Решение № 3642 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 60/2014 г.

Решение № 3642 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 60/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Хасан Абдулкарим, чрез назначения му особен представител - адв. Гавраил Хрусанов, срещу Решение № 6768 от 7.11.2013 г., постановено по адм. д. № 8493 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град (АССГ), 13 състав. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу Решение № 1136 от 19.07.2013 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което на Хасан Абдулкарим е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. В касационната жалба и в уточнителна молба към нея се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - постановяване на съдебното решение, предмет на контрол, в нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд относно политическата обстановка в Судан. Съдът се е позовал на представената по делото справка от Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд", без да обсъди твърденията на Хасан Абдулкарим и конкретните факти от неговия живот, поради което е постановил необоснован съдебен акт. Подходил е формално като е преповторил направените в оспореното административно решение констатации. Не е обсъдил реалната обстановка в Судан във връзка с относимите към кандидата за статут обстоятелства. Необосновани са също така изводите на съда за съществуващи противоречия в дадените от лицето обяснения, направени без да бъдат съобразени обстоятелствата, при които се правят интервютата в хода на административното производство. Неправилна е преценката му за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Абдулкарим е преследван, изпитва основателен страх от преследване и е изложен на тежки и лични заплахи за отмъщение и разправа заради политическите си действия. Иска се отмяната на съдебното решение, предмет на контрол и отмяната на оспореното пред АССГ решение на председателя на ДАБ. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от назначения му особен представител. Ответникът - председателят на ДАБ, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Установено е от първоинстанционния съд, че Хасан Абдулкарим е напуснал Судан през 2006 г., когато заминал нелегално за Либия с цел работа. В Либия се оженил и останал до 15.05.2011 г., когато заради избухналата война заминал нелегално за Египет. След десет дни се озовал в Турция, където останал до 23.10.2012 г. Тогава заминал нелегално за България. Като е преценил казаното от лицето по време на интервютата, съставът на АССГ е приел, че въз основа твърденията на Хасан Абдулкарим не може да се приеме, че същият изпитва основателен страх от преследване поради неговата народност, религиозна принадлежност, политическо мнение или убеждение. Отчел е, че твърденията на лицето за осъществено спрямо него насилие във връзка с преподавателската му дейност в Движение "Справедливост и равенство" са относими към 2004 г., като същият е продължил тази дейност до 2006 г. Твърдения да е бил преследван или измъчван в този период не са релевирани от лицето. Съдът е направил извод, че не се установява Хасан Абдулкарим да е получавал заплахи за живота или свободата си по причина раса, религия, националност, политически възгледи или принадлежност към дадена социална група. Насилието, което твърди, че е упражнено по отношение на него не е по тези причини. По тези съображения е приел, че жалбата срещу оспорения пред него акт, в частта относно отказа да се предостави статут на бежанец на лицето, е неоснователна, а решението на председателя на ДАБ съответства на чл. 8 ЗУБ. Приел е също така, че при произнасянето по молбата на Хасан Абдулкарим, в частта относно предоставянето на хуманитарен статут, административният орган е преценил всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. Съобразил е информацията, която се съдържа в приетата по делото справка от Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" относно актуалната обстановка в Судан, като е отчел, че видно от нея за членовете на Движението за справедливост и равенство не може да се приеме, че са преследвани от правителствените сили. Предвид това е направил извод, че кандидатът за статут не е преследван заради съпричастността си към това движение от преди седем години, доколкото същият е напуснал Судан през 2006 г. В заключение и при съобразяване на Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело № 465/2007 г., съдът е приел законосъобразност на спорния акт и в частта на отказа да се предостави хуманитарен статут. Решението е правилно. Правилно съставът на АССГ е намерил извода на председателя на ДАБ за липса на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за обоснован. В спорната хипотеза не са налице данни и доказателства, въз основа на които по отношение на Хасан Абдулкарим да се направи извод за наличието на основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, както и мотивирано от това нежелание да се завърне в държавата си по произход. Твърдените от лицето факти са противоречиви и не дават основание да бъдат кредитирани. Така например, поддържаната в уточнението към касационната жалба версия относно причините за напускането на Судан, а именно предупреждението от страна на ръководителите на опозиционната организация, в която е членувал, че същият е издирван, за да бъде наказан; изложеното в първоинстанционната жалба, съобразно което през 2006 г. от ръководството на движението било решено напускането на Судан и на казаното по време на интервюто, провело се на 28.03.2013 г., че председателят на партията му помогнал да напусне Судан, противоречи на първоначално заявеното от Хасан Абдулкарим, че е напуснал Судан с цел работа в Либия (интервю от 29.01.2013 г.). Изложените факти не доказват наличието на основателен страх от преследване и не се възприемат от настоящия състав като основание за