Решение № 749 от 16.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9393/2008 г.

Решение № 749 от 16.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9393/2008 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК. Образувано е по жалби на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) Пазарджик и на Мария Димитрова Полежанска от гр. Пазарджик срещу решение № 195 от 30.05.2008 г., постановено по адм. д. № 170/2008 г. от Административен съд - Пазарджик. Директора на РУСО Пазарджик обжалва решението в частта му, в която е уважена жалбата на Полежанска до първоинстанционния съд, в която е отменено решението му под № 6 от 13.03.2008 г., в частта му, в която е потвърдено разпореждане № 4806077958 от 27.11.2007 г., издадено от длъжностно лице по пенсионното осигуряване, с което не е признат за учителски стаж периода от 15.09.1978 г. до 31.12.1981 г. на Мария Полежанска на длъжност възпитател към Професионално учебен център (ПУЦ) на Дървообработващ завод "Г. Димитров". Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, като неправилно - постановено в противоречие с материалния закон. Претендира разноски. Мария Полежанска оспорва първоинстанционното решение, в частта му, която е отхвърлена жалбата й. Счита същото за постановено в противоречие с материалния закон и моли съда да го отмени в обжалваната му част, вместо което постанови ново, с което да отмени обжалвания административен акт, като й присъди направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административeн съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218 ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от активно легитимирани страни, в срока по чл. 211 АПК, при което същите са процесуално допустими, а по същество неоснователни. С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е отменил мотивирано решение № 6 от 13.03.2008 г. на Директора на РУСО Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 4806077958 от 27.11.2007 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване - в частта, в която не е признат за учителски стаж на Мария Димитрова Полежанска периода от 15.09.1978 до 31.12.1981 г., когато е заемала длъжност "възпитател" към ПУЦ на Дървообработващ завод "Г. Димитров". Отхвърлил е жалбата на Полежанска в останалата й част - срещу посоченото решение на Директора на РУСО Пазарджик - в частта му, в която не й е признат за учителски стаж периода 06.10.1989 г. - 5.09.1992 г., когато е заемала длъжността "директор" на Дом за деца и юноши. По делото няма спор за факти. И в двете жалби като касационно основание се сочи неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна, а пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219 ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. По жалбата на Директора на РУСО Пазарджик. В обжалваното решение е прието, че съгласно действащата към момента на постановяване на обжалвания административен акт Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) - чл. 19 ал. 3 учителски стаж е осигурителния стаж, положен на длъжността учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения. В случая през периода от 15.09.1978 до 31.12.1981 г., Полежанска е заемала длъжност "възпитател" към ПУЦ на Дървообработващ завод (ДЗ) "Г. Димитров", при което съдът правилно е приел, че са налице условията на чл. 19 ал. 1 НПОС. Правилен е и изводът на съда, че учебното заведение, в което е положен този стаж е учебно заведение по смисъла на действащия към онзи момент Закон за по тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование на НРБ - раздел IV. Този извод се подкрепя от разпоредбите на действалия към онзи момент Закон за народната просвета (ЗНП) (обн. ДВ бр. 218/1948, отм. ДВ бр. 86/1991 г.). Съгласно чл. 95 ал. 2 ЗНП (отм.) професионални курсове се откриват според нуждите и местните условия, от съответните учреждения, предприятия и организации за задоволяване на собствените им нужди от кадри с разрешение на съответното министерство, под чието ведомство се намират - за квалификация, преквалификация и повишаване на квалификацията, по учебен план и програми, одобрени от съответното министерство, под чието ведомство е учреждението, предприятието или организацията, която открива курса. От посочената разпоредба следва извод, че професионално учебните центрове са били създавани въз основа на ЗНП(отм.) и Закон за по тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование на НРБ, при което доводът в касационната жалба на Директора на РУСО, че стажът като възпитател в ПУЦ не попада в категорията на посочените в чл. 19 ал. 1 и ал. 2 НПОС, е неоснователен. В подкрепа на това е и разпоредбата на чл. 11 ЗНП (отм.), съгласно която службата на редовните учители на административно - просветна дейност, в което и да е ведомство се зачита за учителска служба, както и разпоредбата на чл. 121 ЗНП (отм.), съгласно която министърът на народната просвета ръководи директорите и учителите от всички видове и степени училища в тяхната работа по извънучебното възпитание. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че изводът на първоинстанционният съд, че положеният от Полежанска осигурителен стаж на длъжността възпитател в ПУЦ към ДЗ "Г. Димитров", през периода от 15.09.1978 до 31.12.1981 г. е учителски осигурителен стаж по смисъла на чл. 19 ал. 1, ал. 2 и ал. 3 НПОС е законосъобразен, тъй като са изпълнени всички условия визирани в посочените текстове. Ето защо жалбата на Директора на РУСО Пазарджик следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По жалбата на Мария Димитрова Полежанска. В жалбата са наведени твърдения, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата й срещу процесния административен акт, в частта му, в която е отказал да признае като учителски осигурителен стаж времето от 06.10.1989 г. до 5.09.1992 г., когато е заемала длъжността "директор" на Дом за деца и юноши. Изводът на съда, че в случая не са налице предпоставките на чл. 19 ал. 1, НПОС, тъй като макар заеманата длъжност от нея да попада в изброените в текста длъжности, жалбоподателката не е представила доказателства за наличието на втората кумулативно, необходима предпоставка, а именно изпълнение на пълната норма задължителна преподавателска работа. Напротив, както правилно е установено в обжалваното решение, въз основа на доказателствата, че същата не е извършвала преподавателска работа. Обстоятелството, че съгласно приетите от Министерство на народната просвета въз основа на чл. 3 ПМС № 50/1989 г. Норми за задължителна преподавателска работа - раздел II т. 6 директорите на домове за деца и юноши са били освободени от часове, не променя този факт. Не са налице и предпоставките на ал. 2 на чл. 19 НПОС, тъй като освен, че Полежанска не е изпълнявала преподавателска работа през процесния период длъжността, която е заемала не попада и в Списъка на длъжностите, за които се признава учителски трудов стаж, утвърден с писмо № 91-01-168/14.09.2000 г. на Управителя на НОИ. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение