Решение № 12851 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5642/2010 г.

Решение № 12851 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5642/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 176 от АПК. Подадена е молба от "Денеб"АД гр. София, чрез процесуален представител адв. В. Иванова за допълване диспозитива на решението по адм. дело 5642/2010 г. на ВАС-петчленен състав на Първа колегия, с израза "връща делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане". Ответната страна Агенция "Митници" в писмено становище релевира доводи за неоснователност на искането. Ответната страна Министър на финансите не ангажира становище. Прокурорът от ВАП релевира доводи за неоснователност на искането. Върховният административен съд, като взе предвид, че молбата за допълване е подадена от надлежна страна в едномесечния срок по чл. 176, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. По същество е неоснователна. С решението по делото съдът е обезсилил решение № 2938/5.03.2010 г. по адм. д. № 12715/2008 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение, с което отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от "Денеб"АД иск против министъра на финансите и директора на Агенция "Митници" по чл. 204, вр. чл. 203 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел по същество, че исковете недопустимо са насочени срещу административния орган - министър и директор, а не срещу съответното юридическо лице, което съгласно чл. 205 от АПК е надлежната ответна страна. За да са налице основания за допълване на решение е необходимо съдът да не се е произнесъл по цялото оспорване. Понастоящем тази хипотеза не е налице, тъй като съдът се е произнесъл не по съществото на спора, а служебно е констатирал недопустимост на протеклото исково производство. В тази връзка е недопустимо по чрез института на допълване на решението да се иска промяна на постановеното решение. От друга страна липсата на израза "връща делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане" в диспозитива на решението не е пропуск на съда, а законова последица от установеното по делото. Недопустимостта на протеклото исково производство произтича единствено от пропуск на ищеца и настоящ молител да посочи надлежния ответник. На практика е било налице ненадлежно упражнен иск, което ангажира като последица евентуално предявяване на нов иск срещу посочен от страната ответник. В тази връзка е неоснователен е довода на молителя, че съдът е следвало на посочи ответника. Такова задължение в исковото производство съдът няма. В правомощията си по чл. 221, ал. 3 АПК съдът при констатиране на недопустимост на решението при упражнено нередовно право на производство единствено следва да обезсили решението и прекрати производството по делото, но не и да го връща на първоинстанционния съд тъй като не са налице хипотезите за това - ненадлежно извършени действия на съда - произнасяне на друго вместо заявеното основание, при неконституиране (липсата) на задължителна страна или при основание за спиране на делото (но не е извършено) от първата инстанция. Предвид изложеното не са налице основания за допълване на решението, поради което и на основание чл. 176, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,