предоставяне на статут на бежанец. Без основание в касационната жалба при преценка тежестта на твърдяното преследване се прави връзка между него и смъртта на двамата братя на лицето, причинена от самолетна атака. Впрочем данните които предоставя Хасан Абдулкарим във връзка с този акт, а и по отношение на неговото задържане през 2004 г. са твърде лаконични и лишени от конкретика. Неоправдани са твърденията на касатора, че съдът не е обсъдил твърденията му в контекста на обстановката в Судан. Правилно съдът е отчел, че въпреки насилието, което лицето твърди, че е понесло във връзка с преподавателската си дейност през 2004 г., той е останал да живее в тази страна до 1.06.2006 г. и по негови твърдения е продължавал да упражнява същата дейност там. В този смисъл неоснователно се твърди в касационната жалба, че са посочени конкретни факти, водещи на недвусмисления извод, че Хасан Абдулкарим е бил преследван, заплашван, арестуван, бит, малтретиран и унижаван заради своята деятелност. Не може да се приеме също така, че е изпитвал основателен страх, а тъкмо обратното доколкото видно от изложеното по време на проведените интервюта, Хасан Абдулкарим твърди, че след задържането му през 2004 г. е бил освободен поради липсата на доказателства за съпричастността му към Движението за справедливост и равенство. За периода 2004 г. - 01.06.2006 г. той излага, че е упражнявал преподавателската си дейност, но не твърди и установява за този период да е арестуван, гонен, преследван, заплашван, унижаван или бит. В този смисъл по делото не е установено и доказано лицето да е преследвано в държавата си по произход по твърдените причини. И в това отношение твърденията му са противоречиви - по време на интервюто, провело се на 28.03.2013 г. на въпрос, дали в периода от 2004 г. до 2006 г., освен арестуването е имало други действия от страна на официалната власт, Хасан Абдулкарим отговаря, че единствено от полицията са ходили няколко пъти да разпитват родителите му къде се намира. По време на интервюто, провело се на 17.04.2013 г. обаче, той съобщава, че след освобождаването му бил издирван от официалната власт, като от комшии и познати разбирал, че нейни представители ходели и разпитвали за него, наблюдавали района, където живеел. Наред с това той не е дал логични обяснения и пояснения във връзка с изложеното в първоинстанционната жалба, че е активен чл. на Движението за справедливост и равенство и след напускането на Судан. Впрочем, по време на интервюто, провело се на 17.04.2013 г. той съобщава, че е работил за партията "Равенство и справедливост" от 2004 г. до 2006 г. Отчетените несъответствия, неточности и противоречия в представената от кандидата за закрила бежанска история дават основание тя да не се кредитира. Затова следва да се приеме, че изводът на първоинстанционния съд за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на лицето е правилен и обоснован. Неоснователно се възразява от касатора, че констатираните несъответствия в дадените от кандидата за закрила обяснения се дължат на различни фактори, относими към неговото емоционално състояние и обстановката, в която се е намирал. Видно от протоколите, в които са обективирани интервютата, лицето е заявило, че разбира превода и смисъла на думите, не съществуват пречки от комуникативен, здравословен или психичен характер, поради които да не може да бъде проведено интервю и лицето няма възражения по текста. Неоснователни са оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение и в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на Хасан Абдулкарим срещу отказа на председателя на ДАБ да му предостави хуманитарен статут. Съставът на АССГ е извършил правилна оценка на фактите, които се съдържат в представените по делото справки за обстановката в Судан. Те сочат на напрежение и влошена сигурност в тази държава, но сами по себе си не дават основание да се приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на настоящия касатор. При извършената от първоинстанционния съд преценка в тази насока, е съобразено Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело № 465/2007 г. и правилно е отчетено, че при съвкупна преценка на данните за обстановката в Судан и личното положение на лицето, не е налице основание за предоставяне на субсидиарна закрила. Съдът е взел предвид, че съобразно данните, които се съдържат в справките, за членовете на Движението за справедливост и равенство не може да се каже, че са преследвани от правителствените сили. Наред с това с основание е отчел, че съпругата и децата на кандидата за закрила от 2011 г. живеят именно в Дарфур, откъдето е лицето. По време на интервюто, провело се на 17.04.2013 г. Хасан Абдулкарим е заявил, че семейството му се намира в Судан, където няма никакви проблеми. Това също води на извод, че не са налице основания да се приеме наличие на безогледно насилие и че единствено поради присъствието на лицето в Судан възниква опасност от тежки посегателства. Наред с това, съдът е взел предвид и изминалия период от време от напускането на Судан от Хасан Абдулкарим във връзка с твърденията му за опасност от заплахи заради неговите политически действия. Изразените опасения от лицето, че при евентуалното му завръщане в Судан ще бъде преследван, подложен на нечовешко и унизително отношение и вероятно убит, като изявен чл. на това движение, са неоснователни и предвид констатираните противоречия в казаното от него. Поддържаните от Хасан Абдулкарим факти не обосновават извод той да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В заключение, правилна е преценката на първоинстанционния съд за липса на предпоставки за приложението на чл. 9 ЗУБ спрямо Хасан Абдулкарим. Ето защо обжалваното съдебно решение следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. Съдът не е допуснал сочените нарушения, които съставляват основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,