Решение № 2691 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11/2017 г.

Решение № 2691 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., чрез процесуалния и представител юрисконсулт Чолаков срещу решение № 279/23.11.2016 г., постановено по адм. дело № 154/2016 г. по описа на Административен съд Х. в частта му, с която е уважен частично предявения срещу дирекцията иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдена сума, считано от датата на предявяването на исковата молба до окончателното и изплащане. Излагат се доводи за неговата неправилност като незаконосъобразно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част като неправилно. Ответникът, И. Н. А., чрез процесуалния си представител адвокат Иванов в отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Х. се е развило по исковата молба на И. Н. А. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), гр. С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е предявил иск с който се претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията в затворническото общежитие от закрит тип "Ч. гора" гр. Г. към З. С. З., проявени в периода от 22.11.2010 г. до 29.04.2013 г. в размер на 6 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане. Искът се основава на твърдяно неосигуряване на достатъчно чист въздух и минимална обитаема площ, необходими за биологично съществуване на всяко психично здраво човешко същество, както и факта, че бил принуден да обитава помещение, населено с дървеници и други вредители, без да му бъдат осигурени необходимите вещи, утвърдени от Министъра на правосъдието. Ищецът живял при унизителни и нехуманни условия, от които преживял унижения, срам и неудобство, емоционални страдания и психически стрес. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С решението си по делото в обжалваната му част административният съд е уважил частично предявения от Атанасов иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в част от периода посочен в исковата молба, през който ищеца е изтърпявал наказание в З. С. З., произтичащи от бездействието на администрацията на затвора, изразяващо се в неосигуряване на постоянен достъп до тоалетна и течаща вода, както и на спални принадлежности при престоя му от 21 месеца в същия затвор. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по част от въведените обстоятелства от ищеца, като при преценка на кумулативния им ефект върху него е приел размера, в който се следва обезщетяване на причинените неимуществени вреди при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В останалата част до претендирания размер предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен, в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Първоинстанционният съд е обсъдил всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, основан на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на част от изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Правилно съдът е приел, че са доказани и подлежат на обезщетяване вредите, причинени от неосигуряването на постоянен достъп до тоалетна и течаща вода и от неосигуряване в пълен обем на дължими се постелъчни принадлежности в периода от 22.11.2010 г. до 22.08.2012 г. Обосновано е приел, че останалите обстоятелства, на които се основават вредите в исковата молба са останали недоказани в съдебното производство. Настоящата инстанция споделя изложените мотиви и не следва ги преповтаря в своя съдебен акт. Несъгласието на страните с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение, като задължава Държавата да осигури на лишените от свобода, от една страна, условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на задължения в следствие на което са претърпени вреди, като са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на вменени от закона задължения. На следващо място, правилно е определен и размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди, произтичащо от неосигуряване постоянен достъп до тоалетна и течаща вода и от неосигуряване в пълен обем на дължими се постелъчни принадлежности в периода от 22.11.2010 г. до 22.08.2012 г., дължими се от администрацията на ответника. Изводите на съда съответстват на установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка. Определеният размер на обезщетението съответства на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в периода, предмет на исковата молба, относими към увреждането, от което се претендират вреди в съответствие със закона и относимата съдебната практика. При така изложените съображения решението на съда в обжалваната му част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е неоснователно, тъй като размерът и основанието им не е обективиран в дължимия се списък на разноски, изискуем се от чл. 80 ГПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение