Решение № 4724 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7215/2016 г.

Решение № 4724 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7215/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. А. Р. от гр. И., подадена чрез адв. Н. М. Жалбата е срещу решение № 95 от 25.04.2016 г., постановено по адм. дело № 571/2015 г. от Административен съд - Х. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и постановяването на ново по съществото на спора, с което да бъде отменено уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/11100 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) и да бъде върната преписката на административния орган с указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендират се и разноски за двете инстанции. Ответникът - заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, чрез упълномощения си представител юрк. Д. П., в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде потвърдено. Прави и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Хасковският административен съд е отхвърлил жалбата на Н. А. Р. против уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/11100 от 29.09.2015 г. на зам. -изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. С него на жалбоподателя е отказано изплащане на финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и по Схема за преразпределително плащане (СПП). За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма. Същият съдържал фактически и правни основания, поради което бил и надлежно мотивиран. При постановяването му не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че правилно е бил приложен и материалният закон. Установил е, че на подаденото от Н. А. Р. заявление с УИН 26/100614/26853 са били извършени административни проверки в ИСАК, съгласно чл. 37, ал. 2 ЗПЗП и съобразно изискванията на чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009. Въз основа на тях били констатирани застъпвания на площи, заявени от повече от един кандидат. За констатираните при кръстосаната проверка двойно заявени площи на кандидата било изпратено уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/16945 от 08.08.2014 г. В резултат за четири от заявените за подпомагане имоти с идентификатори 23056-115-3-1, 23056-17-5-1, 23056-33-3-1, и 23056-38-24-1, застъпването било разрешено при прилагане процедурите по чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5 от 27.02.2009 г.). Като правно основание на постановения отказ бил посочен чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП. Другото основание, на което е отказано финансово подпомагане било това по чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. Според съда правилно били определени от органа като попадащи извън слоя 1,94 ха от общо заявени 10,17 ха. Нямало спор между страните, че жалбоподателят не е подал възражение срещу заповед № РД 09-807 от 05.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните и че не е обжалвал заповед № РД 46-287 от 06.05.2015 г. на същия министър. Затова последната била придобила стабилитет спрямо заявените от него парцели. В колона 6 от таблицата към уведомителното писмо била посочена площта, изчислена съгласно чл. 2, ал. 23 от Регламент (ЕО) № 1122/2009, за която били изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ, а в колона 7 - разликата между декларираната и установената площ, която не покривала изискванията за подпомагане от общо 2,06 ха. По отношение плащанията по СПП съдът е приел, че след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. правилно на основание чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане (Наредба № 2 от 21.02.2011 г.), не била изплатена исканата сума. И по двете схеми правилно бил изчислен и процентът на наддеклариране от 25,40% между установената и санкционираната площ, за което бил приложен и чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. По делото е била назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Според заключението от нея извън специализирания слой за 2014 г. от общо заявените за подпомагане са попаднали 1,94 ха. Според СТЕ за два от парцелите тези недопустими площи не били определени коректно, или поне в протоколите от теренните проверки не се съдържали никакви данни за причините, поради които същите не са включени в слоя. В обжалваното уведомително писмо не били установени недопустими площи в резултат на неотстранени застъпвания. По заявлението били констатирани застъпвания в пет от заявените парцели. Общата площ на установените застъпвания била 0,76 ха. След разрешаване на застъпванията и прилагане на процедурите по чл. 17 и 18 от Наредба 5/2009 г., ДФЗ била определила недопустимите площи в размер на 0,12 ха. За БЗС 23056-115-3-1 недопустимата площ от застъпване според заключението следвало да бъде 0,02 ха, а не 0,03 ха, тъй като в уведомителните писма за установени застъпвания тази площ била посочена като 0,02 ха. По този начин според вещото лице недопустимите площи от застъпвания следвало да бъдат определени в размер на 0,11 ха. Общият размер на недопустимата за подпомагане площ, установен от ДФЗ бил 2,06 ха, размерът на установената като допустима за подпомагане площ бил 8,11 ха, а установеният процент на наддеклариране по СЕПП и СПП бил 20,40%. Според експерта общият размер на недопустимата за подпомагане площ е следвало да се определи на 1,31 ха, размерът на установената като допустима за подпомагане площ следвало да се определи на 8,86 ха, а установеният процент на наддеклариране по СЕПП и СПП съответно да бъде 14,79%. По отношение на парцели с идентификатори 23056-4-3-3, 23056-17-5-1, 23506-33-3-1, 23056-23506-35-13-1, 23056-35-12-1, 23056-38-24-1, 23056-79-1-2, 23056-115-3-1 и 32024-252-1-1 съдът е кредитирал заключението от СТЕ, като е приел, че установеното от вещото лице незначително разминаване от общо 300 кв. м. между установеното и посоченото в оспореното писмо по отношение на имоти с идентификатори 32024-252-1-1, 23056-115-3-1 и 23056-79-1-2 не е в състояние да окаже влияние върху установения общ процент наддеклариране. Съдът не е възприел заключението по отношение на БЗС № 23056-4-3-2 и БЗС № 23056-120-6-2, за които експертът е приел, че същите не следва да бъдат считани като недопустими за подпомагане, тъй като от една страна тези изводи противоречали на събраните по делото писмени доказателства, а от друга страна съдът бил длъжен да се съобрази със специализирания слой така както той е определен от МЗХ и не можел в производството пред него да контролира начина, по който в него са въведени съответните данни. Обжалваното решение е правилно. Видно от данните по делото, със заявление с УИН 26/100614/26853 Н. А. Р. е заявил за подпомагане по СЕПП, СНДП и СПП общо 15 парцела - обработваема земя с обща площ от 10,17 ха в землището на с. Д., община И. и в землището на гр. И. За декларираните данни в заявлението на кандидата са извършени административни проверки за определяне на допустимите за подпомагане площи. В резултат на извършените кръстосани проверки за пет от заявените парцели са установени застъпвания с обща площ от 0,76 ха. В тази връзка с писмо с изх. № 02-260-6500/16945 от 08.08.2014 г. жалбоподателят е бил уведомен за установено наличие на площи, заявени от повече от един кандидат и му е указано, че следва да представи доказателства за правното основание за ползване на застъпената площ. Н. Р. не е представил такива. След прилагане на предвидените в чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. процедури като недопустими за подпомагане поради разрешени не в полза на жалбоподателя застъпвания са били определени 0,12 ха. По отношение на застъпванията на площи за БЗС № 23056-115-3-1 според вещото лице установеното застъпване от 0,02 ха е със земеделския стопанин "Бином" ООД, като последният е представил документи, доказващи правото му на ползване и застъпването е било разрешено в негова полза. В уведомителното писмо обаче недопустимата площ била отразена като 0,03 ха, въпреки че в изпратените до страните уведомителни писма застъпената площ била изписана като 0,02 ха. По този начин следва да се приеме установеното от вещото лице разминаване. То обаче не повлиява върху уведомителното писмо, тъй като в този случай недопустимата площ намалява на 2,05 ха, допустимата става 8,12 ха, а процентът на наддеклариране - 25,25 %. Този процент пак е в рамките от 20 % до 50 % и по двете схеми, при който процент на наддеклариране при приложението на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г., не се дължи финансово подпомагане. При извършените административни проверки, е установено също, че част от 1,94 ха от общо декларираната площ попада извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". По отношение на заявените от жалбоподателя площи са били извършени теренни проверки от ОСЗ - И., видно от представените по делото протоколи. Със заповед на министъра на земеделието и храните № РД-09-807 от 05.12.2014 г. е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. като част от СИЗП. По делото е било безспорно установено, че срещу тази заповед не е било подадено възражение от земеделския стопанин срещу обхвата на обновения специализиран слой. Със заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е утвърден окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от СИЗП. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността да оспори и тази заповед, поради което в частта, отнасяща се до заявените за подпомагане от Н. Р. парцели, заповедта е влязла в сила и административният орган е бил обвързан с постановеното от нея. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал заключението на експертизата по отношение на БЗС № 23056-4-3-2 и БЗС № 23056-120-6-2, за които вещото лице е приело, че площта им следва да бъде приета за изцяло допустима за подпомагане. Същото се отнася и до заключението по отношение на БЗС № 23056-79-1-2, за който вещото лице е приело, че недопустимата площ е следвало да бъде определена на 0,22 ха, а не като 0,23 ха, както и за БЗС № 3204-252-1-1, за който вещото лице е приело, че недопустимата площ е следвало да бъде определена на 0,06 ха, а не като 0,07 ха. Констатациите на вещото лице не следва да се възприемат от съда, тъй като, както вече беше отбелязано, касаторът не се е възползвал от възможността да възрази срещу обхвата на определения от МЗХ обновен слой, засягащ заявените от него имоти, нито пък е обжалвал окончателния специализиран слой. По отношение на заявените от него имоти тези заповеди са влезли в сила и не могат да бъдат коригирани въз основа на констатациите на експертизата при последващ съдебен контрол. В случая за тези парцели е налице основанието на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП - заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за 2014 г. Наличието на това основание е достатъчно за правилността на уведомителното писмо. В заключение следва да се приеме, че правилно е била определена като недопустима за подпомагане площ от 2,05 ха, от които 0,11 ха от неотстранени застъпвания и 1,94 ха като попадаща извън специализирания слой. Процентното съотношение между наддекларираната към установената площ е в размер на 25,25 % по СЕПП, а съгласно чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г., при процентно отношение на наддекларирана площ към установената площ над 20% до 50% санкционираната площ е равна на установената и се отказва финансиране, поради което следва да се приема, че правилно е постановен отказ за финансиране. По отношение на отказа за подпомагане по СПП административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане, съгласно която преразпределителното плащане се предоставя под формата на завишено плащане на площ за първите до 30 ха, за които земеделският стопанин е получил подпомагане по СЕПП. Според ал. 1 на същия текст право на подпомагане по СПП имат земеделски стопани, които имат право на плащане по СЕПП. След като не е било установено право на плащане по СЕПП правилно на заявителя е отказано плащане и по тази мярка. Неоснователно е възражението за немотивираност на акта. Неразделна част от оспореното писмо са таблиците за формиране на общата сума на финансово подпомагане. Последните, заедно с обстоятелствената част на акта, съдържат информация за конкретната площ, за която се постановява отказ, и информация за относимостта на отказа към установените факти. А именно, че в случая са налице неотстранени застъпвания и че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, като попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., поради което не подлежат на подпомагане по силата на чл. 43, ал. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗПЗП. В този случай административният орган правилно е отказал финансово подпомагане на касатора, тъй като размерът на редукцията съставлява установената разлика при пространственото сравнение на заявените площи с референтните парцели от СИЗП. Към преписката са приложени и всички необходими документи, които да обосноват издаването на процесното уведомително писмо. Същите са приобщени към преписката и съставляват мотивната част на административния акт по смисъла на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,