Решение № 13941 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9673/2010 г.

Решение № 13941 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9673/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба (наименована от подателите си "жалба") на Никола Христов Георгиев и Христо Николов Георгиев, двамата от гр. София, за отмяна на решение № 47 от 28.09.2009 г., постановено от Административен съд София - град по административно дело № 1530/2009 г., и на решение № 3357 от 15.03.2010 г., постановено от Върховния административен съд по административно дело № 15753/2009 г. Молителите представят писмени доказателства и твърдят наличието на отменителните основания по чл. 239, т. т. 1, 2, 4 и 6 от АПК. В съдебно заседание и в писмена защита повереникът им адв. Василев поддържа молбата за отмяна само на основание чл. 239, т. 4 от АПК. Ответникът Кмета на район "Сердика" на Столична община, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище по допустимостта и основателността на искането за отмяна. Ответницата Елена Асенова Христова от гр. София чрез пълномощника си адв. Терзийски в съдебно заседание и в писмена защита оспорва молбата за отмяна и моли същата да бъде отхвърлена поради неоснователност, като претендира и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът Венцислав Петров Гецов от гр. София в писмено възражение и в съдебно заседание оспорва искането за отмяна. Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна на влезлите в сила решения е подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и от страни, за които атакуваните съдебни актове са неблагоприятни, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно. Съдебно-административното производство е двуинстанционно, и с постановените по казуса съдебни актове то е изчерпано, като решението на ВАС е окончателно. Отмяната е извънреден, извънинстанционен способ за защита срещу и контрол на влезли в сила съдебни актове, чиято неправилност не е резултат на грешка на съда или на страните и може да бъде поправена, ако са налице изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК други обстоятелства - т. е. приложима при определените в тази разпоредба основания, каквито в случая не са налице, в това число и основанието по т. 4 от същия член. Касационните решения, потвърждаващи първоинстанционното решение, не подлежат на самостоятелна отмяна отделно от първоинстанционния съдебен акт, защото нямат собствени извънпроцесуални последици, а са само условие за влизането му в сила. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Твърденията на процесуалния представител на молителите за такова противоречие обаче са неоснователни. Делата са водени по жалби срещу различни административни актове. С първото визирано от адв. Василев влязло в сила съдебно решение, постановено на 7.05.1999 г. по а. х. дело № 316/1998 г. от Софийски градски съд, Административно отделение, III "в" състав, частично е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-09-50-523/16.10.1996 г. на Главния архитект на София, с която е одобрен кадастрален и регулационен план за посочените в нея парцели. С второто посочено от същия съдебно решение, постановено на 26.05.2004 г. по административно дело № 2402/2002 г. от Софийски градски съд, Административна колегия, III "б" състав, е прогласена нищожността на Заповед № РД-09-50-615/29.12.2001 г. на Главния архитект на София, с която е одобрено частично изменение на регулационен и застроителен план за цитираните в нея парцели. Решенията, чиято отмяна се иска, не им противоречат, защото са относими към Заповед № РД-09-38/22.03.2007 на Кмета на район "Сердика" на Столична община, с която е одобрено попълване на кадастралната основа с нов поземлен имот. С решението на Административен съд София - град тази заповед е отменена, а с решението на Върховния административен съд е оставен в сила съдебния акт на АССГ. Горното обуславя извода, че липсва идентичност на искането по делата. За да съществува противоречие по смисъла на чл. 239, т. 4 от АПК е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове. Посочените от пълномощника на молителите като противоречиви решения имат различен предмет. Обстоятелството, че обект на оспорените пред съдилищата административни актове са едни и същи недвижими имоти, не обуславя извод за идентичност на делата. Поради това, не са налице противоречиви решения, едното от които - неправилно, при която хипотеза същото би подлежало на отмяна по реда и на основание чл. 239, т. 4 от АПК. В случая законоустановените предпоставки, визирани в тази разпоредба, не са осъществени, предвид което искането за отмяна на това основание е неоснователно, защото не е налице идентичност на искането и твърдяното противоречие на решенията, които имат различен предмет. Представените документи ведно с искането за отмяна, които по естеството си не представляват новооткрити (по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК) доказателства от съществено значение за делото, са ирелевантни касателно предмета на настоящия спор, защото са относими към законосъобразността на заповедта за попълване на кадастралната основа, а такива доводи е могло да се навеждат от молителите единствено пред решаващия съд в хода на производството по административно дело № 1530/2009 г. на Административен съд София - град - именно първоинстанционния съд е инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива. Останалите релевирани от молителите доводи са свързани по същество с правилността на постановените решения, чиято отмяна се иска, и с наличието на отменителни основания по чл. 209 от АПК, относими към касационното производство, и като такива са ирелевантни в настоящото производство, което няма касационен характер. Такива доводи биха могли да се обсъждат само в редовно касационно производство, но не и по реда на извънинстанционния извънреден контрол. По изложените съображения молбата за отмяна на влезлите в сила решения на Административен съд София - град и на Върховния административен съд, следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора претенцията за заплащане на направените деловодни разноски на ответницата по искането за отмяна Елена Асенова Христова се явява основателна, поради което молителите трябва да бъдат осъдени да й заплатят сумата от 250 лв., платена от нея като адвокатско възнаграждение на упълномощения да я представлява адвокат в настоящото производство, видно от номерирания като лист 26 от делото договор за правна защита и съдействие. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав,