Решение № 13737 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2129/2009 г.

Решение № 13737 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2129/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Георги Иванов Ганев от гр. Свиленград, подадена срещу решение № 23 от 23.07.2008 г., постановено по адм. дело № 1 от 2008 г. по описа на Окръжния съд - Хасково. В жалбата не са посочени точно и мотивирано конкретни пороци на решението, които съставляват касационни основания за отмяната му, като се поддържа само, че "решението е постановено в нарушение на закона, при непълнота на доказателствата и са допуснати съществени процесуални нарушения" - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), образувано по жалба на Георги Иванов Ганев от гр. Свиленград, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № 2257 от 05.12.2006 г., постановена на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС от кмета на община Свиленград. Със оспорената заповед е постановено да се изземе по административен ред общински имот - терен, находящ се в УПИ I, кв. 92а по плана на града, който се владее без основание от адресата на заповедта. На основание предмета на съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е обсъдил основанията за отмяна на заповедта, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните доказателства и приложимия закон е приел, че жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От представените два констативни протокола от 26.09.2006 г. и от 10.11.2006 г. (на който при съставянето и при огледа на терена е присъствал и жалбоподателят Г. Ганев), съставени от комисии от общинската администрация на община Свиленград, се установява, че жалбоподателят (живущ в съседен имот УПИ IV-1877) е разположил върху общинския терен метална оранжерия, лек автомобил с ремарке, като имотът е заграден с ограда и е в неугледен и неподдържан вид. В протокола от 10.11.2006 г. комисията е отразила, че жалбоподателят е потвърдил, че той ползва общинския имот. Към доказателствата по делото са представени акт за общинска собственост № 269/19.03.2001 г., решение на общинския съвет № 400/31.03.2003 г. за обявяване на терена за частна общинска собственост и заповед № 665/10.07.2003 г., че за имота е отреден УПИ I от 96 кв. м в кв. 92а по плана на гр. Свиленград. При тези установени обстоятелства по делото правният извод на съда, че жалбоподателят владее без основание терен - частна общинска собственост, е обоснован и законосъобразен. Жалбоподателят е поддържал, че имал учредено право на преминаване през общинския терен, но това възражение следва да се преценява само като изразена защитна позиция. Жалбоподателят не е представил заповед или други писмени доказателства за учредено право на преминаване, което е ограничено по обем и включва само правото да се преминава през чужд имот, както законосъобразно е приел съдът. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,