Решение № 3128 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 102/2011 г.

Решение № 3128 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 102/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Национална спортна академия "Васил Левски" - гр. София чрез ректора й проф. Лъчезар Димитров срещу решение № 13869/18.11.2010 г., постановено по адм. дело № 16749/2009 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение, с което е отхвърлена жалбата на академията против решение № 338/26.05.2008 г. на Министерския съвет на Република България досежно т. 8 от Приложение № 4 към т. 4 от него. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че концесионен договор за морски плаж "Равда - Национална спортна академия" е бил сключен с"Федан" ООД, както и че има образувано гр. дело № 1080/2004 г. на Софийски градски съд, с решението на който е било признато, че между "Федан" ООД и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) съществува правоотношение по договор за концесия. Иска отмяна на обжалваното решение като неправилно и отмяна на т. 8 от Приложение № 4 към т. 4 от решение № 338/26.05.2008 г. на Министерския съвет на РБ. Ответникът по касационната жалба Министерски съвет на Република България чрез процесуалния си представител юриск. Василев я оспорва с твърдение, че обжалваното решение е правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е изяснил релевантните за спора факти, обсъдил е доказателствата, възраженията на страните и относимия правен регламент и е постановил правилно решение. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоначално с решение № 10006/23.07.2009 г. по адм. дело № 12372/2008 г. ВАС, III отделение е отхвърлил жалбата на Национална спортна академия "Васил Левски" срещу посочената част от РМС № 338/26.05.2008 г. за предоставяне на морски плаж "Равда - Национална спортна академия" за управление на община - Несебър, заедно с прилежащата акватория. С решение № 16119/29.12.2009 г. по адм. дело № 12370/2009 г. петчленен състав на ВАС, Първа колегия е отменил посоченото по-горе решение и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав с указания да укаже на жалбоподателя да посочи доказателства за сключен с "Федан" ООД концесионен договор. При новото разглеждане на делото с обжалваното пред настоящата касационна инстанция решение е прието, че с решение № 543/28.06.2004 г. на Министерския съвет е дадено съгласие за прекратяване на концесионния договор за морски плаж "Равда - Национална спортна академия". Освен това за да отхвърли жалбата съдът се е позовал и на представеното по делото влязло в сила решение № 707/22.06.2009 г. по гр. дело № 2071/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е прието, че държавата е упражнила правото си на разваляне на концесионния договор съобразно чл. 46, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона на концесиите (отм.). Направен е извод от първоинстанционния съд, че с обжалваното решение Министерският съвет е предоставил за управление обект, който е изключителна държавна собственост и че процесния обект вече не е отдаден на концесия. Обжалваното решение е правилно постановено. С решение от 22.04.2007 г. по гр. дело № 1080/2004 г. на Софийски градски съд, на което се позовава и касатора е било признато за установено по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК, че между "Федан" ООД и МРРБ съществува правоотношение по договор за концесия от 30.11.2000 г. въз основа на решение № 729/8.11.2000 г. с предмет право на ползване върху морски плаж "Равда - Национална спортна академия". Това решение, което е цитирано в касационната жалба е отменено с решение № 707/22.06.2009 г. по търг. дело № 2071/2007 г. на Софийски апелативен съд и е постановено друго по съществото на спора, с което предявеният иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК от "Федан" ООД срещу МРРБ е отхвърлен като неоснователен. Следователно, с решението на въззивния граждански съд - Софийски апелативен съд е прието, че концесионните правоотношения между посочените страни за морски плаж "Равда - Национална спортна академия" са прекратени, за което от държавата в лицето на МС с решение № 543/28.06.2004 г. на Министерския съвет е дадено съгласие за прекратяване на концесионния договор за процесния морски плаж поради неизпълнение на задълженията по същия договор. При прекратено концесионно правоотношение право на собственика на морския плаж, който е изключителна държавна собственост е да се разпорежда с имота, както е направено с оспореното от академията решение № 338/26.05.2008 г. на МС, досежно т. 8 от Приложение № 4 към т. 4 от него. В този смисъл неоснователно е позоваването на касатора на решенето на СГС, тъй като то е отменено именно с цитираното по-горе решение на въззивната апелативна инстанция. С влязлото в сила решение на апелативния съд (отбелязано е върху решението на апелативния съд, че то е влязло в сила на 24.03.2010 г., поради недопуснато с определение № 225/24.03.2010 г. по търг. дело № 1060/2009 г. на Върховния касационен съд касационно обжалване) е установено, че концесионното правоотношение за морския плаж е прекратено. Обстоятелството, че решението на апелативния съд е след постановяване на обжалваното решение на МС, не променя горните изводи, тъй като при постановяване на решението си съдът е длъжен да обсъди всички релевантни към спора факти, включително и нови факти, възникнали до приключване на устните състезания пред съда съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено, тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,