Решение № 420 от 24.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1795/2008 г.

Решение № 420 от 24.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1795/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във вр. с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на Д. К. К. от гр. П. против решение № 121/24.01.2008 г. по гр. дело № 1558/2007 г. на Пловдивския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, затова се настоява за отмяната му. Ответницата по касационната жалба М. Д. Т. от гр. П. не изразява становище по нея. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 50/27.03.2007 г. по гр. дело № 3526/2006 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен иска за отмяна на дарението, въззивният съд изцяло е сподели правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност, по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД. Констатирано е по делото, че ищецът и съпругата му Д. К. са дарили на ответницата-своя дъщеря процесния апартамент, с нотариален акт № 9/1997 г. Въззивният съд е приел за недоказано твърдението, че влошеното здравословно състояние на ищеца е наложило необходимостта от допълнителни парични средства, които не е могъл да осигури, чрез получаваната от него пенсия, което го принудило да иска издръжка от дъщеря си, още от м. септември 2006 г., но ответницата отказала. Тази фактическа обстановка обосновала изводи за неоснователност на претенцията за отмяна на дарението. Касационният съд счита, че въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон, а правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка, поради което не се налага отмяната му. Касационните доводи, направени от касатора в настоящата инстанция, основаващи се на влошено здравословно състояние подробно са разгледани и обсъдени от въззивния съд, който правилно ги е приел, за недостатъчно основание за отмяна на дарението, изискващо изпадане на дарителя в трайна нужда от издръжка. В тази връзка касаторът не е представил доказателства, които да подкрепят тази трайна нужда. Обстоятелството, че е запазил право на ползване върху дарения имот, а живее в с. М. не е аргумент, че не може да получава добивите от това право, тъй като изрично в нот. акт № 9/1997 г. за дарението на имота е отразено, че ползвателите могат да го отдават и на трето лице-наемател, до края на живота си. При отсъствие на доказателства, че материалното състояние на дарителя е променено след извършеното дарение и той е изпаднал в трайна нужда, обстоятелства които са в тежест на доказване от касатора, изводите за отсъствие на предпоставките за уважаване на иска за отмяна на дарението се споделят, като правилни и законосъобразни от настоящата инстанция, която