Решение № 1526 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12305/2012 г.

Решение № 1526 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12305/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 10543/18.07.2012 г., постановено по адм. д. № 8207/2011 г. тричленен състав при Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Николай Василев Гунчев от гр. Пазарджик срещу заповед № РД-10-737/26.05.2011 г. на министъра на образованието, младежта и науката. Осъдил е Николай Василев Гунчев да заплати на Министерството на образованието, младежта и науката разноски по делото в размер на 150 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Николай Василев Гунчев от гр. Пазарджик с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Излага твърдение, че формулираните от съда мотиви противоречат на закона, неопровергават аргументите му, изложени в жалбата и неправилно отразяват събраните по делото доказателства. В решението не бил обсъден доводът за липса на мотиви в заповедта, както и по отношение твърдението за непроучване на възраженията от страна на министъра и контрааргументи защо ги намира за неоснователни. Съдът бил игнорирал аргументите в жалбата, че налагането на дисциплинарното наказание с обжалваната заповед е извършено, без да са налице кумулативно предвидените в чл. 93, ал. 2 от ЗДСл предпоставки, касаещи писмените обяснения, които министъра приел, но не е обсъдил. Не са коментирани от министъра и от съда мотивите на дисциплинарния съвет, че извършеното по т. т. 2, 3, 4, 5 и 6 не е нарушение, за което бил представил убедителни доказателства. Счита изложените от съда мотиви по конкретните дисциплинарни нарушения, за които е издадена заповедта, за твърде общи, незадълбочени и едностранчиви. Излага аргументи за липса на нарушение по всяка една от посочените в заповедта точки. Счита, че в заповедта и в съдебното решение липсва и ясна преценка за тежестта на посочените нарушения и аргументация за причините, поради които се предприема, респ. се потвърждава най-тежкото дисциплинарно наказание. Съдът незаконосъобразно бил прехвърлил доказателствената тежест върху жалбоподателя, при което постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което моли да бъде отменено и постановено друго по същество, с което оспорената заповед бъде отменена. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично и с пълномощник адв. Хаджийски, поддържа жалбата и моли да бъде уважена, представя писмени бележки. Ответникът по делото - министърът на образованието, младежта и науката, се представлява от юрисконсулт Атанасов, който оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, представя писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в законния срок, по същество за неоснователна. В същата не се съдържат конкретни касационни основания, като общо се твърди нарушаване на материалния и процесуалния закон от страна на съда, като се приповтарят възраженията и доводите, които са били изложени в първоначалната жалба до съда, както и в писмените бележки представени пред тричленния състав на ВАС. Както административно наказващият орган, така и съдът са се съобразили с разпоредбите на чл. 93, ал. 1, вр. с чл. 94, ал. 1 от Закона за държавния служител, поради което и касационната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните в процеса и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес, а разгледана по същество, за неоснователна. Не се подкрепя от събраните по делото доказателства касационното възражение за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила. Правните доводи в мотивите на обжалваното решение са обосновани съобразно преценения в цялост доказателствен материал и при правилно разпределена доказателствена тежест. Изводите на съда, че при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са спазени административнопроизводствените правила е законосъобразен. По делото е установено, че органа по назначаването е изслушал държавния служител е и е приел писмените му обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание, с което е спазена разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Обстоятелството, че министъра е запознат с писмените обяснения на жалбоподателя, е видно от отразяването им с вх. № 0513-27 от 11.04.2011 г. в мотивите на заповедта, както и от подробното становище в осем точки - защо приема за извършено всяко едно от описаните в заповедта нарушения. Не съставлява липса на мотиви необсъждането от съда на решението на дисциплинарния съвет, тъй като същият е помощен орган на органа по назначението в рамките на образуваното дисциплинарно производство. Съгласно чл. 96, ал. 3 от ЗДСл, дисциплинарният съвет приема решението си с мнозинство от две трети, като то съдържа становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание. От текста на нормата е видно, че ролята на помощния орган е да събере и анализира доказателства във връзка с твърденията за извършени от даден служител нарушения на служебните задължения, но становището му относно вида и размера за наказанието не е задължително за органа, който при упражняване на своята оперативна самостоятелност може да вземе различно от предлаганото решение. Съдът упражнява контрол за законосъобразност на издадения административен акт - заповедта на министъра за налагане на дисциплинарно наказание, поради което съобразява неговото съответствие с материалния и процесуалния закон, които в случая е приел за спазени. Неоснователни са възраженията за неправилна преценка от страна на съда на действителното извършване на дисциплинарни нарушения. В мотивите на обжалваното решение подробно, безпристрастно и с обосновани доводи са разгледани фактическите и правни обстоятелства, обуславящи наличието, респ. липса на данни за извършено нарушение на служебните задължения от страна на Николай Гунчев. Пространно изложените възражения в касационната жалба срещу всяко едно от нарушенията в процесната заповед за дисциплинарно наказание, са релевирани и пред първата съдебна инстанция, разгледани са в мотивите на обжалваното решение и няма нови доказателства в настоящата касационно производство, налагащи друг правен извод. Тъй като всяко нарушение е индивидуализирано като фактически данни и правни доводи, след като липсват основания за отмяна на съдебното решение като противоречащо на материалния закон, настоящата инстанция счита, че не е необходимо отново излагане на обстоятелствата по седем от установените нарушения, обусловили дисциплинарното наказание "уволнение". Разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл изисква наличието на четири кумулативни предпоставки, при определяне от наказващия орган вида и размера на дисциплинарно наказание: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. В конкретния случай действията, извършени от жалбоподателя, свидетелстват за неизпълнение на задължения и конкретно поставени от ръководителя задачи, включени в длъжностната му характеристика. При определяне вида на наказанието дисциплинарнонаказващият орган е взел предвид настъпилите от нарушенията последици за държавната служба и за гражданите, което е кумулативна предпоставка към преценката за тежестта на извършеното нарушение. При определяне тежестта на извършените нарушения административният орган е съобразил и наличието на друго дисциплинарно наказание, чийто срок не е бил изтекъл, и което обстоятелство е утежнило положението на Николай Гунчев. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалноправни норми или наличие на друг порок, водещ до незаконосъобразност на заповедта при определяне тежестта на извършеното нарушение, каквито доводи са изложени и от тричленния състав на ВАС в обжалваното решение. Същото е правилно и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,