Решение № 1349 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12433/2018 г.

Решение № 1349 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12433/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу Решение № 5064 от 27.07.2018 г., постановено по административно дело № 6455/2017 г. на Административен съд- София град (АССГ). В жалбата се поддържат твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на материалния закон, и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се аргументи, че претендираните вреди не подлежат на обезщетяване. Посочва, че се касае за юридическо лице, което разполага с юрисконсулти, които са могли да осъществят правна защита на дружеството и да защитят неговите интереси. Намира, че направените от ищеца разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорване на наказателните постановления не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната сфера на дружеството административен акт. Счита, че в действащата нормативна уредба не се съдържа правило за възмездяване на направените от жалбоподателя разноски по административно наказателни дела, поради което те следва да са изцяло в негова тежест. Иска отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно и неправилно и да се отхвърли предявената претенция като неоснователна. Претендира и разноски по делото. Касационният жалбоподател: Комисия за енергийно и водно регулиране в съдебно заседание чрез юрк. Церовски поддържа касационната жалба и моли за отмяна на решението на Административен съд София – град. Ответникът "Електроразпределение Север" АД в отговор на касационната жалба, депозиран чрез процесуален представител счита постановения съдебен акт за правилен, съобразен с материалния закон и обоснован, а подадената жалба за неоснователна. Моли да се остави без уважение подадената касационна жалба и да се остави в сила обжалваното решение на АССГ. Ответникът "Електроразпределение Север" АД, в съдебно заседание чрез адв. Димитрова моли да се остави в сила първоинстанционното решение, тъй като адм. съд правилно е уважил предявения иск от "Електроразпределение Север" АД по чл. 4 от ЗОДОВ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че при постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и решението следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран от "Електроразпределение Север" АД, с иск срещу КЕВР с правно основание чл. 203 АПК за причинени имуществени вреди в размер на 1356 лв. (хиляда триста петдесет и шест) лева, които представляват разноски, осъществени при процесуално представителство, във връзка с отменено Наказателно постановление № 202 от 30.01.2015 г., издадено от Председателя на КЕВР по НАХД № 2493 от 2015 година по описа на Районен съд – гр. Русе. В резултат с обжалваното решение Комисия за енергийно и водно регулиране е ОСЪДЕНА да заплати на "Електроразпределение Север" АД, сума в размер на 1356 (хиляда триста петдесет и шест) лева имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба до момента на нейното изплащане. Решаващият съд за да достигне до този резултат е приел, че с Решение № 51 от 01.02.2016 г. по НАХД № 2493/2015 г. по описа на Районен съд – Русе е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № НП- 202 от 30.01.2015 г. на Председателя на КЕВР. Отменителното решение е оставено в сила с Решение от 10.06.2016 г. по адм. дело № 123 по описа за 2016 г. на Административен съд– Русе. С това се счита, че е налице първата предпоставка за водене на производството, а именно – отменено наказателно постановление. Съдът е намерил, че е налице и втората предпоставка, тъй като нанесената имуществена вреда, се доказва със сключения Договор за правна защита и съдействие № 4548/24.04.2015 г. с адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", фактура от 20.04.2015 г., платежно нареждане от 29.04.2015 г., и заверен от банката отчет от сметка на адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" за реално постъпила сума. Адм. съд е установил, че ищецът е представляван от Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" в производството по обжалване на Наказателно постановление № НП-202 от 29.04.2015 г. на председателя на КЕВР и че адвокатският хонорар за оказаната в това производство правна защита и съдействие в размер на 1356 лева е реално заплатен от ищеца. В заключение е приел, че при доказаност на плащането и наличие на другите две кумулативни предпоставки на закона, исковата молба следва да бъде уважена до претендирания размер. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е неправилно, а подадената срещу него касационна жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Споделят се изводите на решаващия съд, че при исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения представляват пряка последица от отменения акт. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Приетото в тълкувателното решение, което е задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, дава възможност по реда на ЗОДОВ да се претендират вреди вследствие на извършено плащане за ползвана адвокатска защита в производство по обжалване на НП. В това исково производство ищецът е длъжен да проведе пълно и главно доказване на основателността и размера на претенцията си. В случая, обаче неправилно и необосновано от административният съд се приемат имуществените вреди за доказани. Не се споделя крайният извод на съда, че в конкретния случай е налице причинена вреда в резултат на отмененото като незаконосъобразно НП. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Дружеството- ищец, чрез представените адвокатски пълномощни, установява, че е било надлежно представлявано от адвокати в административно- наказателното производство пред РС Русе и АС Русе. Пред посочените съдилища, обаче не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като договор за правна защита и съдействие, списък на разноските, фактури и др. В тези производства не е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, доказващ възмездността на положения от адвоката труд. Изводът за недоказаност на вредите не се променя от представения в исковото производството по ЗОДОВ договор за извършване на процесуално представителство от 20.04.2015 г., и фактури. Представянето на договор за правна защита извън рамките на производството, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не обосновава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Договорът за правна защита и съдействие, както и фактурите са частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Съдът е длъжен да ги преценява в съвкупност с всички останали доказателства по делото. В рамките на съдебното административно- наказателно производство не са представени доказателства за плащане. Обсъдените частни документи не доказват, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ от проведеното съдебно производство по отмяна на НП. Следователно не е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предвид посоченото настоящият съдебен състав приема, че от дружеството не е установено, че е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, което изцяло изключва отговорността по ЗОДОВ от страна на КЕВР. Ето защо решението в обжалваната му част като неправилно следва да се отмени, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск за сума в размер на 1356 лева се отхвърли. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно при приложението на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, тъй като не се установява такива реално да са направени от тази страна. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение