Решение № 7871 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 797/2010 г.

Решение № 7871 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 797/2010 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ивелин Стоянов Иванов, срещу решение № 614/10.11.2009 г. по адм. дело № 362/2007 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му в качеството му на ЕТ "Ивелин Иванов - Елпида", гр. Попово, против данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 321/19.07.2002 г., издаден от данъчен орган при ТДД - Търговище/ погрешно посочена в решението като ТДД - Попово/, в частта, потвърдена с решение № 1112/28.10.2002 г. на Регионалния данъчен директор - Варна, с която му е определен данък по чл. 13 ЗДОД (отм.) за 1997 г. в размер на 73 503,96 лв., данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 1998 г. в размер на 180 030, 50 лв. и лихви за забава общо в размер на 91 888,02 лв. Касаторът поддържа в бланкетна касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е постановено след като с решение № 1708/19.02.2007 г. по адм. дело № 9786/2006 г. на ВАС, първо "А" отделение е отменено решение № 1089/09.08.2006 г., постановено по адм. дело № 1825/2002 г. на ВОС и делото е върнато на ВОС за ново разглеждане от друг състав. ВАС е дал задължителни указания за обсъждане на всички доказателства, а не само и единствено на заключението на СИЕ, и доводи на страните и в частност - на ответника, излагане на мотиви за редовността на водене на счетоводството на търговеца. За да постанови обжалваното решение и да приеме, че с ДРА законосъобразно са определени допълнителен размер данъчни задължения - данък общ доход за 1997 и 1998 г., съдът е констатирал, че данъчната ревизия е надлежно възложена, след което срокът на ревизията е надлежно продължен и ДРА е издаден от компетентен орган. Налице са били основанията за облагане по аналог по чл. 109, ал. 1, т. 3 и 7 ДПК (отм.), тъй като при извършване на данъчната ревизия ревизираният субект не е представил първични счетоводни документи. Данъчните задължения са определени по дневниците за продажби и покупки, като описаните в тях разходи, за които няма първични счетоводни документи, не са признати законосъобразно предвид разпоредбите на чл. 12, ал. 4, т. 5 от ППЗДОД (отм.) за 1997 г. и чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО /за 1998 г./, както и с изискванията на чл. 8, ал. 1 от ЗСч. (отм.) Тези изводи се потвърждават и от заключението на допуснатата при второто първоинстанционно разглеждане на делото ССЕ, според която счетоводството не е пълно, за процесните 1997 и 1998 г. е водено счетоводство, но в него е нарушен принципа на съпоставимост между приходи и разходи, липсват част от описаните първични счетоводни документи в приложение 2, има несъответствия между текущото счетоводно отчитане и съставените годишни финансови отчети за двата процесни периоди. Жалбоподателят не е оборил фактическите констатации по ДРА, поради което и на основание чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) същите следва да се считат за верни. ДРА при така установените факти е законосъобразен. Решението като краен резултат е правилно. Съдът е изпълнил задължителните указания на ВАС и е изложил подробни доводи за характера на воденото счетоводство, което не може да се квалифицира като редовно водено, поради което и с оглед чл. 81 ДПК (отм.) няма доказателствена стойност. Доколкото воденото счетоводство не дава възможност за установяване на данъчната основа и при ревизията ревизираното лице не е представило счетоводната си документация, законосъобразен е изводът за наличие на основанията по чл. 109, ал. 1, т. 3 и 7 ДПК (отм.) за определяне на данъчната основа от данъчния орган по аналог. Данъчният орган е определил данъчната основа на основание чл. 109, ал. 2 ДПК (отм.) максимално близко до действителната, която би могла да бъде определена, ако данъчно - задълженото лице само с неправомерното си поведение не бе дало основания за облагане по този ред. В жалбата липсват конкретни касационни оплаквания, същата е бланкетна. Твърдените в нея факти от 1990 г. нямат отношение към ревизирания период. Не е доказано твърдението на касатора, че е предоставил счетоводството си на ревизиращите органи, а те го били предоставили на "Пачиоли" ЕООД. Извършените процесуални действия при предходна ревизия от данъчните органи са без значение при преценка законосъобразността на обжалваното решение, както и удостоверението от 1999 г. от ДС - Попово, предхождащо данъчната ревизия в настоящото производство. Наведените доводи за извършена ревизия по ЗДДС (отм.) и констатираното при нея не са подкрепени от съответния данъчен акт. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение