Решение № 14819 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8392/2020 г.

Решение № 14819 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8392/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Монолитстрой - Чорбаджийски, Байкушев" ООД, чрез процесуален представител адв. И. Младенов, срещу Решение № 2711 от 02.06.2020 г. на Административен съд – София град (АССГ), постановено по адм. дело № 5494/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22002217000585-091-001/02.11.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 552/25.04.2018 г. на директора на Дирекция на "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени допълнителни данъчни задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м. 10.2015 г. и м. 12.2015 г. общо в размер на 115 000, 00 лв. главница и лихви в размер на 21 960, 47 лв. и осъдено дружеството да заплати разноски в размер на 3 899, 60 лева. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател в съдебното решение не е отразена действителната фактическа обстановка по изпълнение на спорните доставки. Твърди се, че съдът е извършил неправилна преценка на доказателствата и обосновал неправилни правни изводи за липса на реални доставки. Акцентира, че съдебната практика на СЕС категорично обявява за противоречаща на правната уредба на ДДС практика на приходната администрация, при която се отказва право на данъчен кредит на получателя по доставката, поради неустановен произхода на стоките, при липса на доказателства за участие на ревизираното лице в данъчна измама. По изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на издадения РА, както и присъждане на разноски за двете инстанции в размер на 11 315, 68 лева, съгласно представен списък на разноски и доказателства за извършването им. Ответникът – Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Горанов оспорва жалбата и моли да се остави в сила обжалваното решение, както и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АССГ е бил РА № Р-22002217000585-091-001/02.11.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 552/25.04.2018 г. на директора на Дирекция на "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, с който на "Монолитстрой - Чорбаджийски, Байкушев" ООД са установени данъчни задължения за ДДС в общ размер на 115 000, 00 лв. главница и лихви в размер на 21 960, 47 лв., в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "АУТОДИМИ" ЕООД, "СТРОИЕИС" ЕООД, "ЕФ ДЖЕЙ ТРЕЙДИНГ" ЕООД, "ГАТО-07" ООД и "КОНТРАКШЪН КОНСУЛТ" ЕООД с предмет – строителни материали. Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано, поради липса на доказателства за реално извършени доставени стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Приходната администрация е обосновала извода за липса на реални доставки на стоки, въпреки представените описи към фактурите, приемо - предавателни протоколи и товарителници с твърдения, че липсват документи относно съхранението и транспортирането на доставените стоки, както и неустановения произход на стоките. За да отхвърли жалбата на "СИБЕЛИУС Р" ЕООД, административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалния закон. При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, административния съд е приел за установена, описаната в хода на ревизията фактическа обстановка. Приел е, че констатациите на органите по приходите са обосновани и не се опровергават от събраните в съдебното производство доказателства. Съдът не е кредитирал представените приемо - предавателни протоколи (ППП) и товарителници по съображения, че са частни документи, които не съдържат място на натоварване, а в товарителниците не били поставени печати на изпращач и превозвач. Транспорта не бил доказан и по съображения, че не се установило чия собственост са тежкотоварните превозни средства и има ли начислени разходи за транспорт. Приел е, че представените фискални бонове са издадени след фактурите и се констатирало несъответствие между посочените адреси на натоварване в товарителниците и тези във фискалните бонове към фактури. Отделно от това е приел за недоказано и влагането на строителните материали в обект на РЛ. Решението на АССГ е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно първоинстанционният съд е възприел констатациите на приходните органи за липса на реални доставки на стоки по посочените фактури. Видно от фактурите предмет на сделките са родово определени вещи /арматура, тухли и др./. Съгласно на чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. По отношение на стоките предмет на разглежданите доставки са съставени приемно-предавателни протоколи за предаването им от доставчика на получателя по доставката, в които между страните по сделката е извършена индивидуализация на доставените стоки, като по този начин е извършено отделяне точно на вещите предмет на сделката, документирана със съответната фактура. В протоколите съставени към всяка от фактурите са посочени видовете стоки, които са предадени. Чрез предаването на вещите, предмет на конкретната сделка, същите се индивидуализират и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях. След като такова предаване е извършено собствеността върху продадените стоки е прехвърлена и е налице осъществена от продавача насрещна престация, която представлява данъчно събитие по смисъла на ЗДДС. В случая във фактурите предмет на спора имат достатъчно информация за вида на доставените стоки, тяхната цена, както и общата стойност на доставките, достатъчни да ги индивидуализират и осигурят прехвърлянето на собствеността им. Съгласно обясненията на доставчиците и РЛ, предаването на стоките е станало в спадове на доставчиците с подписване на ППП, а транспортирането е извършено с транспорт на РЛ. Ангажирани са доказателства за извършения транспорт на стоките от страна на РЛ със собствените му превозни средства — тежко- и лекотоварни камиони. Водачи на камионите са собствените служители на РЛ, наети по трудов договор, видно от представите по делото трудови договори и длъжности характеристика за всеки един от тях. Собствеността на "Монолитстрой - Чорбаджийски, Байкушев" ООД върху превозните средства, с които са превозени закупените материали безспорно е доказана видно от представените по делото Свидетелства за регистрация на същите (т. нар. талони) и отразяване на техниката по сч. см. 205 "Транспортни средства". За строителната техника са начислявани разходи за амортизация, гориво и смазочни материали и поддръжка, видно от събраните и неоспорени доказателства от органите на НАП още по време на ревизията, което опровергава извода на съда, че не било видно чия собственост са тежкотоварните превозни средства и има ли начислени разходи за транспорт. По отношение на довода, че липсват печати за изпращач и превозвач в товарителниците, следва да се посочи, че печатите не са задължителен реквизит. Отделно от това представените ППП към всяка от фактурите и товарителници, преценени в съвкупност, установяват предаването и транспортирането на стоките. Достоверността на съпътстващите фактурите документи не е опровергана с други събрани доказателства, поради което макар и частни документи, неправилно съдът не ги кредитира. В подкрепа на събраните писмени доказателства за предаване на стоките са и показанията на св. О. Чимев, собственик на капитала и управител на доставчика "Еф джей трейдинг" ЕООД. Същия потвърждава доставките на строителни материал — варов разтвор, тухли, арматура и тротоарни плочи през м. 10-12.2015 г. към РЛ от собствена складова база в с. Мурсалево, където са били складирани материалите и където са били натоварени от получателя "Монолитстрой — Чорбаджийски, Байкушев" ООД със собствените му камиони, така както е посочено в товарителниците и ППП към тях, както и подписа за предал и изпращач в документите. На следващо место, ангажирани са доказателства за извършени плащания — фактури с прикрепени фискални бонове към тях, както и счетоводни регистри, свидетелстващи за завеждане на стоките по материалните сметки на "Монолитстрой — Чорбаджийски, Байкушев" ООД. Безспорно е установено, че доставчиците разполагат с регистрирани фискални устройства за процесиите периоди като регистрационните номера на устройствата отговарят на тези, които се съдържат във фискалните бонове към процесиите фактури. Установено е, че посочените във паметта на ЕКАФП адреси на "Дуто дими" ЕООД и на "Гато-07" ЕООД са адресите на седалище и адрес на управление на дружествата, а не на самия склад, поради което разминаването между посочените адреси на натоварване в товарителниците и тези във фискалните бонове към фактури е обяснимо. Необоснован е извода на съда за недоказано влагането на строителните материали в обект на РЛ. По делото е установено чрез ССчЕ, че процесните материали са използвани при извършване основен ремонт и строително-монтажни работи в обект "Казармата" съгласно Договор № 9800-25/30. 09, 2015 г. с възложител Община Благоевград. Предвид на гореизложеното последващата реализация е безспорно установена, а това на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС дава право на данъчен кредит. С оглед изложеното, настоящата инстанция счита за необоснован извода на съда за липса на реални доставки, тъй като не са взети предвид документите съпровождащи издаването на процесиите фактури, като описи, приемо - предавателни протоколи и товарителници. Не е отчетено обстоятелството, че несъмнено е установен механизмът на извършените доставки, а страните ясно и еднозначно са обективирали волята си, съгласно представените доказателства. Индивидуализиран е и предмета на всяка една от извършените доставки, във фактурите и в съставените приемно -предавателни протоколи към всяка една фактура. Протоколите като стойност съвпадат изцяло със стойността на фактурираните услуги и стоки по процесиите фактури. Неотносимо обстоятелство е и произходът на стоките, което не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произход, не води до еднозначен извод, че въпросните стоки не са доставени. По действащия за процесиите периоди ЗДДС, изискването за възникване на право на приспадане за стоките се отнася до конкретната доставка посочена от ревизираното лице с право на ДК и не е свързано с изпълнението на предходни сделки, по които лицето не е страна и няма отношение към тях. В този смисъл евентуалното неустановяване на произхода й няма за последица извод, че стоката изобщо не съществува, респективно, че тя не може да бъде предмет на сделка между прекия доставчик и жалбоподателя. В горният смисъл е и изложеното в Решение на СЕС от 6 декември 2012 година по дело С-285/11, в т. 31 и в решение от 21 юни 2012 по съединени дела С-80/11 и С- 142/11, според които ако е установено предаването и приемането на стоките между доставчика и получателя неизпълнението на задълженията на прекия доставчик или предходните във връзка със заприходяване на стоките в тяхното счетоводство или други неизпълнения на задължения във връзка с воденото от тях счетоводство и доказване произход на стоката или направени съпътстващи разходи, могат да обосноват отказ на право на данъчен кредит само, ако въз основа на обективни данни е установено, че получателят на стоките е знаел или е трябвало да знае, че конкретната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или стопански субект по веригата, а такава не е установена в хода на ревизията. Постоянната практика на СЕС е основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. В случая не е установена недобросъвестност на ревизираното лице. В процесния РА и РД няма констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Същевременно са представени доказателства, установяващи обективното извършване на доставките, поради което получателят, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчна фактура, отразяваща действително извършени дейности, има право на данъчен кредит в размер, съответстващ на начисления ДДС по фактурите. При доказано осъществяване на доставките и предвид липсата на доказателства, че сделката е част от данъчна измама или злоупотреба, за която ревизираното лице е знаело или е следвало да знае, неправилно съдът е приел, че процесиите фактури не удостоверяват реално осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС., поради което постановения отказ за признаване на данъчен кредит по тях е незаконосъобразен. Въз основа на всички събрани доказателства, преценени в поотделно и в съвкупност, настоящия състав на Върховен административен съд, счита, че незаконосъобразно с РА на "Монолитстрой - Чорбаджийски, Байкушев" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 115 000, 00 лв. главница и лихви в размер на 21 960, 47 лв. А както е отхвърлил жалбата на "Монолитстрой - Чорбаджийски, Байкушев" ООД, срещу РА, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, спора следва да се реши по същество, като се отмени РА, в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 115 000, 00 лв. главница и лихви в размер на 21 960, 47 лв. По разноските: С оглед изхода на спора, решението е неправилно и в частта на присъдените в полза на НАП разноски, поради което следва да бъде отменено и в тази му част. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. При изцяло уважена жалба на "Монолитстрой - Чорбаджийски, Байкушев" ООД и липса на възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, на касационния жалбоподател следва да се заплатят доказаните по делото разноски за двете инстанции. В случая, съгласно представен списък на разноски и доказателства за извършването им, са доказани разноски за двете инстанции в размер на 11 315, 68 лева, които НАП следва да бъде осъден да заплати. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение