Решение № 3261 от 28.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на кмета на район Източен на община Пловдив, чрез процесуалния му представител юрк. Сукарева, срещу решение 1941 от 03.11.2022г. по адм. дело 1718/2022г. на Административен съд гр. Пловдив, с която е отменена по жалбата на М. Паздъров заповед ЗРИ - 416 от 21.06.2022г. на Кмета на район Източен на община Пловдив, с която на основание чл. 225а ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 1 и 2 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж едноетажна сграда за търговска дейност продажба на злато с бяла ролетна щора , административно определен под 4, с приблизителни размери 2м. х 9м., построен върху имот публична общинска собственост ПИ идентификатор 56784.554.558 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Пловдив в уличната регулация по плана на кв. Дружба с адрес ул. Елба 8. В касационната жалба касаторът твърди на първо място недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба, тъй като твърди, че жалбоподателят в първата инстанция не е представил никакви доказателства за собственост върху наредения за премахване строеж. Алтернативно твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения, че съдът въобще не е обсъди представените по делото доказателства, както и не е взел предвид възражението му, че представеният по делото акт за узаконяване не касае наредения за премахване обект, а такъв различен от него. Твърди, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения на административно производствените правила и тя е издадена при правилното приложение на закона по отношение на строеж, който е изграден без строителни книжа. Посочва и че фактът, че заповедта е издадена срещу неизвестен извършител не е основание за нейната незаконосъобразност, тъй като законът допуска при неустановен собственик заповедта да е без адресат. Иска оспореното решение да бъде обезсилено и производството по делото прекратено, а алтернативно иска отмяна на решението. Ответникът М. Паздъров не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС гр. Пловдив е приел, че е сезиран с допустима жалба, тъй като не се спори, че жалбоподателят е във фактическа власт на наредения за премахване строеж. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия със заповед на Кмета на община Пловдив, при спазване на изискванията за форма, с посочени фактически и правни основания. Посочил е, че заповедта е издадена с правно основание чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ, като е обоснована с установен строеж, извършен при липса на одобрени проекти и разрешение за строеж. Посочил е и че в съставения по чл. 225а ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който е установен незаконен строеж, описан с неговите параметри, е прието, че същият е с неизвестен собственик. Приел е, че никъде в административната преписка не е удостоверено усилие от страна на административния орган да установи кой е собственик на построения в общинския терен имот. Приел е, че издаването на акта без адресат е съществено процесуално нарушение, доколкото фактическият ползвател на имота е бил лишен изцяло от възможността да участва в проведеното административно производство, а е приел за очевидно, че се касае за работещ търговски обект. Поради така посочените съществени нарушения на административно производствените правила съдът е приел заповедта за незаконосъобразна и я е отменил. Решението в оспорената му част е неправилно. Правилно съдът е приел, че жалбата, с която е сезиран е допустима, съответно неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на оспореното решение. Това е така, тъй като жалбоподателят обосновава наличието на правен интерес с твърдението, че нареденият за премахване обект не само се стопанисва от него, той му е ползвател, а е изграден от баща му, за което е представил и акт за узаконяване с твърдението, че нареденият за премахване обект е част от обекта заведение за обществено хранене и магазин за хранителни стоки по акта за узаконяване 1 от 23.02.1993г. След като жалбоподателят навежда твърдение, че стопанисва обекта и представя и доказателства за права върху него, то същият се явява заинтересовано лице от оспорване на заповедта, както правилно е приел и съдът. Дали нареденият за премахване обект е инеднитичен с обекта или част от обекта, предмет на представения акт за узаконяване е въпрос по съществото на спора. Оспорената заповед е издадена в административно производство срещу неизвестен извършител. Законът допуска съграсно чл. 225 ал. 2 ЗУТ констативният акт и заповедта в случаите, когато извършителят или собственикът на установен незаконен строеж са неизвестни, административният акт да няма конкретен адресат, с посочването, че нарушителят или извършителят е неизвестен. Действително административният орган е следвало да положи по големи усилия за установяване на извършителя или собственик, но въпруки това издаването на заповедта с адресат неизвестен не е нарушение от категорията на съществените, което да обоснове нейната незаконосъобразност. Освен така посоченият порок, приет от първоинстанционният съд, при постановяване на оспореното решение съдът не е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, и в нарушение на изискванията за служебното начало не е събрал доказателства и не е изяснил сопра от фактическа страна, включително не е указал на страните, представянето на такива. Съдът не е изследвал и не е събрал доказателства, включително с използването на специални знания, относно това дали е налице незаконен строеж, извършен без одобрени строителни книжа, не е изяснил дали представеният акт за узаконяване е относим към наредения за премахване обект, дали същият е част от обекта, за който е издаден акт за узаконяване, съответства на ли на действалия към изграждането му ПУП или на сегадействащия спорния имот, доклокото в заповедта е посочено и правното основание по чл. 225 ал. 2 т. 1 ЗУТ, касае ли се за поставен обект от вида на временните с оглед изясняване на въпроса за извършването му в несъответствие с ПУП, както и ако обектът е извършен без строителни книжа, представлява ли търпим строеж, с оглед изясняване на въпроса подлежи ли или не на премахване. Т.е. при постановяване на оспореното съдебно решение съставът на АС гр. Пловдив е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила от категорията на съществените, не е изяснил спорните по делото обстоятелства, за установяването на които обаче не е достатъчно събирането на писмени доказателства, а следва да бъдат използвани и специални знания, поради и което и настоящият състав не може да се произнесе по спора по същество. Във връзка с гореизложеното като е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна без да изасни относимите към спора факти и обстоятелства и събере доказателства в тази връзка, съдът е постановил неправилно решение, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което следва да бъде отменено. След отмяната делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав за изясняване на всички релевантни факти относно спорния строеж, събиране на доказателства в тази връзка, включително с използването на специални знания, и излагането на правни изводи на съда относно законността и търпимостта на спорния строеж. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,