Решение № 3119 от 23.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 3456 от 23.05.2022 г., постановено по административно дело 4092/2021 г. от Административен съд София-град, с което е отменено негово Уведомително писмо с изх. 02-220-2600/3458/15.03.2021 г. за оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 г. (УП), с което е отказано финансово подпомагане за земеделски площи в парцели с 54287-53-7-1 и 54287-53-2-2 в размер на 3432,66 лв. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му, но в жалбата са изложени конкретни съображения за правилност на УП и неправилност на изводите на съда за постановяването му при неправилно приложение на закона. Прави възражение за прекомерност на договореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Боев 93 ЕООД чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му присъди направените в производството разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно по следните съображения: Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при неправилно приложение на материалния закон, прието като основание за отмяната му. От съдържанието на обжалваното УП се установява, че касационният жалбодател е отказал на ответното дружество да изплати финансово подпомагане за посочените в него парцели с 54287-53-7-1 и 54287-53-2-2, за които Изпълнителният директор на ДФЗ с предходен акт Уведомително писмо изх. 02-220-2600/3458/12.11.2018 г. за оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 г. е отказано финансово подпомагане, но същото е било отменено с влязло в сила съдебно решение 2677 от 28.05.2020 г., постановено по адм.дело 629/2019 г. по описа на АССг, в което е прието, че актът е постановен в нарушение на изискванията за неговата форма поради непосочване на конкретни и относими в случая обстоятелства, приети от органа като неспазени изисквания на управление и базови изисквания, съгласно цитираната в акта Методика. При съпоставка на двете УП се установява, че органът и в двата случая се е произнесъл освен за посочените два парцели и за парцели с 54287-200-1-1 и 54287-50-1-1. В частта за тези парцели обаче Уведомително писмо изх. 02-220-2600/3458/12.11.2018 г. за оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 г. не е било обжалвано, при което представлява стабилен административен акт, съответно е породил правно действие и повторно произнасяне по него е в грубо нарушение на правилата на АПК, като настоящият състав обсъжда това обстоятелство, доколкото в акта има произнасяне и относно процесните два парцела и поражда съмнения за действително изпълнение на дадените указания с влязло в сила съдебно решение, което има задължителна сила за органа. В тази насока следва да бъде посочено, че единствено с оглед забраната за влошаване положението на касационния жалбодател настоящият състав не обсъжда въпроса за действителността на акта. Обоснован и съответен на доказателствата е изводът в обжалваното решение, че приетото в акта нарушение по чл. 32 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г.(Наредбата), като органът сочи наличие на всички хипотези, от които първите две нанасяне на вреди от трето лице или унищожаване на култура не са установени, а от протокола за извършената проверка се установява, че площите са разорани от земеделския производител третата хипотеза е неприложима, тъй като касае единствено пасища, които са заявени за съответната година с код БРП 2 - за биологично растениевъдство в преход постоянно затревени площи (ливади и пасища), каквито процесните парцели не са предвид заявения код на дейността, посочен и в УП БРП1 - за биологично растениевъдство в преход за полски култури, включително фуражни съгласно Приложение 1 към чл. 7, ал.1 от Наредбата. Правилен е и изводът, че от обясненията към колона 10 и колона 11, в която е прието, че двата парцела са приети като такива с изцяло неспазени базови изисквания, органът отнася неспазването на изискването по чл. 32 от Наредбата към изискванията за управление, предвид цитираният раздел V Намаление при неспазване на базови изисквания по направленията по м. 11 от ПРСРС 2014 -2020, буква Б Биологично растениевъдство, т. Б от Методиката за намаляване или отказване на плащанията по м.11 от ПРСР 2014-2020, утвърдена със заповед 09-144/23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните на основание чл. 13 от Наредбата. Цитираният текст от Наредбата в редакцията му действала към 2016 г. обаче предвижда, че в случаите, когато при проверки на място или административни такива се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. При съпоставка на посочените в акта данни в колони 6, 9, 10 и 11, ведно с обясненията към тях и предвиденото в Приложение 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредбата - Базови изисквания за различните направления по мярка 11 "Биологично земеделие" и по конкретно относимите в случая изисквания по т. 1 Биологично растениевъдство не се установява органът да е констатирал което и да е от тях. Ето защо настоящият състав напълно споделя изводите в обжалваното решение, че актът е постановен при неправилно приложение на материално правните разпоредби, а от съдържанието му не се установява за какво конкретно нарушение е отказано финансово подпомагане. Правилно УП е отменено като незаконосъобразно и делото е върнато на органа за ново произнасяне. Предвид установеният по-горе начин на постановяване на акта от органа след отмяна на предходен такъв следва да бъде подчертано, че при новото произнасяне органът следва да се произнесе с нов акт, само относно парцелите, за които първоначалният акт е отменен, като посочи ясно, конкретно и недвусмислено фактическите основания за издаването му и посочи единствено конкретните правни норми, които са относими за този случай. Допълнително следва да бъде посочено, че автоматизираните проверки се извършват за улеснение на органа, но не го освобождават от задължението му по чл. 35 АПК да издаде акта след като се изяснят в пълнота фактите и обстоятелствата за случая. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационния жалбодател ДФЗ следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 900 лв., което е под минималния размер, посочен в Наредба 1/2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение