Решение № 4973 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6205/2015 г.

Решение № 4973 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6205/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ТЕМПАК" ЕООД, ЕИК *********, подадена от неговия пълномощник адвокат Чобанов, против решение № 15 от 09.04.2015 г., постановено по административно дело № 22 по описа за 2015 г. на Административен съд - Р.. Исканията са за отмяна на съдебния акт като неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК), и произнасяне по същество на оспорването чрез отмяна като незаконосъобразни на актове за спиране на експлоатацията на "конзолна преса", "щанцова преса" № 1, "щанцова преса" № 2 и "щанцова преса" № 3, всички преси находящи се в технологично отделение за кроене на детайли за обувки към предприятие за саи за обувки с. Е., ул. "В. Л." .№..., общ. Ц. К., обл. Р.. Ответникът по касация Дирекция "Инспекция по труда" - Р., в писмено становище чрез надлежно упълномощената старши юрисконсулт Неделчева оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на визираните в нея основания и извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. С подложеното на касационна проверка съдебно решение Разградският административен съд е отхвърлил като неоснователно оспорването на "ТЕМПАК" ЕООД против актове за спиране на експлоатацията на конзолна преса "Atom G 888", щанцова преса № 1 "Atom G SE15", щанцова преса № 2 "PIDIGI" и щанцова преса № 3 "Olimpia T20", находящи се в технологично отделение за кроене на детайли за обувки в цех за производство на обувки в с. Е., ул. "В. Л." .№..., издадени на 09.01.2015 г., издадени от главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - Р., потвърдени с решения от 20.01.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорените пред него актове са издадени от компетентен орган при спазване на установената форма и материалноправните разпоредби, при съблюдаване на административнопроизводствените правила и преследват законосъобразна цел. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на актове, които подлежат на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторовия повереник за необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, а доводите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил всички правнозначими доводи на страните и е проверил законосъобразността на оспорените актове съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е формулиран извод в насока, че актовете за спиране на експлоатацията на пресите отговарят на всички изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи на касатора за пороци при налагане на процесните принудителни административни мерки. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, касаещи правото на инспекцията по труда, регламентирано в чл. 404, ал. 1, т. 3 от КТ, да спиране на дейността /експлоатацията/ на машини, когато нарушенията на правилата за здравословни и безопасни условия на труда застрашават живота и здравето на хората, като в процесния случай това е изразено в неспазване от жалбоподателя на изискванията по чл. 7, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ във връзка с § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на същия закон, както и на изискването на Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /обн. ДВ, бр. 88 от 1999 г./. Съдът е съобразил, че оспорващото дружество "ТЕМПАК" ЕООД в качеството си на работодател не е изпълнило в указания му срок задължително предписание № 3, дадено с протокол № 0790/26.11.2014 г. по описа на Дирекция "Инспекция по труда" - Р. /това не се оспорва от жалбоподателя/, с което му е вменено задължение да монтира по проект, гарантиращ механичната надеждност на строителната конструкция на сградите и съоръженията и отделните им елементи, наличните в цеха за производство на обувки преси, които са източник на вибрации. Последните се намират в технологичното отделение за кроене на детайли за обувки, заемащо помещение на първия етаж на сграда и при тяхната експлоатация излъчват силни импулсни вибрации, оказващи влияние върху здравината на строителната конструкция на сградата. Липсата на такъв проект не може да бъде заместена от представените от оспорващото дружество доклад за техническо обследване на съществуващата сграда, нито от сертификата за контрол, според който вибрациите от пресите не създават допълнителен риск за здравето на работниците. С оглед на това основателно съдът е отбелязал, че констатираните нарушения на чл. 7, ал. 1 от ЗЗБУТ и на чл. 141, ал. 1 от Наредба № 7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване не са отстранени, след като от доклада не може да се установи доколко монтирането на пресите е съобразено с изискванията за запазване на конструкцията на сградата и нейната здравина, която именно съществуваща опасност представлява заплаха за живота и здравето на работниците. За пълнота на изложението в тази връзка следва изрично да се отбележи, че е без правно значение касаторовото възражение за недостатъчен срок за изпълнение на предписанието за изготвяне на проект за монтиране на пресите, както и предприетите в тази насока действия на дружеството, доколкото е установено, че по време на проверката от инспекцията по труда, а и в хода на първоинстанционното съдебно производство такъв проект не е представен, което означава неотстраняване на нарушенията на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, застрашаващи живота и здравето на хората. При тези факти, противно на твърдяното от касатора, в случая са налице кумулативните предпоставки по чл. 404, ал. 1, т. 3 от КТ за спиране експлоатацията на пресите, както правилно е прието и в проверяваното съдебно решение, защото именно посоченото неспазване на изискванията на нормите, охраняващи здравето и безопасността на трудещите се, обосновава прилагането на процесната принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 3 от КТ. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на съдебното решение и незаконосъобразност на процесните актове за спиране на четири преси от експлоатация, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора неоснователна се явява и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а ответникът по касация не е претендирал такива, поради които те не се следват и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,