Решение № 13427 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1884/2017 г.

ВАСI отделение07.11.2017 г.докладчик т Фани Найденова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 454/12.01.2017 г. по адм. д. № 28/2016 г. на Административен съд В. Търново и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Т. В. - гр. Л."ООД срещу РА № Р-04000415003220-091-001/09.10.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП-В. Търново, потвърден с решение № 527/22.12.2015 г. на ДД"ОДОП"-В. Търново, с който в резултат на отказано право на данъчен кредит е установено задължение по ЗДДС в размер на 6 307, 20 лв. за д. п. м. 06.2013 г. и лихви - 1390, 31 лв. ОСЪЖДА "Т. В. - гр. Л."ООД да заплати на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-В. Търново разноски 1430 /хиляда четиристотин и тридесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13427 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1884/2017 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-В. Т. при ЦУ на НАП против решение № 454/12.01.2017 г. по адм. д. № 28/2016 г. на Административен съд В. Търново, с което е отменен РА № Р-04000415003220-091-001/09.10.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП-В. Търново, потвърден с решение № 527/22.12.2015 г. на ДД "ОДОП" - В. Търново, с който в резултат на отказано право на данъчен кредит е установено задължение по ЗДДС в размер на 6 307, 20 лв. за д. п. м. 06.2013 г. и лихви - 1390, 31 лв. Изложени са доводи за постановено решение при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и необосновано - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 1430 лв. Ответната страна - "Т. В. - гр. Л." ООД в представен писмен отговор по касационната жалба, изготвен от упълномощен адв. М. Кръстев оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски, за които представя Договор за правна защита и съдействие с договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Отказаният данъчен кредит в размер на 6 307, 20 лв. на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, е по фактура № 5/29.05.2013 г., издадена от "Кипинг" ЕООД с отразена доставка на захар 21 600 кгр. Анализът на констатираните данни при ревизията е обосновал извод за недоказана реалност на доставката, като липсват каквито и да е доказателства "Кипинг" ЕООД да е разполагало с фактурираното количество захар, липсват доказателства за съхранение и транспортиране на количеството към получателя. Липсват доказателства за заприходяване на стоката в складове на доставчика. Липсват доказателства за транспорт на стоката от "Кипинг" ЕООД до "Т. В.-гр. Л."ООД. Ревизиращите органи са се позовали и на начина на осчетоводяване на фактурата по д-т на с/ка 499 Други кредитори и 4531 Начислен ДДС за покупките и по к-т на с/ка 401 Доставчици, което счетоводно записване не отразява придобиване на стоки по процесната фактура, а само намаляване на разчет с кредитор. Приемо-предавателния протокол не съдържа място на разтоварване на стоката и не са посочени конкретни физически лица, действащи от името на съответното дружество. В същото време, съществуват два приемо-предавателни протокола с дата 24.05.2013 г. с едно и също съдържание: за предаване на 21 600 кгр. захар от "Дивекс" ЕООД на "Кипинг" ЕООД и от "Кипинг" ЕООД на "Т. В. гр. Л."ООД с едно и също превозно средство. Несъдържаща доказателствена стойност и неотносима към спора е представена международна товарителница, която съдържа печат на друго дружество като доставчик и е налице противоречие между представени от различните дружества ЧМР с посочено място на разтоварване на стоката, в единия екземпляр - дописване на ръка в кл. 24 името на "Т. В."ООД гр. Л.. При неопровергаване на така установените данни, които съдът е изложил в решението си в частта от мотивите от фактическа страна, правният извод за незаконосъобразност на РА е необоснован. При мотиви: " ..........механизъм на предходни междинни операции, изискващ стоката да се натовари при унгарски изпращач, който я експедира за германски получател" крайния извод, че стоката е получена директно от "Т. В. гр.Л." ООД, без да е получена от доставчика - издател на фактурата - "Кипинг" ЕООД, е със съдържание за друг механизъм на доставка, а не на пряка такава и сделка на територията на РБългария между две регистрирани в страна дружества. Обясненията на управителите на двете дружества "Дивекс" ЕООД на "Кипинг" ЕООД, предходен и пряк доставчик, съдържат твърдения за ВОД и ВОП между дружества, регистрирани в Унгария, Германия и Кипър, съответно "M. C. M.", Унгария, "CFK C. F. K." - Германия и "F. B. S. LTD"- Кипър. По твърдения на И. И. в качеството му на управител на две дружества - кипърското дружество "F. B. S. LTD" и на българското дружество "Дивекс" ЕООД, е дал показания разпитан по делото като свидетел, че "F. B. S. LTD"- Кипър е доставил ВОД на "Дивекс" ЕООД процесната захар. Липсват транспортни документи за доказване на доставка от кипърското дружество "F. B. S. LTD" на "Дивекс" ЕООД. "Дивекс" ЕООД фактурира на "Кипинг" ЕООД стоката, но също липсват транспортни документи за доставка от "Дивекс" ЕООД на "Кипинг" ЕООД на същата стока. "Кипинг" ЕООД фактурира на "Т. В.-гр. Л." ООД същото количество захар, като фактурите са с последователни дни от 24-29.05.2013 г. Липсват транспортни документи с доставчик "Кипинг"ЕООД и получател "Т. В.-гр. Л."ООД . Представена е една международна товарителница, на която съдът се е позовал като единствено доказателство за транспорт на стоката. Данните от международната са: изпращач - унгарско дружество "M. C. M."; получател - германско дружество "CFK C. F.-K."; разтоварен пункт - "Кипинг"ООД - адрес на дружеството - гр. С., ул. "С. Г.".№.... Същите данни са и в опаковъчния лист с място на разтоварване в гр. С., което е седалището на "Кипинг" ЕООД, но в това място дружеството няма склад. В товарителницата като превозвач е вписан "Груп М и М" ЕООД, получател на услугата - спедиторска фирма "Мастер спед"ЕООД, която е префактурирала услугата на "С. Т." ЕООД, което от своя страна е издало фактура за транспорт на кипърското дружество "F. B. S. LTD". В международната товарителница няма отбелязване, че крайната дестинация е гр. Л. и че крайния получател е ревизираното дружество - "Т. В.-гр. Л." ООД, в какъвто смисъл са обясненията на управителите на съответните дружества и каквото е дописването на ръка в кл. 24 в едното копие на международната товарителница. Представен е приемо-предавателен протокол за получаване на стоката от "Т. В.-гр. Л." ООД, но предаващ стоката е превозвача, вписан в международната товарителница и пътния лист. Както е изложил мотиви първоинстнационният съд в постановения съдебен акт, поредицата от сделки не отговаря съобразно представените инвойси и фактури на доказателствата за транспорта на стоките, както и на съдържанието на международната товарителница, а и няма доказателства, че германския купувач е декларирал ВОД към кипърското дружество, респективно не е спазено изискването на чл. 265, § 1 от Директивата. Въпреки тези мотиви, съдът е приел, че това е без значение за ревизираното лице, след като последния не се установява като придобиващ търговец, а като купувач по вътрешна сделка. Приел е, че доказателствата сочат, че вътреобщностните операции са довели до разполагаемост на стоката за доставчика му, който е овластил жалбоподателя да се разпорежда фактически като собственик чрез предаване на стоката от превозвач, действал от чуждо име и за чужда сметка. Тези изводи са базирани единствено на дадените обяснения от управителите на дружествата, но липсват съответните доказателства за установяване реалното осъществяване на доставката на посоченото количество захар от "Кипинг" ЕООД на "Т. В.-гр. Л."ООД. Незачетени са писмените доказателства и по-точно липсващите такива относно осъществен транспорт на стоката до "Кипинг"ЕООД, съответно съхраняване и транспорт от "Кипинг" ЕООД на "Т. В.-гр. Л." ООД. Важно обстоятелство е и счетоводното отразяване на сделката при ревизираното дружество. Отчитането на сделката при ревизираното лице действително не сочи на заприхождаване на материал срещу разчет с доставчик, а получаване на вземане от друг кредитор /а не на парични средства/ под формата на разпореждане. Ревизиращите органи са се позовали и на начина на осчетоводяване на фактурата по д-т на с/ка 499 Други кредитори и 4531 Начислен ДДС за покупките и по к-т на с/ка 401 Доставчици, което счетоводно записване не отразява придобиване на стоки по процесната фактура, а само намаляване на разчет с кредитор. Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза потвърждава изводът на органите по приходите, че процесната фактура по счетоводни данни не отразява придобиване на стоки, а намалява разчет с кредитор. Така съдържащите се данни в ангажираните доказателства, не установяват относимия факт - осъществена доставка от "Дивекс" ЕООД на "Кипинг" ЕООД и от "Кипинг" ЕООД на "Т. В. гр. Л." ООД - ревизираното дружество, жалбоподател в административното и първоинстанционното съдебно производство. Решението е необосновано и неправилно, съдържащо изводи, в противоречие с доказателствата по делото. Същото следва да бъде отменено и по изложените мотиви, жалбата срещу РА като неоснователна и недоказана, да бъде отхвърлена. При този изход на спора на Дирекция "ОДОП" - В. Търново се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161 ДОПК, изчислено по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл. 8, ал. 1, т. 3 в претендирания размер на 1430 лв. общо за двете съдебни инстанции. Воден от горното Върховният административен съд, състав на първо отделение

Цитирани разпоредби

1