Решение № 9799 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11182/2012 г.

Решение № 9799 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11182/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез юрисконсулт Ива Зарева, против решение № 102 от 1.08.2012 г. по адм. дело № 167 от 2012 г. по описа на Административния съд - Перник. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че Разплащателната агенция е извършвала кръстосани проверки за установяване на допустимостта за подпомагане на декларираните площи и за тези проверки са представени доказателства във вида, в който данните се визуализират в ИСАК. Проверките са извършвани въз основа на актуализирана база данни, предоставени на електронен носител на ДФ "Земеделие. Твърди, че актът е мотивиран, като конкретните данни за разликите в площите са посочени в таблица. Оспорва изводите на съда относно прилагането на чл. 73, § 5 от Регламент № 796 от 2004 г., в който не е обсъждан фактът, дали земеделският производител е бил добросъвестен. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - Димитър Николов Тренчев, редовно призован, се явява лично. Оспорва касационната жалба и иска да бъде оставено в сила решението на административния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Оспореното решение е правилно и обосновано. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по чл. 209 от АПК. Правилен е изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения акт поради непосочване в него на фактическите основания за издаването му - основание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не са изложени конкретни мотиви каква част от заявените площи са приети като недопустими за подпомагане. Съдът правилно е приел, че при издаването на акта са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 26 и 35 от АПК. Обосновано съдът е приел, че актът е издаден в нарушение на материалния закон. По делото не се установява неправомерно поведение на земеделския производител, което да е довело до заблуждение органите на Разплащателната агенция. Поради липсата на касационни основания за отмяна решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/22622 от 12.04.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на Димитър Николов Тренчев е установена недължимо платена сума за недопустими за подпомагане площи в размер на 849,22 лв. за кампания 2009 г. по подадено заявление за единно плащане на площ с УИН 14/010609/12606. Съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган, чиито правомощия произтичат от разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие". Но при постановяването му е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК относно съдържанието на задължителните реквизити на акта. В него липсват мотиви и конкретни фактически съображения, на базата на които административният орган е приел своето решение. От изложението в него не става ясно как са установени площите, от кого са извършвани проверките и дали земеделецът е имал възможност да се запознае с резултатите от проверките. Административният орган не е посочил конкретните причини, довели до намаляване на допустимата за подпомагане площ. Съдът е приел, че поради липсата на мотиви е невъзможно да бъде преценена материалната законосъобразност на акта. Посочил е, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на чл. 26 и 34 от АПК и на § 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Земеделският производител не е бил уведомен за започване на административното производство, както и за настъпилите нови обстоятелства, свързани с намаляването на допустимия слой за подпомагане. Позовал се е на § 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, съгласно който задължението за възстановяване на суми отпада, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Изтъкнал е, че за отстраняване на пропуските при определянето на допустимия за подпомагане слой административният орган е направил допълнителни анализи и проверки през 2010 г. Проверките са извършени от специализирани държавни органи и те са констатирали отклонения от данните за допустимия за подпомагане слой. Земеделският производител не само не е бил уведомен за тези проверки, но той лично не е могъл по разумен път да стигне до същите изводи и констатации. Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му. В обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", административният орган е посочил, че в резултат на новополучена официална информация в ИСАК е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента се явява недължимо платена. В акта не са индивидуализирани площите, които не са допустими за подпомагане, нито причините, поради които се приемат за такива; не е изяснено въз основа на каква методика е извършена преценката за подлежащата на възстановяване сума. Както съдът правилно е посочил, тези факти следва да се съдържат в самия административен акт. При липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и чрез събиране на доказателства. Освен това конкретното посочване на недопустимата за подпомагане площ за всеки имот се изисква от чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 поради това, че различният процент недопустима площ води до различен размер на санкцията. Правилни са изводите на съда за неспазване на административнопроизводствените правила по чл. 26 и 34 от АПК, като административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми земеделския производител за започналото административно производство. С това е нарушил правото му да се защити и да представи доказателства относно спорните обстоятелства. Разпоредбата на § 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 регламентира възстановяването на недължими плащания от европейските фондове и този ред изисква установяване на факта дали грешката е могла да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Доказателства в тази насока не са представени от административния орган. Касационната инстанция напълно споделя изводите на административния съд за неправилност на АУПДВ поради противоречието му с материалния закон. Доказателствата по делото установяват, че при извършените първоначални проверки не са били констатирани разлики и заявените от жалбоподателя площи са приети като допустими за подпомагане. Правилно съдът е посочил, че издателят на акта не ангажира доказателства, за да установи, че земеделският производител е въвел в заблуждение служителите на Разплащателната агенция. При липсата на данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от земеделския производител следва да се приложи разпоредбата на § 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, както е посочено в решението на съда. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,