имуществена съпоставка за 2018 година. При изключване на разходите за придобиване на злато и закупуване на автомобилите, е установено, че не е налице паричен недостиг за 2017 г. и 2018 г., а за 2019 г. размерът му е 75 688,02 лв., съответно дължимият данък е до размера 7 568,80 лв., както е приел и административният съд. Ирелевантни спрямо предмета на спора са твърденията на касатора относно развиване на търговска дейност от И., несъвместима със заеманата от него длъжност, поради което същите не следва да бъдат обсъждани. С оглед изложеното, съдебното решение, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: Неоснователно в частната жалба се твърди неправилност на оспореното Определение 6870/23.06.2025 г., постановено по адм. дело 936/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което съдът не е уважил искането на приходната администрация да не бъдат присъждани разноски на ответната страна при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв поради липса на договор, от който да е видно оказване на безплатна адвокатска помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 3 ЗАдв.; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т.е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат (чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК). При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, което в случая е налице в съдебно заседание от 26.02.2025 г., съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат. Ако наличието на съответната хипотеза по чл. 38 ЗАдв не се оспорва, съдът следва да присъди на процесуалния представител съответното възнаграждение, като достатъчно доказателство за осъществявано безплатно процесуално представителство представляват изричните съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка, доколкото законът не установява изискване за писмена форма за действителност на договора за адвокатска услуга. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване, поради което дори липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Ако обаче противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗАдв, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл. 248 ГПК като опровергае наличието на поддържаното основание. В конкретния случай не се твърди липса на сочената предпоставка за оказване на безплатна адвокатска помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАвд, а единствено се сочи липсата на договор, поради което и с оглед изложените мотиви, частната жалба е неоснователна. С оглед изложеното, определението като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение